Дейвид Балдачи
Жертвите (51)

51

— Ще извършим обиск в дома на Джон Барън. Можете да дойдете с нас, ако желаете.

Декър погледна изненадано Ласитър, която стоеше на предната веранда на Мичъл. Беше рано сутринта.

— Къде е партньорът ти? — попита той.

— Проверява други улики. Аз ще ръководя тази операция.

— Защо сте извадили заповед за обиск на имението? — попита Декър.

Ласитър му бе позвънила предварително, което му бе предоставило достатъчно време, за да се облече набързо и да я посрещне на верандата.

— Имаме основания да предположим, че е замесен в убийствата — отвърна тя.

— Какви? — попита Джеймисън, която току-що се бе присъединила към Декър.

Той й бе казал за обаждането на Ласитър. Джеймисън още оправяше пуловера, който бе облякла преди секунди, и решеше с пръсти косата си.

— Думите на твоя колега — отвърна Ласитър и посочи Декър.

— Смятате, че Барън с познавал поне три от четирите жертви. Знаем, че е познавал Джойс Танър, а Суонсън е живял в градинската барака. Но коя е третата? — попита Декър.

— Домът на Барън е ипотекиран в банката. Познайте кой е човекът за контакти от страна на банката, посочен в договора?

— Брадли Коста — отвърна мрачно Джеймисън.

— Правилно!

— Добре, Барън е свързан с някои от жертвите — каза Декър. — Убеден съм, че това се отнася и за други хора в града.

— Свързан е и с Тоби Бабът. Това прави четири от четири.

— Каква е връзката му с Бабът? — попита рязко Декър.

— Открих стар доклад за извършен арест. Тоби Бабът е бил обвинен в незаконно проникване в имота на Барън.

— Какво е правел там? — попита Джеймисън.

— Отказал да отговори, когато полицаите го попитали.

— И Барън знае за този случай?

— Той лично е задържал Бабът и е съобщил в полицията. Следователно е познавал и четирите жертви.

— Каква е теорията ви? — попита Джеймисън.

— Нещата с Коста са лесни. Банката държи ипотеката. Освен това, както Декър ми каза, Барън е почитател на гръцката митология. А Танатос е гръцкият бог на смъртта.

— А Джойс Танър?

— Подкрепял я е финансово. Парите му започнали да свършват. Нищо чудно да е разполагала с компромат срещу него и затова да й е помагал. Затова я е убил и е написал онази библейска глупост за робството. Вероятно се е виждал като неин финансов роб. Танър е изучавала Библията в гимназията, което Барън е знаел добре.

— Не мислиш ли, че това е прекалено? — попита Декър.

— Какво имаш предвид? — отвърна Ласитър.

— Гръцки символи, библейски цитати, все неща, които лесно могат да бъдат свързани с Барън. Аз го направих просто като прелистих годишниците на гимназията. А ипотеката тегне върху имението от много години. Защо му е да убива банкера точно сега?

— Защото неотдавна се е опитал да рефинансира дълга при по-ниска лихва и банката му е отказала. С други думи, Коста му е отказал. Барън е имал проблеми с изплащането на вноските и се е уплашил, че може да изгуби имота си.

Декър изглеждаше изненадан от новите факти.

— Но това не доказва, че е убил Коста. Продължавам да смятам, че заключенията ти са прибързани.

— Понякога убийците мислят прекалено много. И усложняват нещата.

— Да, така е. Но не смятам, че Барън е от този тип. Струва ми се, че някой се опитва да го натопи, но не се справя особено добре.

— Извършвала съм арести и при по-малко улики и съм доказвала правотата си.

— А защо ще убива Бабът?

— Може да е открил нещо в имението, което да е изнервило Барън. Мисля, че знам за какво става въпрос. Ти също би трябвало да се досетиш, защото откри връзката преди нас.

— Какво е то? — попита Декър.

— Суонсън е бил наркодилър. Ами ако Барън също е замесен в търговията с дрога? Той е изпитвал отчаяна нужда от пари и едва ли го е било грижа откъде идват те. Но в един момент Суонсън е поискал по-голям дял или пък е решил да се оттегли и Барън се е уплашил да не го издаде. Затова Суонсън е трябвало да умре, както и Бабът, ако е разбрал с какво се занимава Барън. Нищо чудно Бабът да е купувал наркотици от тях.

— Всичко това са предположения — отбеляза Декър.

— Затова ще претърсим къщата — отвърна Ласитър. — За да открием улики, които да докажат, че предположенията ни са верни. Идвате ли?

— Идваме — отвърна Декър, а Джеймисън го погледна тревожно.

Декър и Джеймисън последваха двата полицейски микробуса, отправили се към имението на Барън. Беше едва седем сутринта — очевидно Ласитър целеше да изненада Барън.

— Той ме излъга. Отново — каза Декър. — Заяви, че не познава Коста.

— Може никога да не са се срещали. Нищо чудно да са водили кореспонденция чрез имейли.

— Това няма значение. Коста е щял да обяви ипотеката за просрочена. Това е достатъчен мотив за убийство и ти го знаеш. А той го скри от мен.

— Наистина ли смяташ, че Барън и Суонсън са продавали наркотици?

— Не знам. Но Барън ме излъга. Това променя всичко.

— Сериозно ли вярваш, че той е убиецът?

— Поне не съм убеден, че не е.

— Изглежда толкова…

— Толкова какъв? Мил? Ексцентричен? Ловък фокусник? Това няма никакво значение, Алекс, и ти го знаеш.

Джеймисън въздъхна примирено.

— Ласитър изглежда щастлива.

— Разбира се, че ще изглежда щастлива. Нали смята, че баща й е умрял в затвора по вина на семейство Барън.

— И с радост би пратила зад решетките последния представител на фамилията?

— Точно от това се опасявам — отвърна Декър.