Дейвид Балдачи
Жертвите (64)

64

— Какво има, Декър?

Той седеше срещу агент Кемпър в бар „Мъркюри“. Синди Райли не бе на смяна тази вечер. Нищо чудно да е отишла на свиждане на Барън, помисли си Декър.

Кемпър бе хванала косата си с шнола. Пистолетът й беше в кобура на кръста, а значката й бе окачена на колана.

— Исках да проверя някои неща.

— Всички ли се възстановихте от газовата атака?

— Значи новината е обиколила града.

— Ласитър ми звънна.

— Тя изпрати патрулка пред къщата.

— Радвам се да го чуя. Предполагам, някой е решил, че си стигнал твърде близо до истината. Като при опита да ви взривят с Джеймисън в онази каравана.

— Така изглежда.

— Е, наистина ли си твърде близо? Защото с всяка изминала минута случаят се изплъзва от ръцете ми. Нямам представа докога ще мога да задържам информацията от шефовете.

— Разговарях с болницата, в която Фред Рос е бил отведен в деня, в който открих телата. Позвънил е на деветстотин и единайсет и се е оплакал от болки в гърдите.

— Добре.

— Лекарите го прегледали и установили, че е напълно здрав. Изписали го на следващия ден.

— Защо се интересуваш от Фред Рос?

— Защото телата на двамата агенти са били заледени, след което са били пренесени в опразнената къща. Подозирам, че са ги транспортирали с микробуса на Рос. Което означава, че малко преди това са ги извадили от фризера. И тъй като Фред Рос живее на същата улица, вероятно се е притеснил да не заподозрем, че знае нещо или че е видял нещо в онази нощ. Престоят му в спешното отделение му гарантира желязно алиби и не ни позволява да го разпитаме за онази нощ.

— Откъде знаеш, че телата са били превозени с неговия микробус?

— Чух запалването на автомобилен двигател, след като видях светлините в къщата да примигват, което означава, че вече са оставили телата и разлели кръвта, която всъщност е предизвикала примигването. Явно са внесли телата вътре, преди да изляза на верандата. А в онази нощ единствената кола на цялата улица беше микробусът на Рос.

— Не може да си сигурен в това.

— Напротив, мога. Това е улица без изход. Нямаше да видя колата, но щях да видя светлините й, ако беше спряла пред знака „Стоп“ в другия край на улицата. Не ги видях, което означава, че автомобилът не е напускал улицата. Прекарали са с него телата и са го върнали на мястото му, а хората, оставили труповете на твоите агенти, са си отишли пеша.

— И смяташ, че в това е замесен старец на инвалиден стол?

— Мисля, че да, защото синът му е замесен.

— Добре, предполагам, че бих могла да го приема, стига участието на един осемдесетгодишен старец в мащабна наркомрежа да не ми изглеждаше толкова абсурдно.

— Историята става още по-абсурдна, защото Алис Мартин, бившата преподавателка в неделно училище, също е замесена.

— Какво? Как стигна до този извод?

— Повреденият й бастун е издавал звуците, които чух онази нощ. Била е навън, вероятно е следяла всичко да мине добре. Каза ми, че не може да понася Фред Рос, но телефонният му номер е записан на стената в дома й редом с номерата, които набира най-често. Има и още нещо.

— Какво?

— Именно тя ми съобщи, че е видяла двама мъже с описанието на Бийти и Смит да влизат в къщата, съседна на тази, в която откриха телата им.

— И?

— Вече знаем, че и двете къщи са били използвани за пресоване на хапчета. Твоите хора не биха влезли там, следователно Мартин лъже.

— Биха могли да влязат под прикритие.

— Мартин ми каза, че ги е видяла да влизат в къщата две седмици преди да открия телата им. Ако са били там като агенти под прикритие, щяха да се свържат със своя контакт и да докладват, че са открили пресите за хапчета.

— Така е.

— Мартин сигурно е знаела, че ще отида в къщата, за да проверя. И аз го направих. Защо ли си мисля, че проверката на телефонните й обаждания ще покаже, че веднага след разговора ни е звъннала на Фред Рос или на някой друг? Минути след това се появява Брайън Колинс, който се представя за полицай и се опитва да ме убие. Разбираш ли, не мисля, че той е наблюдавал къщата. Защо му е да го прави? Там не е останало нищо; цялото оборудване е било изнесено. Мисля, че са го повикали специално, за да ме убие, защото Мартин ми поднесе лъжа, с която да ме накара да проверя къщата. Това беше капан. Предварително заложен капан, който е трябвало да се задейства, в случай че дойда да я разпитам и тя реши, че съм стигнал близо до истината.

Кемпър се замисли, след което каза:

— Има ли още нещо?

— Има още много неща и не всичките са свързани с наркотици. Затова едва ли представляват интерес за теб.

Тя се усмихна.

— Преди да постъпя в АБН, мечтаех да стана федерален агент. Промених решението си в последния момент.

— Защо?

— Най-добрата ми приятелка сключи глупав бас, в резултат на който погълна коктейл с фенциклидин в него. Това изпържи мозъка й. Още помня как ходех на свиждане в болницата и се взирах в красивата млада жена, превърнала се в инвалид. В този момент реших да посветя живота си на издирването и залавянето на чудовищата, които продават тази отрова.

— Разбирам защо си постъпила в АБН, а не във ФБР — отвърна Декър.

Кемпър се приведе напред.

— Целта ми обаче си остава да пратя зад решетките всички престъпници.

— Радвам се да го чуя.

Тя понижи глас и продължи:

— В допълнение към онова, което ти казах по-рано, подозираме, че в Западна Пенсилвания действа престъпна организация, която произвежда фентанил на хапчета. Това обяснява присъствието тук на ключов играч като Брайън Колинс. Ако той е замесен в нея, това означава, че в Барънвил са пристигнали и други важни клечки.

— И вече знаем, че Тед Рос им осигурява толкова фентанил, колкото им трябва.

Кемпър се изправи.

— Точно така. Но ти вече знаеш това. Защо пожела да се срещнем?

Вместо отговор Декър откачи значката си от колана и я остави на масата.

Кемпър впери поглед в него. Изглеждаше объркана.

— Какво общо има значката ти с това?

— Не моята значка — отвърна Декър.

— А чия?

— Ще видиш. Но се нуждая от помощта ти, за да стигна до нея.