Питър Уот
Едем (7)

6.

Топлите води на Тихия океан се плискаха по пясъчната ивица на залива на Таунсвил. Виктория Кели не се измъчваше от горещината толкова, колкото нейния по-висок и по-възрастен спътник. Двамата вървяха хванати за ръце и се наслаждаваха на приятната прохлада на късния следобеден бриз в тропическата столица на Северен Куинсланд.

— По-бавно, чичо Бърни — шеговито подхвърли тя. — Много бързаш.

Бърнард Дювал забави крачка.

— Извини ме, Черешке. Твърде дълго време съм прекарал във Вашингтон и все не мога да се пригодя към цивилния живот.

Гальовният прякор на племенницата му си имаше своя история. Беше от времето, когато тя изучаваше японския език и култура, преди да замине за Папуа, да се запознае с Джак Кели и да се омъжи за него. Бащата на Виктория, полковник Оуен Дювал, беше служил доблестно в армията на Съединените щати и когато го изпратиха за военен аташе първо в Китай, а после и в Япония, тя беше живяла с него в тези далекоизточни страни.

— Е, ще ми кажеш ли защо си дошъл и каква е тази шпионска интрига, та да пътувам чак до Таунсвил за среща с теб? Подушвам някаква тайна в цялата тази работа.

Военният ветеран с гъста и късо подстригана, посивяваща коса забави крачка и спря да погледа тихите води на залива.

— Много ми липсваш, Черешке. Когато брат ми почина, се надявах да дойдеш да живееш при стария си чичо във Вашингтон.

— И щях, ако не бях срещнала мъжа, на когото съм се врекла във вярност и любов до края на живота ми — отвърна Виктория и също зарея поглед към морето. — Нямаш представа колко щастлива се чувствам, като плавам с Джак. Едва ли има други, които толкова да си приличат и да се допълват, както ние двамата.

Бърнард Дювал се обърна към племенницата си с измъчено изражение.

— За теб ще е по-безопасно, ако се върнеш в Щатите. В тази част на света се задава война, която не мисля, че ще свърши добре за австралийците.

Виктория свъси чело. Тъй като добре познаваше японците, тя отдавна съзнаваше, че това, за което говореше чичо й, е неизбежно. Често си беше мислила, че е само въпрос на време да се случи. За съжаление много от европейците не разбираха фанатичната източна вяра в честта и достойнството. Затова и лекомислено бяха потъпкали японския суверенитет, без да покажат никакво уважение към националната им гордост. Вероника много добре познаваше самурайските традиции и беше станала свидетел как започна да се пробужда духът на древните воини у нацията, населяваща островите на север. Също като вятъра камикадзе някой ден те щяха да се отприщят и да пометат всичко на юг.

— Значи имам още по-основателна причина да съм до Джак, когато това се случи — каза тя.

— Предполагам се досещаш, че съм тук не само по лични дела — продължи чичо й. — Тайно преговаряме с представители на австралийското правителство и военните за разработване на план за действие при евентуално нападение. Нали разбираш, не мога да ти кажа повече.

— Разбирам — въздъхна Виктория. — Нали съм дъщеря на военен. Разбирам, че работиш в Службата за военноморско разузнаване, и това ми е достатъчно. Забравяш, че преди няколко години аз самата работих с Джо Облачински и двамата фотографирахме островите и бреговете около Папуа по поръчение на Министерството на отбраната. Още си пазя подробните записки и фотографиите, представляващи военен интерес за Чичо Сам.

— Мъжът ти знае ли с какво се занимаваш? — попита я офицерът.

— Дори и да знае, той никога не казва нищо — отвърна тя и добави: — Той е изключителен мъж. И съпруг.

— Като те слушам, все едно че е някакъв супермен. Едва ли ще мога да те убедя за по-сигурно да се върнеш в Щатите с твоя чичо Бърни. — Дювал леко погали лицето й. — В такъв случай ще те помоля от името на твоя Чичо Сам да му направиш една услуга в името на националната сигурност.

— Очаквах подобна молба. Мисля, че мога да помогна на страната ми в тази част на света, ако… когато императорът насъска самураите си срещу тихоокеанските държави.

Американецът се поколеба дали да се разкрие още пред племенницата си. Отново обърна взора си към сините води на залива и заговори:

— От наши засекретени източници разбрахме, че японците складират около островите запаси за техния подводен флот. Известно ни е също така, че британците са наясно с това, и заедно с тях планираме да унищожим тези депа със складирани провизии, преди жълтурковците да са ни обявили война. Знам, че в момента ти взимаш активно участие в бизнеса с „Индипендънс“, което е идеален случай за нас да ни помогнеш да открием един японски агент, който е натоварен с провеждането на тайни операции точно под носа на австралийците.

— Защо не дадохте информация на австралийските власти и не ги оставихте те сами да издирят шпионина? — попита Виктория с навъсено и озадачено лице.

Капитан втори ранг Дювал обаче не можеше да каже на племенницата си, че контраразузнаването на Съединените щати беше разшифровало японския дипломатически код „Пурпурен“ и че от 1939 година насам американските военноморски сили можеха отчасти да разчитат новия код на японския флот, кръстен Джей Ен 25. В прехванатите съобщения се споменаваше за добре позициониран агент, активно действащ в Папуа. Кодовото му име беше „Крайт“, а прекият му контролиращ офицер — старши матрос Фуджи Комине. Практически дешифровчиците бяха с една крачка по-напред от японския агент поради простата причина че те бяха частично дешифрирали рутинно съобщение между звена на японското командване, което гласеше, че Комине ще бъде преместен на остров Бугенвил. И доколкото беше известно на американците, дори самият японски агент още не знаеше за новото си местоназначение. Но тази разузнавателна информация беше строго секретна и малцина имаха привилегията да бъдат посветени в нея. Въпреки тясното сътрудничество между САЩ и Австралия в потайния свят на контрашпионажа все още битуваше мнението, че не би било разумно да разкрият твърде много от картите си на едно правителство, което ще падне под напора на противника още в първите часове на войната. В края на краищата, австралийското правителство беше изпратило най-елитните си части в другата част на света да се бият заедно с британците в Северна Африка и Близкия изток. При една внезапна атака от север на числено превъзхождащите японци страната щеше да се окаже буквално беззащитна.

Бърнард наведе глава.

— Положението е деликатно, не можем да оставим на австралийците да свършат тази работа — тихо отговори той. — Но на теб мога да се доверя като на една американска патриотка. Ти най-добре би могла да откриеш този Фуджи Комине.

— Как каза?! — възкликна Виктория. — Струва ми се, че съм чувала това име и преди.

Дювал остана изненадан от реакцията на племенницата си.

— Но откъде би могла да го познаваш?

— Когато се запознах с Джак, близо до Морсби стана трагичен инцидент, в който загинаха няколко негови приятели. Джак също беше ранен. По-късно до него достигна информация, че убиецът е някакъв млад японец, родом от Папуа. Казвал се Фуджи Комине. Родителите му и сега живеят край Порт Морсби, а баща му е уважаван майстор лодкар. Младият Фуджи плавал заедно с баща си из островите. Дори Джак ми разказа, че Фуджи учил в Порт Морсби заедно със сина му.

— Всичко съвпада. Този Комине сигурно е агентът им за района на Южна Папуа и протока Торес. Виждала ли си го скоро? — попита Бърнард, надявайки се на утвърдителен отговор.

Виктория обаче поклати глава.

— Ако някой може да проследи и открие Фуджи, това е само Джак — отвърна тя. — Той е роден ловец.

— Ще те помоля да не казваш на мъжа си… на Джак.

— Аз доверявам целия си живот на Джак — рязко отвърна Виктория. Явно Вашингтон беше успял да пречупи човека, когото тя винаги беше уважавала за решителното му отстояване на собственото мнение пред закостенялото държавно мислене.

— Извинявай, Виктория. Нямах предвид, че на Джак не може да се вярва. А сега това все едно не си го чула, както казват в средите на журналистите. Добре е, че се съветваш с твоя мъдър австралиец.

Виктория хвана чичо си за лакътя.

— Знаеш, че лоялността ми към Чичо Сам е извън всякакво съмнение, но аз имам доверие на Джак, който умее да бъде дискретен. Той разбира, че Австралия ще има нужда от САЩ, за да оцелее в една бъдеща война с Япония. Макар че повечето от надутите му приятели от клуба си вярват, че британците ще ги спасят. Британците в момента не могат да гарантират собственото си спасяване, та какво остава за Австралия. А и в крайна сметка ние и австралийците делим един общ океан — Тихия.

Бърнард кимна и двамата с Виктория тръгнаха обратно към хотела. Довечера щяха да вечерят заедно и той щеше да довърши инструктажа, защото вярваше в лоялността и способностите на своята забележителна племенница.

 

 

Нещо метално издрънча. Силната тръпчива миризма на хлороформ удари в носа Лукас Кели в неговия свят, лишен от светлина. Нещо се беше случило и той се напрегна да си спомни какво.

— Спокойно, Лукас — чу се тих мъжки глас.

Помъчи се да разпознае гласа. Вдигна ръка и докосна бинтованата си глава. Чуха се още гласове, но тихо и приглушено.

Лукас почувства сухота в гърлото и му се догади. Докато се мъчеше да се изправи, за да повърне, нечия силна, но внимателна ръка му помогна да седне в леглото.

— Сестра — обади се отново гласът, но вече беше късно. Лукас повърна върху леглото.

— Сега ще се погрижа, господин Облачински — отвърна женски глас и младежът почувства как му избърсаха лицето с мокра кърпа.

— Джо? — промълви Лукас, за да провери дали не сънува, или не халюцинира.

— Тук съм? — отвърна Джо и той долови силния аромат на парфюм, когато Джо Облачински се наведе към него. — Спокойно, приятелю, току-що те изведоха от операционната.

— Какво стана? Спомням си, че летях някъде с Ерол.

— Изглежда, в самолета ти се е ударила птица и кацането е било по-твърдо от обикновено. Сега си в частна болница. Когато хората на Джак Уорнър разбраха какво се е случило, уредиха веднага да те преместят тук.

— Къде е това тук? — попита Лукас.

— Тук, на едно място в Лос Анджелис — отвърна Джо и хвана ръката му. — Много добро място. Джак се погрижи да получиш най-доброто лечение.

— Много ли съм зле? — Постепенно Лукас възвърна контрол над сетивата си. Младият австралиец все още обаче виждаше всичко в тъмно, но съзнаваше, че отчасти това е така, защото превръзката на главата му пречи. Не само главата, но и цялото му тяло пулсираше от болка. Лукас извика, щом болката стисна главата му като в менгеме. Дори не усети как медицинската сестра заби иглата в ръката му. Морфинът бързо подейства и той се унесе.

Джо продължи да държи ръката му, докато австралиецът не заспа непробудно. Така Лукас не можа да види сълзите, отронили се от очите на филмовия режисьор.

 

 

Джо Облачински идваше всеки ден и седеше до леглото на Лукас. Двамата водеха разговори и едрият американец, наближаващ шейсетте, пушеше от своите пури на отворения прозорец. Силният аромат на пурите действаше успокояващо на младежа. В съзнанието си той го свързваше с човека, приютил го под крилото си. Благодарение на Джо Лукас пристигна в Съединените щати и успя да осъществи детската си мечта да лети. В дома на американеца и неговата чудесна съпруга Марджъри Лукас се чувстваше като осиновен син на бездетната двойка. Марджъри Облачински много напомняше на Лукас за Карин Ман, която го беше отгледала от малък. И двете жени имаха силен майчински инстинкт, който изискваше образувалият се в душата им вакуум да бъде запълнен. Джо беше уредил на Лукас Кели пилотските курсове при най-добрите инструктори и когато момчето получи бленуваните си „крилца“, му помогна да започне работа в „Уорнър Брадърс“ като пилот за каскади и за чартърни полети на компанията.

Лекарите от време навреме идваха и го преглеждаха, опипваха и почукваха тялото му на местата, които още го боляха. Сестрите редовно го посещаваха и се грижеха за него, което му напомняше на начина, по който той се беше грижил за самолета си. Съзнаваше, че се ползва с популярност сред персонала на болницата, защото стискаше зъби и не се оплакваше, на моменти дори не си признаваше, че го боли. Попаднал по неволя в света на мрака, Лукас се научи да разпознава всеки един по стъпките и миризмата. На многократно задавания от него въпрос кога ще му свалят превръзките, лекарите отговаряха все едно и също: „Много скоро“.

И това много скоро най-накрая дойде. Двама специалисти застанаха край леглото му, докато медицинската сестра внимателно свали дебелия слой от марля и памук.

— Опитайте се бавно да си отворите очите — каза му нечий глас, който той разпозна като офталмолога. — В началото може да почувствате известна дезориентация.

Лукас отвори очи и веднага ги затвори, щом светлината от прозореца на стаята го заслепи, сякаш слънцето се намираше на броени метри от него. Примигна и за част от секундата, преди отново да затвори очи, зърна широката усмивка на оплешивяващия очилат мъж, доближил се на сантиметри до него.

— Изглежда добре — каза лекарят на колегата си. — Реакцията на светлината изглежда стимулира очните му нерви. А сега отворете само дясното око, господин Кели.

И отново силната светлина изпълни главата му, и той инстинктивно затвори окото си.

— А сега лявото.

Лукас бавно отвори лявото око и изведнъж го обзе страх — не виждаше нищо, само мрак.

— Не виждам нищо — отчаяно каза той.

— Имате късмет, че изобщо виждате с едното око — отвърна сериозно лекарят. — След катастрофата се наложи да отстраним части и от двете очи. Изключително съм доволен от работата на доктор Лоуенстайн, който е успял да съхрани дясното ви око. Така ще можете да виждате с него и да продължите да водите пълноценен живот.

— Аз съм летец — каза тихо Лукас, затворил и двете си очи. — Трябват ми и двете.

— Един умен млад мъж може да работи много неща — опита се да го утеши лекарят. — Поне засега изгледите са, че ако процесът на заздравяване продължи, ще можете да виждате. Ще трябва да ви направя допълнителни прегледи и изследвания, за да се уверя, че имате функциониращо дясно око.

Изследванията се проточиха през следващата седмица и лекарите окончателно стигнаха до заключението, че Лукас е възвърнал зрението на дясното си око. Седнал в леглото, с черна превръзка на окото и пораснала гъста и къдрава коса Лукас страшно много приличаше на пират от някой от филмите на приятеля си Ерол. Марджъри Облачински идваше при него всеки ден заедно с Джо и от време навреме го навестяваха приятелите му пилоти, за да му пожелаят скорошно оздравяване, да поговорят за авиацията и да го информират какво се случва. Освен тези посетители при него не идваше никой друг. Посетителката, която най-много би искал да види, беше Вероника, но тя не дойде. Дори не се поинтересува по телефона как е.

Лукас предпочете да не пита Джо за новоизгряващата звезда, защото знаеше, че холивудският режисьор не гледа на нея с добро око. Но в крайна сметка той повдигна въпроса, докато Лукас вървеше, подпирайки се на бастуна, по белия коридор на частната болница.

— Вероника получи поддържаща роля в един филм, който се снима в момента — каза Джо. — Сигурно затова няма време да те види или да ти се обади.

— Според лекарите имам шест счупени ребра, счупен ляв глезен, травми по главата и, разбира се, загубено зрение на лявото око. Пропуснали са обаче да отбележат и разбитото ми сърце — пошегува се Лукас. — Не, Джо, по-скоро трябва да се примиря с факта, че между нас двамата всичко свърши. Знаех си, че е прекалено амбициозна, за да се влюби в някакъв си пилот. По-добре изобщо да не ми пише и да не ми се обажда.

Джо го потупа по гърба.

— Правилно — промърмори той. — Баща ти може да се гордее с теб. Винаги съм виждал в теб копие на баща ти.

И в един прекрасен ден Лукас беше изписан от болницата, след което се върна да живее в голямата къща на Джо в покрайнините на Лос Анджелис. Нито Джо, нито Марджъри можеха да разберат защо младежът, станал толкова важна част от живота им, настоява да се върне в Австралия, за да се запише доброволец в армията.

— Нали знаеш, че заради едното ти око ще те запишат като негоден за военна служба — каза Джо, докато Лукас подреждаше в малък куфар най-ценните си принадлежности. — Тук бих могъл да ти намеря друга подходяща работа — умолително добави той.

— В Англия има един пилот в Кралските военновъздушни сили. Казва се Дъглас Бейдър и лети на изтребител. Но освен това е с два метални крака. Щом за него може, сигурен съм, че и Австралия ще направи за мен изключение заради многото ми летателни часове. Австралия ще има нужда от всеки опитен пилот, ако японците ни нападнат.

Джо застана до вратата на стаята на Лукас.

— Нали знаеш, че Марджъри е много привързана към теб.

Младежът вдигна глава от куфара.

— Джо, всичко, което съм постигнал тук, го дължа на теб, но трябва да замина, разбери ме. Трудно ми е да обясня защо го правя.

— Мисля, че те разбирам. Искам да знаеш, че този дом винаги ще бъде и твой, както и да се развият събитията в Австралия.

Лукас кимна и продължи да опакова багажа си. Гордостта и потребността да победи — това бяха двата най-важни фактора и затова за него беше толкова важно да се върне в Австралия и да се запише доброволец в армията. Освен това не беше виждал баща си от години, а изпитваше и носталгия по сините води на тропиците и зелените джунгли на Папуа. Време беше да се върне.

Сбогуването на пристана беше мъчително и за тримата. Марджъри прегърна Лукас. После дойде ред да се сбогува и с Джо. Младежът се качи на търговския кораб, отплаващ към Сидни, и озовал се на палубата, трябваше да извърне гръб, за да не видят сълзите, потекли от дясното му око.