Питър Уот
Едем (23)

22.

Айрис седеше в градината в дома на Сен. Слънцето тъкмо изгряваше, а тя държеше Коран с изтъркани корици в скута си. Питаше се какво трябваше да направи, след като разбра, че зет й е шпионин.

Сред цветята и храстите пърхаха нежни пеперуди, а от къщата се чуваше шум. Чистачът се караше на готвача, че е разлял сос по пода веднага след като той е измил. Дочу се и дрънченето на тигани, след като очевидно готвачът се беше върнал в кухнята.

Айрис се беше надявала по това време вече да е на път за Сидни при дъщеря си, но имиграционните власти в Австралия още не бяха дали официално разрешение за завръщането й. Беше възникнало усложнение при определяне на расовия й произход и с оглед на стриктните критерии, прилагани в политиката от белите австралийци, един бюрократ беше възразил срещу завръщането й в родината. Тя разбра за забавянето от официалното писмо, в което се казваше, че в момента случаят й се разглеждал за наличие на австралийски расови корени. Айрис намираше за доста объркващо това, че заедно с Мари беше дошла тук чак от Близкия изток. Тя обаче не знаеше, че капитан Федърстоун беше нарушил всички правила, за да изпълни обещанието си, дадено на Карл. Влиянието му свърши в мига, в който двете стъпиха на големия южен континент и сега тя беше в ръцете на дребнавите австралийски бюрократи. Айрис много искаше да напусне района на Порт Морсби — и най-вече къщата на Сен. Макар и да беше неин роднина, той също така служеше на омразните японци. Подобно поведение на един китаец си беше предателство и измяна, особено когато се имаха предвид зверствата, които японците вършеха в Китай. Вярно, тя самата се беше занимавала с нелегална дейност в Палестина, но по принуда, насила. За Сен тя не виждаше никаква непосредствена заплаха за живота му. Според нея той най-вероятно предаваше онези, които от години му имаха доверие в Папуа, и то единствено заради пари. Ако съобщеше за него на австралийските власти, нямаше да извърши предателство, напротив, щеше да демонстрира лоялността си към каузата на австралийците във войната им с Япония.

Айрис знаеше, че австралийците са доста добронамерени и искрени хора. Тя също така знаеше обаче, че беше рисковано да се свърже с властите в Порт Морсби. Те можеха да я задържат и да я пратят в затвора, докато разследват дейността на Сен. Не, някой друг трябваше да се заеме с тази деликатна работа. Някой, на когото би могла да се довери. Имената веднага изникнаха в ума й — или Лукас Кели, или баща му. И двамата я познаваха и бяха известни и уважавани в Папуа.

Но в следващия миг я обзе отчаяние. Мъжете Кели в момента се намираха Бог знае къде — може би в Папуа, а може би някъде из Тихия океан. Който се върнеше пръв, той щеше да е. Същевременно тя трябваше да бъде много предпазлива със Сен. Той се държеше съвсем отчуждено от нея, особено след онзи ден, когато Айрис влезе в кабинета му и извади радиостанцията, за да я разгледа.

 

 

Бомбите паднаха във водата и избухнаха точно до десния борд на шхуната, заливайки с вода хората на палубата. Образувалата се вълна дори събори Момис. Японският самолет набра височина, издигна се над мачтата и на Лукас му се стори, че забеляза тънка струя дим от двигателя.

— Добре ли си? — попита той Момис, който се опитваше да се изправи на крака, докато водата продължаваше да се излива върху му.

— Аз добре, маста Лукас — отвърна с разтреперан глас Момис и се обърна по посока на нисколетящия самолет, който постепенно се отдалечаваше от тях.

— Японец пилот, той не добре.

Лукас чу характерното кашляне на самолетния двигател. Един от куршумите на Момис явно го беше улучил. Дали наистина „Индипендънс“ беше отбелязал първия си боен успех във войната?

— Май че си прав — отвърна той на щастливия островитянин. — Негодникът няма да може да стигне до базата си.

Изтребителят летеше, оставяйки след себе си тънка диря от черен дим. „Пилотът определено има проблем“ — каза си Лукас. Но да отбележиш победа означаваше да представиш доказателства на властите в Порт Морсби. Боже, как само щеше да се изненада баща му, когато той му разкажеше. Редник Лукас Кели от СДНГ е свалил японски изтребител. Тъй като беше капитан на шхуната, заслугите за победата щяха да се припишат на него. Момис като картечар също щеше да бъде награден.

Самолетът беше близо до хоризонта. Лукас направи бързи изчисления за курса му. Изглежда, ранената птица търсеше безопасност в тихи води. С малко късмет те дори можеха да намерят мястото на падането и да пленят пилота и стрелеца му — ако, разбира се, бяха още живи.

Пасторът, Елза и Меган излязоха на палубата веднага щом чуха двамата мъже да крещят. Нападението беше станало толкова внезапно, че времето им позволи само да слязат долу и да си навлекат спасителните жилетки. Съборени на земята от взривовете на бомбите, когато успяха да се окопитят и да се изправят, сражението вече беше приключило. Те трепереха, но имаха смелостта да се покажат на палубата. Меган провери за ранени, които да се нуждаят от квалифицираната й медицинска помощ. Не видя кръв или други признаци на травми нито у Момис, нито у Лукас. И двамата се хилеха като обезумели на нейните въпроси.

— Видяхме сметката на негодника! — накрая ликуващо изрече Лукас. — Сега е време да отидем и да си приберем трофея, преди акулите да са ни изпреварили.

Тя не смяташе, че е разумно да преследват улучения самолет. Ами ако боят беше привлякъл вниманието на японски кораби или самолети в района? С дивашкото изражение на лицето Лукас Кели приличаше на старовремски пират. Без съмнение това беше някакъв вид мъжкарско поведение и перчене — да рискуваш всичко, за да си получиш военния трофей.

Меган беше права. Пилотът успя да предаде сигнал за помощ, преди да падне със самолета в морето. Сигналът беше уловен от една излязла на повърхността японска подводница, чиято задача беше да спасява в морето свалени пилоти. Тази подводница беше И-47, командвана от капитан Кеншу. На борда й плаваше и старши матрос Фуджи Комине.

Японският капитан бързо начерта курса до сваления изтребител и заповяда спускане под водата. По това време на деня беше светло и със сигурност имаше противникови самолети и кораби, които дебнеха за подводници. Щяха да направят едно скоростно плаване под водата и да стигнат до последното известно местонахождение на сваления пилот. Капитанът на подводницата не се съмняваше, че сигналът е бил засечен и от силите на съюзниците из цяла Нова Гвинея, както и от патрулиращите вражески кораби. Самолетът беше паднал много близо до местоположението на подводницата в Соломоново море. Затова той пресметна, че има най-голям шанс да спаси пилота.

И подводницата, и шхуната се бяха устремили към едно и също място.

От лицето на Фуджи се лееше пот, докато той дояждаше сушената си риба с ориз. Ядеше с пръсти от купата. Чу как люкът на мостика кула се затвори и екипажът на подводницата застана по местата си.

— Какво има? — попита той един забързал се към торпедното моряк.

— Ще отидем да спасим един наш свален пилот — отвърна морякът.

Фуджи избърса пръстите си в препаската, която продължаваше да носи. Неговото място беше в двигателния отсек, където беше назначен като помощник на механика по поддръжката на дизеловия и електрическите двигатели. Горещината на тропиците в тясното пространство на подводницата постепенно изчезна, щом подводницата се спусна към по-хладните води на океана. Фуджи лесно свикна с новата си роля. Той се намираше във води, които познаваше като петте си пръста и най-накрая чувстваше, че е намерил мястото си в японския флот. Сега беше част от една смъртоносна бойна машина, която дебнеше под водата в търсене на противника. Беше като да живееш в търбуха на акула — хищник, който нападаше мълниеносно нищо неподозиращите жертви.

Но основната му роля не беше в двигателното отделение, а горе на палубата, откъдето щеше да се отправи в поредната разузнавателна мисия, когато настъпеше часът. Засега още не беше спускан на сушата, тъй като на И-47 беше заповядано да напада и унищожава вражески кораби, както и да спасява свалени пилоти.

Фуджи беше чул от другите членове на екипажа, че младият и амбициозен капитан на И-47 не е много доволен от тактиката, предпочитана от адмиралите в имперския флот. Той подробно беше изучавал германската тактика на сформиране на групи глутници от подводници, които прехващаха конвои и армади от въоръжени до зъби ескадрени миноносци. Именно с помощта на по-голямата численост германците бяха постигнали забележителни успехи в подводната война, потопили внушителен брой британски кораби с огромен общ тонаж. Макар и да не го споделяше с никого, капитанът смяташе, че използването на отделни подводници от имперския флот е прахосване на средства, с които би могло да се спечели войната. Но въпреки несъгласието си той продължаваше да изпълнява дълга си и поне сега съзря известна мъдрост зад решението на своите началници. Техен боен другар беше в беда, а те разполагаха с необходимата техника, за да го спасят.

 

 

Малко след атаката на японския самолет вятърът отслабна рязко и Лукас трябваше да включи двигателя на шхуната. Скоростта му обаче спадна, а колкото по-скоро се изтеглеше от вражеските води, толкова по-добре щеше да е за всички. Вместо да преследва сваления самолет, най-разумно беше веднага да се отдалечи от това място. Но желанието му да намери самолета и евентуално да вземе пилота в плен надделяха над разума.

Малко преди пладне Момис забеляза улучения самолет в морето.

— Виждам го! — извика той като моряк на китоловен кораб, забелязал плячката.

Дори Меган се поддаде на емоциите и съмненията й изчезнаха, когато видя останките във водата. Тя също беше заразена от ентусиазма на Лукас, макар да се тревожеше за безопасността им.

— Виждам го — извика развълнувано тя и сграбчи Лукас за ръката, докато той завърташе руля, за да насочи кораба към сваления самолет. Под пръстите си Меган усети твърдите му като желязо мускули.

— Японец се качил отгоре на самолет — продължи да докладва Момис. — Мисля той добре.

— Явно ще сваля в Лае четирима пътници — каза Лукас и изключи двигателя на шхуната, която продължи по инерция да се плъзга по повърхността. — Колкото и да не му се иска на един от тях.

Той си даваше сметка, че пилотът най-вероятно е въоръжен, но револверът в кобура му и картечницата на носа щяха да са достатъчни, за да убедят японеца, че съпротивата е безполезна.

Бяха се приближили до останките на самолета, когато Момис извика тревожно. Радостното вълнение на всички мигом се изпари, когато в спокойните води, от другата страна на самолета, изникна черният нос на подводница.

— Господи! — възкликна Лукас, когато се показа и останалата част на подводницата, а сетне на кулата се вдигна белият флаг с червеното изгряващо слънце. — Мисля, че имаме големи проблеми.

Меган уплашено стисна ръката му. Тя беше чувала ужасни истории за това как японците постъпвали с европейците. Оставаше й само да се моли за бърза и немъчителна смърт.

 

 

Капитан Кеншу беше видял през перископа силуета на „Индипендънс“ още на половин километър от мястото. Корабът му се стори познат и когато И-47 се приближи още, той ясно прочете името. Или пред него стоеше кораб призрак, или опитът му да потопи шхуната преди началото на войната се беше оказал неуспешен. Кеншу не беше суеверен, но благодари на предците си, че му дават втори шанс да довърши онова, което трябваше да е приключил месеци по-рано. Той повика Фуджи на мостика. Нямаше защо да бързат и веднага да потапят шхуната, която така безразсъдно беше попаднала в капана. Първо щеше да изпрати абордажна група, която да провери дали на борда й няма нещо значимо от военна гледна точка. После щеше да стреля по кораба с палубното оръдие на подводницата и да спести от ценните си торпеда за по-големи цели.

— Абордажна група, готова за тръгване — заповяда той на помощник-офицера. — Трябва да се качите на шхуната. Старши матрос Фуджи, ти ще отидеш с тях и ще превеждаш при евентуални разпити.

 

 

При вида на японската подводница, която беше излязла на повърхността, Лукас се обърка, не можеше да реши какво да предприеме. От отворените люкове на подводницата заизлизаха въоръжени моряци. Той се наруга за глупостта си. Да беше се свързал с брегови съгледвач и да беше съобщил на него координатите на сваления японски самолет. Но гордостта му беше надделяла и той безразсъдно беше паднал право в капана. Тримата му пътници стояха на палубата пребледнели и умълчани и наблюдаваха как японците приготвят оръдието на палубата, а останалите извадиха две гумени лодки и ги спуснаха във водата до подводницата.

Момис не искаше да изоставя скъпоценната си картечница, но поне се сети да не я насочва към противника. Люисът не можеше да се сравнява с далеч по-голямата огнева мощ на японците. Останалите двама членове от екипажа на Лукас стояха умърлушени и обвиняващо гледаха към капитана, който им беше навлякъл тази беда. Моряците в лодките загребаха енергично. Едната лодка се насочи към сваления пилот, а другата — към тях.

— Какво ще правим? — попита Меган шепнешком, макар че японците все още бяха на около двеста метра от шхуната.

— Нямаме голям избор — отвърна Лукас. Стомахът му се беше свил. Как можа да постъпи толкова глупаво и да застраши живота на пътниците? — Ще чакаме и ще видим дали дребните негодници ще ни позволят поне да се качим на една от спасителните ни лодки, преди да потопят „Индипендънс“. Това е най-доброто, на което можем да се надяваме.

— Не е много утешително. Мислех, че имаш по-добра идея.

— Съжалявам. Мога само да искам прошка за собствената си глупост. Държах се като пълен идиот.

Лодката с четиримата въоръжени моряци беше на метри от шхуната, когато един от тях се изправи и се провикна:

— Нека се покаже капитанът на „Индипендънс“.

Лукас се изуми, че думите бяха произнесени на английски. Той отиде до перилата.

— Аз съм капитанът на шхуна Инди… — Той млъкна, когато видя срещу себе си Фуджи Комине. — Фуджи?

Японецът явно също беше доста изненадан да види стария си съученик на борда на кораба.

— Лукас — измърмори. — Качваме се на борда — продължи с колкото се може по-твърд тон. — Ако имате оръжие, предайте го. Всички членове на екипажа и пътници да се съберат на едно място и да излязат напред.

Лукас се обърна към пътниците и екипажа, които излязоха напред, както им беше наредено.

— Ръцете на главите — продължи Фуджи, хвана се за перилото и се качи на борда. После размаха пистолет към Лукас и останалите от групата, които стояха уплашено с вдигнати ръце, докато шхуната леко се поклащаше под краката им. Скоро на борда се качиха и другите японци от абордажната група.

— Призовавам те да проявиш чест и да пощадиш живота на екипажа и пътниците — каза Лукас, когато Фуджи застана пред него. — Ако не заради друго, поне заради добрите стари времена.

— Вие сте врагове и се покрихте с безчестие, щом позволихте да бъдете хванати толкова лесно — отвърна с презрение Фуджи. — Затова не можете да претендирате за честно и достойно отношение към вас.

— Една цивилна шхуна против вашата подводница. Това ли наричаш честен двубой? Все пак аз успях да сваля един от самолетите на прославения ви флот.

— Ти ли го свали? — попита японецът вече с известно уважение в тона. — С какво?

— С моята картечница „Люис“, монтирана на носа. Вашият пилот се опита да ме потопи.

Фуджи се обърна към другарите си и им заговори на японски. По начина, по който реагираха, пролича, че и те демонстрираха известно уважение към капитана на шхуната и неговия екипаж.

— Разказах им за твоя подвиг. — Фуджи отново се обърна към Лукас: — В такъв случай ще бъдете подложени на по-малко безчестие и унижение.

— Ако си човек на честта, Фуджи, ще позволиш на екипажа ми и пътниците да се качат на спасителната лодка заедно с необходимия запас от вода и храна. Знам, че няма да ме оставиш жив, но поне в името на някогашното ни приятелство в Папуа остави ги да си тръгнат.

— Не става въпрос само за мен — изсъска японецът. — Съгласен съм да пусна екипажа и пътниците. Прав си, че възнамерявам да те убия. Навярно вече си забравил инцидента на плажа в плантацията на Ман. Тогава твоят приятел Карл Ман удари баща ми. Баща ми изгуби мъжкото си достойнство пред мен, неговия син. Подобни обиди се заплащат само с кръв.

— Ама тогава бяхме деца — възкликна Лукас. — Искаш да кажеш, че през цялото това време си таил обида за тази дребна случка? Що за побъркан тип си ти?

Фуджи се изчерви от гняв и с бързината на нападаща змия или акула удари с дръжката на пистолета Лукас по лицето. Лукас усети как желязото го удари по носа и макар че веднага бликна кръв и опръска и двамата, австралиецът не вдигна ръце инстинктивно, за да се предпази. Ако го беше направил, щеше да покаже на японския моряк, че го е заболяло. Той разполагаше само с едно оръжие, за да победи мъжа срещу него — своята гордост и предизвикателност.

Всичко стана много бързо. Лукас разбра за приближаващия самолет по сигнала на сирената, която заработи на подводницата. Последваха викове от кулата мостик. Фуджи и неговата абордажна група очевидно разпознаха сигнала, защото на лицата им веднага се изписа тревога и объркване. Тъй като Фуджи беше командир на групата, той разбра, че има на разположение само броени минути, за да се върне на подводницата, преди тя да се потопи под водата. Огледа се отчаяно наоколо, за да оцени ситуацията, и забеляза нисколетящия двумоторен чипонос бомбардировач „Бофайтър“, идващ от изток.

Лукас вече знаеше какво да направи, за да оцелеят. Той се метна върху Фуджи и двамата се търколиха по палубата. Момис изръмжа и се хвърли срещу останалите трима японци, които в паниката си откриха стрелба. Един от моряците, разколебан между това да напусне спешно кораба и да изпълни задължението си да екзекутира пленниците, направи избора си и стреля. Двама от пленниците загинаха моментално, разкъсани от куршумите. Останалите от абордажната група скочиха в лодката и започнаха да се отдалечават от шхуната.

Фуджи замахна и отново удари по-едрия от него Лукас в лицето. Той изпъшка от болка и отпусна хватката си. Изведнъж Момис сграбчи японеца и Лукас се претърколи настрани. Момис метна дребния японец и го хвърли зад борда. Фуджи падна във водата и потъна.

Лукас се изправи и се втурна към картечницата. Нисколетящият австралийски бомбардировач избръмча над тях и изстреля няколко откоса по подводницата с монтираните на носа му картечници.

Лукас завъртя картечницата към палубата на подводницата, където моряците до оръдието чакаха другарите им да се отдалечат с лодката от шхуната, за да открият огън. Куршумите от люиса се забиха във водата, близо до моряците при оръдието. Те отвърнаха на огъня и Лукас чу как един от снарядите мина над главата му и избухна във водата на неколкостотин метра от шхуната.

Стрелбата на картечницата беше заглушена от бръмченето на кръжащия над тях самолет, който също стреляше със своите картечници. Шумът беше оглушителен. Лукас знаеше, че в момента подводницата е заплашена от пълно унищожение. Изплувалата на повърхността подводница, изненадана от въоръжен самолет, беше беззащитна като обърната по гръб костенурка.

И-47 не изчака завръщането на абордажната група, а продължи гмуркането си в морските дълбини, докато накрая на същото място остана само разпенена вода. Бофайтърът набра височина, за да извърши поредното си пикиране. Лукас свали празния пълнител и пъхна нов. В същото време се обърна назад и видя телата на другарите си в локви от кръв, а безжизнените им очи вторачени в небето. В пристъп на ярост и тъга Лукас насочи картечницата към лодката с тримата японски моряци. Тя беше на около сто метра от него и той внимателно нагласи прицела. Сетне изпрати няколко откоса в струпалите се в лодката японци. Стрелбата му беше точна и водата около лодката скоро почервеня. Ако бяха останали живи, те щяха да загинат от челюстите на акулите, привлечени от миризмата на кръвта. Изкарал гнева си върху неприятеля, Лукас се притече на помощ на оцелелите от екипажа и пътниците.

Бофайтърът направи кръг над „Индипендънс“ и се насочи към базата си, някъде в Нова Гвинея или в Папуа, оставяйки Лукас като победител във втория сблъсък между шхуната и И-47.

 

 

Фуджи не беше мъртъв. Докато бомбардировачът от Кралските австралийски военновъздушни сили сипеше куршуми върху подводницата, той доплува до останките от сваления самолет и се хвана за крилото. В това време И-47 се потопи под водата. Тъкмо понечи да махне на моряците в лодката, когато пред очите му те бяха разкъсани от картечния огън, открит от „Индипендънс“. Той веднага се гмурна под крилото, за да се прикрие. После видя как „Индипендънс“ с включен двигател се отдалечи от мястото и стиснал с две ръце крилото, зачака. Внезапно се появи ято акули и бавно и спокойно заплува в кръг около лодката. Фуджи стана свидетел на кървавата гледка. Морските хищници разкъсаха останките на неговите другари. След като „Индипендънс“ се скри, той се качи върху крилото на самолета. Имаше късмет, че избягна акулите.

Настъпи нощ. Фуджи изпитваше ужасна жажда, която го докара до лудост. Вкопчил се в крилото, той дори не забеляза черния продълговат силует, който излезе от морето. Капитанът на надупчената с куршуми И-47 беше изчакал, докато премине опасността, за да отстрани повредите. Наблюдателят на мостика забеляза Фуджи и от подводницата изпратиха лодка да го прибере.

За капитана на И-47 двете срещи с регистрираната в Папуа шхуна бяха завършили с поражение. Фактът, че една нищо и никаква шхуна успя два пъти да устои на неговите опити да я потопи, накара младия капитан да се замисли върху духовните аспекти на кармата и съдбата. Ако отново срещнеше тази шхуна, той определено щеше да изстреля по нея едно от ценните си торпеда, за да е сигурен, че е унищожена.

Кеншу скърбеше за загиналите си другари. Поне успя да спаси старши матрос Фуджи. Щеше да закара подводницата за спешен ремонт в базата в Рабаул. И когато ремонтът приключеше, той щеше да се върне в папуански води.