Питър Уот
Едем (33)

32.

Вятърът беше попътен, „Индипендънс“ беше издул платната си и се носеше към мястото край брега южно от къщата на Сен, определено от военния щаб. Пристигнаха в ранния следобед.

Лукас докладва, че е достигнал крайната си точка, в отговор на което му съобщиха, че фрегата на Кралските австралийски военноморски сили е тръгнала към него, за да му окаже помощ. Тази новина го поуспокои. Да те натоварят със задачата да търсиш японска подводница, като при това разполагаш само с една стара картечница и няколко гранати, си беше притеснително. Подобно въоръжение изобщо нямаше да го спаси, ако подводницата го нападнеше, с цел да го потопи. Лукас стоеше на палубата и оглеждаше брега. Айрис навярно беше в дома на Сен. Той изведнъж изпита силно желание да слезе на брега и да се увери, че всичко в къщата на китайския търговец е наред.

— Момис — повика главния си помощник. — Погрижи се момчетата да се нахранят. Освен това искам да организираш наблюдение. Ще сляза за малко на брега, но ще се върна преди залез-слънце. Ако забележиш подводница, веднага се свържи по радиостанцията с Морсби и изстреляй сигнална ракета, за да ме предупредиш. Ясно?

— Да, маста Лукас — отвърна гордо Момис.

Лукас го беше научил как да борави с радиостанцията и фактът, че господарят го беше натоварил с отговорността да наглежда шхуната, докато го няма, повдигна още повече самочувствието му.

Спуснаха лодката. Лукас се качи в нея и загреба към брега. Носеше със себе си револвер и манерка с вода. Можеше да стигне пеш до къщата на Сен по пътеката на плажа за половин час и вероятно да навести Айрис, преди да се върне на шхуната. Докато гребеше, се огледа се назад и го порази мисълта колко позната му е шхуната — може би като да живееш със съпругата си, каза си той и се усмихна. С „Индипендънс“ бяха делили заедно радости и нещастия.

 

 

Побелелите косми на главата на сержант Йън Гроувс настръхнаха. Той слезе от полицейския си кон, стиснал в ръка пушката „Лий Енфийлд“. Мястото беше пусто и зловещо тихо. Почернелите дървени греди и плоскости, покритите със сажди листове ламарина на земята тъжно напомняха колко голямо беше някога имението на Сен. Китаецът винаги се беше отнасял любезно с Гроувс, когато патрулирането го отвеждаше в тази част на района.

„Жалко за хубавата къща — измърмори той, докато оглеждаше руините. — Скапани военни.“

Конят му се оживи и изпръхтя. Сърцето на Йън заби учестено. През годините патрулиране в опасни племенни територии, където воините все още посрещаха неканените гости с бамбукови стрели, той си беше изградил инстинкт за самосъхранение. Сега този инстинкт му подсказваше, че не е сам. Сержантът огледа буша много внимателно. Знаеше, че не трябва да насочва вниманието си върху самия буш, а по-скоро да се помъчи да надзърне сред растителността. Стори му се, че долови движение и автоматично вдигна пушката и се прицели от рамо. Показалецът му се плъзна към спусъка, а едновременно с това той закова мерника върху човека, който се появи в цял ръст от храстите на около петдесет метра от него.

— Дявол да го вземе! — промърмори сержантът и свали пушката. — За малко да те застрелям.

Лукас не беше изненадан толкова от полицейския сержант, колкото от руините. Той се приближи до конника.

— За бога, какво се е случило тук? Вие ли го направихте?

— Не, не сме ние, млади Лукас — отвърна Йън Гроувс, подпрял пушката на бедрото си. — Вашите го направиха, армията, когато китаецът изчезна.

— А какво стана с жената, която живееше при него?

— Ако имаш предвид Айрис, тя отплава за Австралия преди няколко дни. Онзи майор Шоу, който преди служеше в полицията в Австралия, се зае с тази задача и я натовари на кораба. Чух, че с нея всичко е наред.

Младият мъж не можеше да повярва на очите и ушите си. По време на война събитията се развиваха толкова бързо.

— Защо са изгорили мястото?

— Не знам — отвърна Гроувс, прибра пушката в кобура и си сви цигара. — Ако питаш мен, негодниците, които са го извършили, заслужават да ги пратят в затвора. Армейци или не, така не се прави. — Запали цигарата и издиша дълго кълбо дим. — А ти какво правиш тук?

— Исках да навестя Сен. Предполагам, че не знаеш къде е той сега.

— Нямам представа. Но знам нещо друго: твоят приятел Фуджи Комине е бил забелязан наоколо от един местен само преди няколко часа. Затова съм тръгнал насам. Надявам се до сутринта да изпратят подкрепление.

Лукас пребледня. Фуджи! Значи беше жив.

— Тогава ще ти трябва помощ — каза. — Познавам Фуджи още от дете и знам колко коварен и хитър може да е. Ако се навърта наоколо, може вече да ни е видял.

— И аз си помислих същото. Надявам се да предпочете да се крие, а не да се бие. Но дочух, че си имал някаква местна девойка от селото малко по-нагоре по брега. Може да е дошъл, бог знае откъде, да я види.

Лукас се запита защо японецът е слязъл на брега. За последен път го беше видял като член от екипажа на подводница. Защо ли беше дошъл тук? Отговорът дойде от само себе си и го накара да се вцепени за миг. Подводницата! Нима не беше възможно сега подводницата да се е притаила някъде под водата и да наблюдава през перископа „Индипендънс“? Първата му мисъл беше незабавно да се върне на шхуната. Но си даде сметка, че в момента не може да стори нищо, а и, изглежда, Фуджи се намираше някъде наблизо. Трудно му беше да вземе решението, но Лукас постави на първо място залавянето — или ликвидирането — на японския моряк.

— Добре ли си, млади Кели? — попита го Гроувс, когато забеляза бледото лице на иначе физически здравия млад мъж. — Изглеждаш така, сякаш си видял призрак.

— В момента не мога да направя нищо — мрачно изрече Лукас. — Трябва да ти помогна да откриеш Фуджи, преди да е извършил нови бели.

— Имаш ли някакви идеи? — попита полицейският сержант.

— Нали каза, че Фуджи имал жена от местните тук?

— Името й е Кийла.

— Може би тя знае къде е той.

Сержантът захвърли фаса си в руините.

— Качвай се отзад — каза той и подаде ръка на Лукас. Лукас се метна на коня. — Да видим дали ще можем да я намерим и да я убедим да ни каже къде е той.

 

 

Рядко се случваше полицаи да навестят селото на Кийла, защото нейните съплеменници бяха известни с това, че спазваха чинно законите. Ето защо появата на двамата европейци, яхнали един кон, предизвика доста силно вълнение сред селяните. Мъже, жени и деца се събраха в центъра на селото, за да погледат и посрещнат мъжете. Сред тях беше и Кийла.

Лукас слезе от коня, но Йън Гроувс остана на седлото.

— Някой познава ли жена на име Кийла? — попита сержантът и шушукането и оживените разговори, предизвикани от визитата, внезапно секнаха. Когато децата продължиха да говорят, те получиха плесница по тила от родителите си. Фактът, че сержантът посочи конкретно член на техния род, не вещаеше нищо добро. Селяните запазиха мълчание, но Лукас забеляза как няколко чифта очи се насочиха към една красива девойка моту, застанала в средата на тълпата. Той пристъпи напред, размести събралите се и застана пред момичето.

— Няма да ти сторим нищо. Искаме само да разберем къде е Фуджи.

Тя не пожела да погледне Лукас в очите и продължи да мълчи. Той се обърна към Йън Гроувс:

— Абсолютно сигурен съм, че това е момичето, но то няма да ни каже нищо.

Сержантът извади пушката.

— Живеем във военно време и кралят ми е дал заповед да смятам всеки, който откаже да ни съдейства, за враг. Имам лично разрешение от него да отведа старейшината на вашето село в Морсби, където ще бъде изправен пред съда, обвинен и обесен, освен ако не ни кажете къде се крие японецът на име Фуджи Комине.

Това, разбира се, беше лъжа, но Гроувс се надяваше чрез заплахата да изкопчи информация от селяните.

Тълпата се разшумя. Хората не знаеха къде е японецът. Старейшината на селото, възрастен прегърбен мъж, излезе отпред.

— Ако знаехме къде е той, щяхме сами да го убием, защото той отне живота на моя племенник, който трябваше да се ожени за Кийла — каза той. — Ако тя знае къде е японецът, ще трябва да ви каже.

Всички очи се приковаха в Кийла. Погледите съвсем не бяха добронамерени и тя разбра, че ако не каже, съселяните й ще я линчуват. Също така си даде сметка, че двамата европейци са дошли в селото с лоши намерения за нейния мъж и ако им кажеше, щеше да застраши живота му.

— Не знам — накрая изрече тя и излъга само донякъде, тъй като не беше много сигурна дали Фуджи продължава да се крие близо до плажа.

— Тогава сержантът ще бъде принуден да отведе твоя старейшина в Порт Морсби и там ще го обесят — заплаши я Лукас. Той забеляза страха, изписан на лицето на Кийла. Съселяните, които бяха най-близо до нея, се напрегнаха да чуят какво си говорят момичето и белият мъж с превръзката на окото.

— Фуджи е в буша ето там. — Тя посочи на запад. — Крие се там, където пътеката пресича реката.

Лукас познаваше това място.

— Добре — отвърна с хладна усмивка. — Ще отидем да го посрещнем. — Той се обърна към Йън Гроувс: — Жената ни каза каквото искахме — добави на моту. — Сега можем да оставим тези хора на мира и да отидем да хванем японеца. Ще бъдем принудени обаче да застреляме всеки, който ни последва, за да отмъсти на Фуджи. Японецът ще бъде пленник на краля.

От реакцията на селяните Лукас разбра, че посланието е постигнало ефекта си.

— Трябва да се махаме бързо оттук — тихо каза той на английски, когато се доближи до сержанта. — Тя ни излъга, но мисля, че знам какво възнамерява да направи.

Йън Гроувс помогна на Лукас отново да се качи зад него.

— Ако ни е излъгала, каква ни е ползата? — попита озадачено.

— Ти какво би сторил при тези обстоятелства? — попита го младият Кели.

— Ще отида да предупредя Фуджи, че… — Внезапно сержантът разбра. — Да я проследим! — възкликна той.

— Ама и на теб умът ти сече бързо, като на баща ти.

— Чакай малко, няма да е толкова лесно. Тя може да се досети и ще бъде много предпазлива. Ще трябва да се престориш, че се насочваш на запад към Морсби. Аз ще сляза незабелязано, ще се скрия на изхода от селото и ще наблюдавам пътеката на запад. Имам предчувствие, че Фуджи е някъде близо до плажа, ако е дошъл с подводница. Ако съм прав, тя ще тръгне право към плажа, за да го предупреди. Аз ще я последвам. Ти трябва само да вървиш зад мен, за да ми окажеш помощ, ако се наложи.

— Та ти имаш само шестзаряден револвер — отбеляза сержантът. — Ами ако Фуджи е по-добре въоръжен?

Лукас също беше мислил по този въпрос.

— Съмнявам се, че е по-добре въоръжен. Според мен японците са го спуснали на брега с шпионска мисия. Затова едва ли ще носи много багаж със себе си. Сигурно има пистолет, но надали са му дали нещо по-тежко.

Сержантът кимна и те потеглиха на запад, към Морсби, докато Кийла съсредоточено ги гледаше как се отдалечават. Съдейки по посоката, те бяха повярвали на лъжата й. Тя се върна в колибата на своето семейство и когато вълнението от посещението на полицая премина, тайно се измъкна от селото, за да поеме към плажа. Беше изключително предпазлива и от време навреме спираше, за да провери дали не я следят. Когато се увери, че няма никого, тя продължи да търси мъжа, когото обичаше, за да го предупреди, че полицията го издирва.

Лукас я последва на разстояние, вървейки встрани от пътеката през гъстите храсти. Предположението му се оказа вярно. Младата жена моту беше тръгнала към неговия стар враг. Този път само един от двамата щеше да остане жив след срещата. Фуджи никога не би позволил да бъде взет в плен.

 

 

Фуджи Комине седеше, подпрял гърба си на едно палмово дърво, и замислено гледаше спокойното море. Отдавна не се беше чувствал толкова объркан. Намираше се дълбоко в тила на противника и чакаше да се върне при другарите си на борда на И-47. Но, от друга страна, колкото и да му беше трудно да го приеме, той не искаше да се разделя с Кийла. Не беше предполагал, че нещо ще може да го отклони от свещената му мисия в името на императора, но ето че тази жена го беше пленила с топлата си усмивка и с чувствените си тъмни очи, почти черни на цвят. За миг дори му се стори, че чува как го вика от другия край на плажа.

Викът й беше съвсем истински. Той усети уплаха в гласа й. Отърси се от мечтите си и грабна пистолета. Обърна се настрани, просна се върху горещия пясък на плажа и се огледа. Видя я да тича по плажа към него. Веднага разбра, че нещо не е наред, тъй като изрично й беше заръчал да не идва повече.

— Фуджи! — отчаяно се провикна тя.

Той изруга тихо. Инстинктът му подсказваше, че щеше да се изложи на голяма опасност, ако й разкриеше скривалището си. Но тя се приближи, преди да успее да я предупреди.

— Тук съм — прошепна японецът.

Кийла се поколеба, после се втурна към него.

— Те те търсят — каза през плач и се хвърли в обятията му.

— Кои те?

— Един полицай и един друг — отвърна.

— Как са разбрали, че съм тук? — попита я сърдито той. Навярно някой го беше предал.

— Хората от моето село знаят за теб. — Кийла избърса с длан сълзите от лицето си. — Трябва веднага да бягаш, защото иначе ще те намерят.

Фуджи нищо не каза. Не можеше да й обясни, че подводницата ще дойде да го вземе. Но сегашният драматичен обрат на събитията променяше всичко. Ако полицията или армията бяха изпратили сили в района, за да го търсят, това щеше да изложи на опасност И-47. Трябваше да се махне оттук, дори и да не успее да установи контакт с капитана на подводницата и да го предупреди да стоят надалеч от брега. Поне ако И-47 изплуваше през нощта и той не отвърнеше на сигнала, капитанът веднага щеше да нареди да отплават. Фуджи леко избута Кийла настрани.

— Ще можеш ли да намериш кану и провизии, за да отплаваме далеч оттук? — попита я той, взел единственото възможно решение.

Тя го погледна в очите, изненадана от въпроса му.

— Мисля, че ще мога, като се върна в селото. Няма да е лесно, но ще взема кануто през нощта.

— Ще се срещнем на този плаж, при мангровите блата по посока на изгряващото слънце. Знаеш ли къде е това място? — Кийла кимна. — Ще сложиш фенер на носа на кануто, за да те видя.

— Къде ще отидем? — попита го тя с треперещ глас.

— Твоето племе всяка година търгува с хората от островите на изток от Милн Бей. Там ще е безопасно за мен. Оттам ще мога да стигна до Нова Британия и до моите началници.

— Това е много път — тихо отвърна тя. — Но ще дойда с теб.

Фуджи се замисли върху думите й и почувства едновременно вина и тъга. Смяташе тя да го придружи най-много до островите Тробрианд. В действителност щеше да я изостави, за да се върне към изпълнението на възложената му в името на императора мисия. Но в момента по-важно беше да се измъкнат от района на Морсби и да отклонят противника колкото се може по-далеч от мястото на срещата с подводницата.

— Побързай да стигнеш в селото — каза Фуджи. — Животът ми е в твоите ръце.

Кийла го разбираше. Обърна се, отдалечи се малко от него и забързано тръгна към селото, без да се оглежда.

 

 

— Виждам я — каза Лукас, коленичил до полицейския сержант.

— Скри се в палмовата горичка и излезе пак оттам — отбеляза Гроувс и приготви пушката си. — Обзалагам се, че малкият жълт негодник е там.

Те се бяха прикрили в храстите над плажа, на около двеста метра от мястото след палмите, откъдето беше излязла Кийла.

— Дай ми няколко минути и ще заобиколя отзад буша. Ти в това време се промъкни към палмите — каза Лукас. — Така ще го притиснем от две страни.

Гроувс го изгледа скептично.

— Сигурен ли си, че това е добра идея? Той е хитър нехранимайко и може да е по-добре въоръжен от нас. Не е ли по-добре да се върна в Морсби и да взема подкрепление?

— Докато се върнеш, той ще е изчезнал. Скоро ще се стъмни, а в тъмното той ще може да избяга и от цял отряд войници. Не, ще го пипнем сега. Шансът ни е да го притиснем, докато още е светло.

Йън Гроувс се изнерви още повече от идеята той и младият Кели да заловят японския моряк, разполагайки само с пушка и пистолет. Сигурно Комине имаше гранати или нещо по-тежко. Но предложението на Лукас беше единственото разумно и смислено решение за момента. Ако почакаха още, щяха да му изгубят дирите.

— Добре — въздъхна сержантът — Ще направим както казваш ти.

Лукас кимна и се скри в гъстия храсталак на буша, разположен отстрани на плажа. Сержантът изчака малко и бавно и предпазливо тръгна в посока към морето. Предпазителят на пушката му беше свален, а показалецът му не се отделяше от спусъка. Всеки нерв в тялото му беше опънат като струна. Беше оцелял през последната война и не искаше да умира в тази.

 

 

С острото си зрение японецът забеляза движение. Значи все пак го бяха открили, помисли си той. Стисна ръкохватката на пистолета в едната ръка и острия като бръснач нож в другата. Доколкото му беше известно, в момента го търсеха двама души. Който и да беше човекът, който тромаво газеше из буша покрай плажа, той нямаше да е жив още дълго. Фуджи нямаше да чака врагът да дойде при него. Щеше да нападне врага на негова територия.

Приклекнал, той тръгна леко напред, без да счупи нито едно клонче или стъбло на растенията по земята. Така ги бяха обучавали да се бият в джунглата и така щеше да убие врага.