Питър Уот
Едем (1)

Пролог

Лицето на жената беше забулено и се виждаха само черните й очи. Тя стоеше в тълпата на пазара, за да позяпа чужденците, които вървяха по улиците на Стария Йерусалим. Те бяха мъже в униформи цвят каки и в походката и държанието им се долавяха напереност и самоувереност.

— Англичани са — измърмори на арабски жената до нея, облечена с дълъг до земята чадор.

Фатима се напрегна да разбере думите на жената. Арабският не й беше роден език. Тя го беше научила от съпруга си, французин от Корсика, който беше дошъл от Северна Африка, за да избяга от войната между Съюзническите сили и силите на Оста, бушуваща в пустинята на втората му родина.

Двама от войниците се приближиха до нея, докато си проправяха път през пазара подобно на туристи — каквито всъщност бяха на първо време. С детско любопитство мъжете оглеждаха всичко, изложено по сергиите. Фатима ясно ги чуваше. И веднага разбра, че те говореха не просто английски — езика, който тя владееше перфектно — но имаха характерен акцент, който също й беше много добре познат.

— Те не са англичани — отговори на арабката. — Австралийци са.

Жената я погледна.

— Чувала съм за австралийците от баща ми. Той казваше, че са идвали тук преди много години, когато османците са водили война с британците. Защо се връщат?

Фатима не отговори. Тя усети някаква радост, която почти беше забравила, че може да съществува. Наближаваше четирийсетата година от изпълнения й с трудности живот. Но преди името й не беше Фатима. Тя го прие, когато избра да следва пътя на Корана. Плод на брак между баща европеец и майка китайка, някога тя беше известна като Айрис. Но това й се струваше много отдавна, сякаш преди цяла вечност, когато още беше млада и красива.

Пленена и продадена като робиня на съпруга й, Айрис беше опознала много култури и страни — от Китай до Папуа, от Папуа до Северна Африка и оттам в Палестина.

Първоначалната й реакция беше да повика войниците. Щеше да им каже коя е и да ги помоли да я защитят. Но мисълта умря в мига, в който се зароди. Тя отдавна не беше Айрис, момичето, което някога обичаше един англичанин много далеч оттук. Тя беше Фатима, поклонничка на Аллах.

Продължи да гледа двамата войници, докато те не се отдалечиха бавно. Какъв смисъл имаше да се връща към старата си самоличност? Със сигурност онези, които някога я бяха обичали, от години я смятаха за мъртва.