Питър Уот
Едем (24)

23.

Върнал се от базовия лагер в планините западно от Лае, Джак Кели, нарамил пушка и препасал войнишката си раница, едва позна Порт Морсби. Градът беше превърнат в руини. Сериозните поражения бяха резултат от въздушните бомбардировки, извършвани от японската авиация буквално през ден. Атаките бяха насочени срещу военните части, изпратени от Австралия, за да защитят жизненоважните пристанищни съоръжения. Поне кръчмите в града още работеха и даваха известно облекчение от стреса на войната. Но за Джак Порт Морсби сега беше мрачно място, изпълнено с непознати и уплашени лица на млади войници, дошли тук далеч от дома си.

— Джак Кели, ти ли си стари негоднико? Как я караш? — провикна се някой от другата страна на улицата, която беше осеяна с купчини изкривено желязо и парчета шрапнели.

Джак се обърна и видя позната физиономия.

— Сержант Гроувс… мислех, че ще имаш повече ум в главата и няма да останеш тук. Мислех, че си отишъл в буша с канаките.

Полицейският сержант пресече улицата и двамата се ръкуваха. Някога той трябваше да остави Джак незабелязано пред външната врата на неговия приятел Паул Ман. Защото да понесе укорите на Карин Ман за сержант Йън Гроувс беше по-лошо и от това да го затворят в участъка за една нощ за пиянство.

— Виждам, че отново си станал военен — отбеляза сержантът, след като видя трите ивици на ръкава му. — Само гледай да не ми се появиш в нетрезво състояние.

— Аз не съм напуснал частта си самоволно — отвърна Джак и се ухили. — Можеш да тормозиш нещастните новобранци, но не и мен.

— Какво те води в Морсби?

— Дадоха ми отпуск и се надявах да се видя със сина си, когато се върне с „Индипендънс“. Да си чувал нещо за шхуната?

Йън поклати глава.

— Знам само, че преди няколко седмици „Индипендънс“ участва в някаква евакуация от Финшхафен.

— Благодаря ти, приятелю. Може да отседна за ден-два в дома на Сен.

— Куонг Ю Сен ли?

— Да не би да познаваш друг китаец със същото име? Защо питаш?

— Просто така. — Сержантът свали фуражката и се почеса по оплешивяващата глава. — Знам, че Сен ти е приятел. Но е добре да ти кажа какво подочух от военните. Момчетата от свързочните части са прехванали радиосеанси, приемани и излъчвани от неговия район. Но тъй като не са могли точно да засекат координатите, не са убедени, че сигналът е идвал от дома на Сен. Който и да изпраща тези сигнали, той предава на някакъв японски код. Свързочниците обикновено не са много словоохотливи по тези въпроси.

— Щом не са могли да засекат координатите, сигналите са могли да идват от японски кораб или от подводница, които са се намирали близо до брега, в района на къщата на Сен — предположи Джак.

— Свързочниците са сигурни, че предавателят е в статично положение.

— Трябва да има някаква грешка. Познавам Сен от години. Той не е способен на такова нещо. А и как би могъл да шпионира за японците, след като китайците ги мразят не по-малко от нас. Не може да бъде, той не би предал приятелите си. Сигурно предавателят се намира близо до къщата му. Както и да е, обещавам да огледам на място.

— Благодаря ти, Джак. — Сержантът отново си сложи фуражката на главата. — Дано да разбереш нещо за момчето си по-скоро. Познавам младия Лукас. Метнал се е на теб.

Джак се усмихна, стисна ръката на сержанта и продължи към дома на Сен.

След три часа той накрая стигна до къщата на Сен, разположена в буша. На прага го посрещна старият градинар.

— Ялия, ю стап гут ор ногат? — попита Джак.

Ялия отговори с усмивка:

— Аз добре, маста Джак.

— Маста Сен, и стап ве? — попита Джак и градинарят махна с ръка към къщата.

— Тенк ю тру — каза Джак, отвори портата и стъпи на поддържаната пътека от чакъл, оградена от двете страни от красиви бугенвилии. Той се изненада, когато видя Айрис на верандата. Джак се възхити на благородната красота на тази жена, която беше изстрадала толкова много за две десетилетия от живота си.

— Айрис, здравей. Как си? — попита я Джак, когато тя стана да го посрещне.

— Джак, толкова се радвам да те видя. — Тя се усмихна. Този човек й напомняше за добрите стари времена, когато беше лудо влюбена в неговия английски партньор в експедицията, лорд Джордж Спенсър. Айрис импулсивно хвана дланите му и вдигна очи към него. — Виждам, че не си добре.

— Само лек пристъп на малария. Командирът ми даде отпуск в Морсби, за да се възстановя. Хрумна ми да дойда при вас и да попитам Сен дали ще може да ме приюти за няколко дена.

— Сигурна съм, че с удоволствие ще го направи — отговори Айрис и поведе Джак към един от бамбуковите столове. — Ще накарам прислужницата да ни донесе чай и кифлички.

Джак уморено се отпусна в удобния бамбуков стол и подпря пушката на стената.

— Как е Мари?

— В последното си писмо пише, че е добре и че е щастлива. Работи при господин Том Съливан в Сидни — отвърна Айрис, след като даде нареждания на прислужницата. — Господин Съливан я назначил да отговаря за продажбите на френски парфюми на козметичните магазини. Изглежда, френският език й помага в продажбите. Тя е добре и материално, дори си има собствен апартамент и…

Айрис млъкна, когато на верандата се появи Сен, облечен в бял тропически костюм. Джак стана, за да поздрави приятеля си.

— Прислужницата ми каза, че си тук — каза домакинът и макар тонът му да беше дружелюбен, Джак си отбеляза, че приятелят му не му подаде ръка. — Само си дошъл да ни видиш или да пренощуваш?

— Радвам се да те видя, стари приятелю — отвърна Джак с известно неудобство. — Надявах се, ако може да остана няколко дена при теб, ако, разбира се, си съгласен. В момента в Морсби е трудно да намериш къде да пренощуваш.

Сен като че се замисли върху молбата му и Джак усети, че няма да му е много приятно неговото присъствие.

— Виж, ако не е удобно, ще се върна в Морсби.

— Не, не, Джак, ти винаги си добре дошъл в дома ми. Ще те настаня под навеса зад складовата постройка. Става ли?

— Важното е да има покрив и меко легло. Пак е по-добре от мястото, където трябваше да спя през последните няколко седмици.

— Значи въпросът е уреден — отвърна китаецът и накрая протегна ръка. — Разбрах, че ще ви сервират чай с кифлички. Нали няма да имате нищо против да ви правя компания?

Джак придърпа още един бамбуков стол и тримата седнаха заедно сред красотата на тропическата градина — идиличен и спокоен оазис в разбунения от войната свят. Часовете минаха незабелязано в приятни разговори. Обсъдиха как Айрис смята да оползотвори парите от наследството, завещано от покойния й годеник.

Привечер Сен повика един от местните прислужници и му нареди да покаже на Джак мястото за спане в склада. Беше от гофрирана ламарина с походно сгъваемо легло, мрежа против комари, керосинова лампа и сандък, който служеше за масичка. „Помещението“ не разполагаше с необходимата мебелировка, но беше добре проветрявано, с висок таван и прозорци.

Джак остави раницата и пушката до леглото и благодари на прислужника. Беше много уморен, пристъпът на малария беше отнел силите му. Почти веднага щом легна, той заспа дълбоко. Когато прислужникът се върна да го повика за вечеря, видя, че австралийският войник спи, и реши да не го буди.

Няколко часа по-късно Джак почувства, че някой го бута за рамото.

— Джак, събуди се.

Той бавно отвори очи и с изненада установи, че вече е нощ.

— Сигурно съм поспал малко повече — измърмори той. — Айрис! Колко е часът? — попита, надигна се на лакти и примигна.

— Мисля, че е полунощ — неуверено отвърна тя. — Трябва да поговоря с теб за нещо важно.

Джак потърси пипнешком керосиновата лампа. С умението на стар войник, който знае кое къде се намира, той взе в тъмното кибрит и запали една клечка. Видя угриженото лице на Айрис. Запали лампата и я постави на дървения сандък. Тогава осъзна, че е заспал с дрехите си. Потърси пушката до леглото — беше там, където я беше оставил. Добре, че не беше заспал на вражеска територия, където подобно нещо можеше да му коства живота.

— Какво толкова спешно има — попита Джак и разтърка очи, — че си дошла в този късен час?

— Изчаках Сен да заспи.

Той долови страх в гласа й.

— Защо е тази тайнственост?

— Дойдох при теб, защото няма към кого другиго да се обърна за помощ. Мога ли да ти имам доверие, Джак?

— Не виждам защо да не можеш. Какво има?

— Мисля, че зет ми изпраща информация на японците. Знам, че той има радиостанция.

Щом чу тези думи, Джак мигом се разсъни.

— Напълно ли си сигурна? Можеш ли да го докажеш?

— Видях го да предава по радиостанцията. Освен това разбрах, че някакъв японец на име Фуджи е живял при него за известно време точно преди аз да пристигна в Морсби. Местните, които работят при Сен си шушукат. Прислужникът също потвърди слуховете.

— Защо не съобщи за това в полицията на Порт Морсби?

— Защото в момента съм персона нон грата за властите заради евразийския си произход. А и се боях, че ако съобщя за Сен, могат да ме пратят в затвора само защото съм живяла в една къща с шпионин. Чаках ти или Лукас да дойдете.

Джак навъси чело.

— Вярвам на всичко, което казваш. А това ме изправя срещу моя стар приятел. Първо, искам да ми покажеш къде крие радиостанцията.

На лицето на Айрис се изписа страх.

— Боя се да вляза в кабинета му. Може да ни види.

Той взе пушката.

— Докато имам това, не може да ни стори нищо. Да вървим и да говорим със Сен.

— Има и още нещо — каза тя, докато вървеше след Джак, който държеше лампата в едната ръка и пушката в другата. — От тукашните момичета чух, че този японец, който е живял при зет ми, има жена в едно село на брега южно оттук. Те казват, че жената е бременна от него.

— Знаеш ли името й?

— Тя е моту, казва се Кийла. Селото не е далеч оттук.

Джак замълча, щом стигнаха предната веранда на къщата. Спря се, постави лампата на земята и издърпа затвора на пушката, вкарвайки патрон в цевта.

— Ти носи лампата — прошепна й той.

Двамата влязоха в къщата. Щом стигнаха кабинета на Сен, Айрис показа на Джак къде е скрита радиостанцията. Той остави пушката на пода и коленичи, за да отмести капака на скривалището. Откопча куфарчето, отвори капака и видя радиостанцията.

— Беше само въпрос на време — тъжно се обади зад тях Сен, застанал на вратата.

Джак внимателно се обърна, за да грабне пушката, но видя, че Сен не е въоръжен.

— Не те разбирам — каза с глас, изпълнен с тъга и разочарование. — Познавах те от години и бих ти доверил живота си. Как можа да се съгласиш да сътрудничиш на японците, особено като знаеш за жестокостите, които те вършат със сънародниците ти в Китай?

— Нямах избор, Джак — въздъхна китаецът. — Все пак съм доволен, че ти откри пръв, а не някой непознат.

— Та ти работиш за хората, които искат да избият всички ни… защо?

— Изнудиха ме. Но ще ти разкажа всичко на чаша уиски. Пушката няма да ти е необходима — добави. — Отдавна се готвех за този ден и не искам никой от семейството ми да пострада. Това е единственото, за което те моля.

Джак кимна и свали пушката. Той видя в очите на стария си приятел, че се е примирил със съдбата си. Тримата отидоха в хола, където Сен имаше добре заредено с алкохол барче. Той извади бутилка хубаво шотландско уиски и три чаши. Айрис мълчеше, загубила ума и дума от събитията, които се бяха развили толкова бързо. Тя очакваше зет й да окаже съпротива, ако бъде притиснат в ъгъла, но реакцията му я изненада.

— Преди последната война германските власти в Нова Гвинея се свързаха с мен и ми предложиха да работя за тях — започна разказа си Сен. — Мисля, че беше през 1912 или 1913 година. Накараха ме да се преместя в Папуа и да шпионирам срещу вас, австралийците.

— Защо точно ти?

— Защото вече имах добре организиран бизнес за набиране на местни работници. Европейците ме приемаха по-лесно, защото се нуждаеха от работници за златните им мини и плантациите. Събирах и изпращах информация буквално за всичко.

— И си ме използвал? — изумен попита Джак.

— Не, Джак, ти ми беше истински приятел и аз винаги съм те харесвал и уважавал. Никога не съм те използвал.

Това обаче беше лъжа, тъй като Сен беше използвал Джак и Паул Ман, за да се отърве от печално известния и брутален търговец на местни работници Тим О’Лиъри. Той съзнателно беше прибягнал до способностите и авторитета на двамата, за да премахне от пътя си жестокия търговец, който можеше да го издаде на австралийците.

— Дейността ми трябваше да приключи с края на войната, но когато германците подписаха пакт с японците, аз бях прехвърлен към японското разузнаване заради голямото ми значение за техните операции в тази част на света. Фуджи Комине се върна и ме заплаши да ме издаде на австралийските власти, ако откажа да му се подчинявам. Аз съм лоялен най-вече към моето семейство. Трябваше да правя каквото ми се нареди. Не исках да помагам на японците, а и като китаец ги мразя. Моите предци от векове ги наричат пренебрежително „хората маймуни“. Това е всичко, което мога да кажа в собствена защита. Готов съм да докажа, че много съжалявам, че склоних да сътруднича на Фуджи.

Джак стана и отиде до библиотеката. Върна се с пушката.

— Можеш да ми докажеш, че съжаляваш за решението да работиш за проклетите японци — каза и свали предпазителя на оръжието, след което неочаквано я подаде на Сен. Слисан, китаецът взе пушката. — Насочи я към мен — продължи Джак. — Повярвай ми, трябва само да дръпнеш спусъка и ще имаш един свидетел по-малко. Но ако свалиш пушката, ще обърна земята и небето, за да помогна на теб и на семейството ти да се измъкнете от тази каша. Имам приятели, които могат да ми помогнат.

Сен бавно стана от стола и насочи пушката към Джак.

Айрис остана вцепенена и онемяла от ужас. „Джак Кели е луд — каза си тя. — Сен ще убие първо него, а после и мен.“

Пушката беше насочена към гърдите на Джак и двамата мъже се гледаха в очите. Сен върна пушката на Джак, като му я подаде с приклада към него.

— Съмнявам се, че би го направил със заредена пушка, Джак — каза Сен иронично.

Джак взе оръжието, издърпа затвора и от него изскочи патрон с медна гилза, която проблесна на светлината от лампата. Сен отвори широко очи.

— Трябваше да проверя дали мога да ти вярвам — каза австралиецът и остави пушката настрана.

— Ами ако бях дръпнал спусъка?

— Прекалено добре се познаваме — отвърна Джак, взе чашата с уиски и го изпи. — Ако го беше направил, преценката ми за теб щеше да е невярна и щях да съм мъртъв.

Сен поклати глава. Джак Кели наистина беше единственият човек на земята, на когото можеше да се довери. Такава беше силата на приятеля му. Сега съдбата на семейството на китайския търговец беше в ръцете на австралиеца.