Ранкин Дейвис
Злоупотреба с правосъдието (56)

Епилог

Лиън Форт гледаше как спящият й още съпруг се размърда под завивките. След обявяването на съдружието й с партньорите Фостър и Морган работата й се утрои. Тийл и Уиндъл се върнаха по обичайните си места — съответно на игрището за голф и на брега на реката — след приключване на разследването за смъртта на Рекс Крайтън. Повторното преживяване на миналото бе изключително мъчително за Джак. Той беше плакал пред паметта на своя приятел Янгос. Телата и на двамата бяха открити от кипърските власти и трупът на Крайтън отпътува към дома за самотно погребение, на което Джак настоя да присъства.

— Просто за да съм сигурен, Лиън.

Погребението на смелия кипърец беше огромно горчиво-сладко събиране, посетено от хиляди, в това число и от съпруга на Лиън. След оправдаването на Спийкмън светът бе продължил да се върти. Джак възвърна целостта си — поне дотолкова, доколкото му позволяваше миналото. Беше го казал съвсем точно, след като папката по случая „крал Артур“ бе затворена завинаги: „Именно пукнатините в душата на човек му помагат да разбере настоящето“.

Тази сутрин бе пристигнало писмо от Тоби Слоун. То лежеше на чамовото нощно шкафче. Джак се бе престорил на безразличен, но тя го видя да чете съдържанието му малко след като Холи си легна. Не беше казал нищо, само кимна, доволен от новините.

Лиън посегна към него и плъзна очи по подробностите за поредния безнадежден процес по обвинение в убийство, докато стигна до същината му.

„Ла Сьо им оставил тежко наследство. Той бил направил хиляда копия на оргията с Колийн Бриджис. Сандъкът бе открит на митницата след големия обществен отзвук, който имаше процесът. Биг е напуснал страната, както стана ясно, за да се присъедини към нацистите в Южна Африка (сигурно се чувства като у дома си), а оттеглянето на Сингълтън всеки момент може да бъде прекъснато от тежко похлопване на вратата му. Както казва старият Уинслоу^[1]: «Възтържествува правдата!».“

Джак измърмори нещо насън, а Лиън погали корема си и детето вътре в него. Той още не знаеше. Пазеше новината в тайна и щеше да му я поднесе утре за рождения ден. Лиън се наведе и погали челото му, където къдриците се бяха навлажнили от пот. Кошмарите не бяха изчезнали напълно, но щяха след време.

Видя как той протегна ръка и вдигна несъществуващата слушалка на телефона, който по нейно настояване бяха махнали от нощното шкафче.

Настойчивият звън на телефона нахлу в съня на Джак Форт. Той простена сподавено, вдигна бакелитовата слушалка от вилката и се заслуша.

— Джак, Рекс на телефона.

— Не, ти си мъртъв.

— Зависи какво разбираш под понятието мъртъв, Джак. Отпътувал, но не и забравен може би.

— Няма значение, това е сън.

— Както и да е. Всъщност да, мисля, че сега е моментът да поднеса поздравления.

— Хайде, изплюй камъчето, Крайтън, така по-бързо ще се отърва от този сън.

— Тя е бременна. Момиченце, и то прекрасно.

— Ти, мръс…

— Холи вече е малко старичка за моя вкус, но аз ще бъда търпелив.

Гневът заклокочи в гърдите му.

— До скоро, Джак.

— Джак, събуди се. Сънуваш, скъпи.

Лиън с разтърсване го откъсна от кошмара. Той рязко отвори очи, след което ужасът, изписан в тях, се уталожи, щом я зърна. Но не успя да се усмихне. Отчаяно се нуждаеше от отговора на един въпрос.

— Лиън, бременна ли си?

Лицето й се смръщи озадачено и разтревожено.

— Откъде знаеш, Джак? Джак, кажи ми откъде разбра!

Изтичат водите из езерото и

реката пресеква и пресъхва:

тъй човек ще легне и няма да стане;

до свършека на небето не ще се пробуди

и не ще се вдигне от своя сън.

Книга на Йов 14:11,12