Ранкин Дейвис
Злоупотреба с правосъдието (54)

53.

Беше настъпил моментът за изложението на защитата. Тоби се изправи бавно и авторитетно. Оправи тогата там, където се бе смъкнала от рамото му, и си пое дълбоко дъх. Съзнаваше, че това е момент, който никога нямаше да се изличи от съзнанието му. Ако Лиън бе нервна, с нищо не го показваше, когато я погледна за последен път.

— Дами и господа съдебни заседатели — подхвана той. — Обвинението, както вече сте разбрали…

Тишината в съдебната зала се наруши ненадейно от Роджър Фрай, който скочи на крака.

— Ваша чест, това е съвсем необичайно — започна Фрай.

Тоби седна безизразно, бе очаквал това възражение.

— Да, господин Фрай, напълно съм съгласен с вас. Какво означава това, господин Слоун? Да тълкуваме ли вашето обръщение като начало на встъпителната ви реч към съдебните заседатели?

— Смятах, че това е очевидно, милорд — отвърна Тоби, изправяйки се на крака.

— Надявам се, знаете, че това е ваше право само в случаите, когато имате намерение да изтъкнете доказателства по фактите около това дело — остро изрече Сингълтън. — Може би трябва да помоля съдебните заседатели да се оттеглят за няколко минути.

— Няма нужда, Ваша чест, освен ако Ваша Светлост не желае да ги лиши от възможността да чуят причините за настоящото прекъсване. — Тоби се възползва от един от малкото моменти, в които можеше да отбележи точка за сметка на Сингълтън.

— Нека бъде както желаете, господин Слоун, но трябва да ви предупредя за сетен път…

— Със съжаление ви прекъсвам, Ваша чест, но държа да кажа, че съм напълно наясно с факта, че правото на защитата за встъпителна реч е ограничено. Действително възнамерявам да призова доказателства по фактите на делото като допълнително характерно свидетелстване от името на господин Спийкмън. — Беше репетирал репликата си стотина пъти и се извърна, за да види реакцията на Фрай.

— Ваша чест, прокуратурата не е получила никакво предварително уведомление за каквито и да било показания за удостоверяване на алиби. Освен това, смятам, че не е необходимо да ви напомням, че защитата в лицето на моя уважаем приятел е приела всички фактически доказателства по случая, които са събрани от Короната — заяви Фрай.

— Какво ще отговорите на това, господин Слоун? — Сингълтън кимна на Фрай да седне на мястото си. — Господин Фрай има право, не е ли така? В моята папка няма заведен никакъв документ за призоваване на свидетели по алибито. Може би ще ни осветлите по въпроса. — За кой ли път повторено, очевидното съглашение между съдията и Кралската прокуратура започваше да лази по нервите на Тоби. Надяваше се то да въздейства по същия начин и на съдебните заседатели.

— Милорд, вярвам, че не съм подвел този съд по никакъв начин, но за да се изясним напълно, потвърждавам, че нямам намерение да призовавам свидетели за удостоверяване на алиби — акуратно оповести Тоби, преди да седне на мястото си с отегчено изражение.

— Разбирам. Господин Фрай, имате ли да добавите нещо по въпроса?

Тоби отброяваше секундите мълчание наум. Каква ли щеше да е реакцията на Фрай? Прокуратурата се намираше в пълно неведение. Те нямаха никаква представа какви факти Тоби възнамерява да призове, нито пък бяха упълномощени да знаят. Едно, две, три, четири… Той чу трескавото разлистване на страници от помощниците зад Фрай. Пет, шест, седем… прекалено дълго.

Тоби скочи на крака и умишлено бавно и красноречиво погледна първо Сингълтън, после Фрай.

— Ако ми позволите да продължа с обръщението си към съдебните заседатели, Ваша чест… — Той направи пауза и Фрай небрежно махна с ръка в негова посока да продължи. — Много съм ви задължен — изрече Тоби учтиво, след което продължи: — Дами и господа, вие бяхте засипани с огромна лавина от доказателства, всички насочени към факта, че един-единствен човек е отговорен за поредицата ужасни престъпления. Обвинението ви осведоми за това в своята встъпителна реч и нееднократно, макар и непряко, ви напомняше тезата си чрез разгръщането на случая, който се базира, трябва да отбележа, изключително на косвени улики. Нека още в самото начало ви кажа, че нямам намерение да ви убеждавам в противното.

Той направи пауза и се взря в очите на всеки от заседателите поред.

— Това, в което ще се постарая да ви убедя, е да стигнете до заключението, че този човек — той се обърна и посочи към жалката фигура на Спийкмън на подсъдимата скамейка, — тази окаяна личност не е човекът, който тази страна трябва да осъди. Вие вече изслушахте неговата гледна точка в разпитите, проведени в полицията след задържането му. Той не може да добави нищо повече и аз няма да го призовавам, за да ви разказва повторно за неуслужливата си памет. Няма да ви приканвам да се вглеждате в колони от цифри, разписки за гориво или купища тахографски схеми. Няма да се опитвам да докажа, че Тревър Спийкмън не се е намирал в непосредствена или приблизителна близост с местата на отвличанията в определените моменти. Освен това няма да ви приканвам да търсите начини за дискредитиране на мнозината свидетели, които изслушахте и които заявиха, че са видели камиона на господин Спийкмън във въпросните моменти. Не, дами и господа, аз просто ви моля да се замислите, след като изслушате доказателствения материал на защитата, дали скроеното от обвинението палто не би било по мярка и на друг освен Тревър Спийкмън или дори дали не би му прилегнало още по-добре. Короната старателно изложи пред вас тезата си, че ако Спийкмън е извършил едно от убийствата, то можете да бъдете убедени, че е извършил всичките, нали така? Дами и господа, като се позовем на същия този критерий, може да заключим, че ако може да се докаже, че той не е извършил едно от тях, тогава не може да бъде осъден и за нито едно друго.

Тоби отново помълча, като този път посегна към гарафата с вода вляво от него. Ако изобщо искаха да постигнат нещо, беше изключително важно съдебните заседатели да го разберат. Напълни бавно чашата си и продължи:

— Тезата на обвинението би могла да се перифразира и така. — Той отпи и остави чашата, след което изрече спокойно и искрено: — Един за всички и всички за един…

Сингълтън с отвращение хвърли химикалката си, но мисълта на Тоби беше достигнала до съзнанието на съдебните заседатели.

 

 

По-късно същия ден Слоун отново направи пауза.

— Милорд, с ваше позволение призовавам господин Малкълм Хърст. — Тоби зачака възражението. Не се разочарова. Фрай скочи на крака и поиска съдебните заседатели да бъдат отпратени. Чак когато съдебният пристав ги изведе от залата, Фрай заговори:

— Ваша чест, познавам господин Хърст. Той е, доколкото ми е известно, експертен свидетел по съдебна психиатрия. Както би следвало да знае моят колега, според книгата на Кралските законови разпоредби, глава „Предварително уведомление на експертно свидетелстване“, с въведен статут, мисля, от 1987 година, защитата не може да призове този свидетел без позволението на съда.

— Но, Ваша чест, позволение е необходимо единствено в случаите, когато не е било осъществено предварителното оповестяване на въпросните свидетелски показания. Ако Ваша Светлост ми предостави само една минута, убеден съм, че моят правен консултант ще извлече от документите разписката от съответната постъпка пред прокуратурата, в която е указана и датата й — излъга Тоби, обръщайки се към Лиън. Тя извади подправения отрязък от квитанцията за пощенското уведомление с безизразно като на покерджия лице и го подаде на Тоби. — Да, Ваша чест, ето датата, на която е направена постъпката — 15 октомври, адресирана до господин Декстър, служител на Кралската прокуратура. Пощенските служби не са върнали препоръчаната пратка, следователно документът е валиден. Защитата не може да бъде възпрепятствана в съдопроизводството на случая си само защото съответният документ не е бил предаден от юрисконсулта на съответните, упълномощени за делото прокурори.

Тоби подаде отрязъка от обратната разписка на разсилния, който чевръсто го занесе на съдията. Декстър ги изгледа яростно, след което задърпа тогата на Фрай, за да отхвърли каквато и да било отговорност за случилото се от плещите си.

— Е, господин Фрай — изрече съдията неохотно, — изглежда, действително е било приложено необходимото предварително уведомление.

— Но, милорд, господин Декстър отрича да има каквато и да било представа за това изявление.

— И така да е, това ме задължава. — Той размаха разписката. — Продължавайте, господин Слоун.

Съдебните заседатели влязоха отново и Малкълм Хърст положи клетва. Под ръководството на Тоби той описа всички резултати от изследванията си на Спийкмън и категорично заключи, че по негово мнение, той не притежава психическите параметри за извършването на тези престъпления. Един-двама от съдебните заседатели изключиха напълно, докато Фрай не се изправи за кръстосания си разпит. Тоби забеляза, че Фрай беше изпратил навън един от помощниците си, без съмнение със задачата да открие някакви компрометиращи материали, с които да злепостави Хърст.

— Господин Хърст — или по-скоро доктор Хърст, вашите интереси в общи линии са в областта на човешкото съзнание, вярно ли е това?

— Да, в общи линии.

— Благодаря ви — изрече Фрай саркастично. — А би ли било вярно да добавим, че за разлика от математиката и физиологията, това не спада към точните науки?

— Да, бих приел това твърдение — отвърна свидетелят малко нервно.

— Например, за разлика от другите точни науки, вие можете да анализирате даден обект и да достигнете до съвсем противоположни изводи или диагноза от другите си колеги психиатри.

— Общоизвестно е, че хората понякога имат различно мнение, господин Фрай, да.

— Разбирам. Бихте ли казали в такъв случай, че е възможно прокуратурата да призове свой собствен експерт или двама експерти, или даже петима, които да достигнат до различни заключения за мотивацията на даден човек и за психическите му параметри, както се изразихте по-рано?

— Възможно е, но не бих казал, че е вероятно.

— Малко вероятно, но определено възможно, казвате.

— Да.

— Не чак толкова по-различно от адвокатите, нали?

— Бих отишъл даже малко по-далеч, сър, и бих казал, че ние имаме далеч по-малко разногласия от професионалистите във вашите кръгове, господин Фрай.

— Да, това може и да е така, доктор Хърст, на което, изглежда, ставаме свидетели в тази съдебна зала. — Фрай се усмихна доста злобно, когато помощникът му се върна и му подаде един документ. Фрай се вгледа в листа за момент, съзнавайки, че всички погледи са устремени в него. Остави го на бюрото пред себе си и продължи: — И така, вашето мнение е, че Тревър Спийкмън не би могъл да убие никого, така ли?

— Не съвсем, господин Фрай. Казах, че според мен той не проявява нито една от чертите, които свързваме с извършители на престъпления от такъв характер.

— Значи твърдите, че би могъл да убие някого?

— Почти няма индивиди, които да не могат — при известни обстоятелства на самосъхранение или защитавайки обичани от тях хора — да убият, бих казал. Но искам да повторя отново…

— Няма нужда, докторе, разбирам ви напълно добре. Нека ви попитам между другото дали сте наясно, че Спийкмън страда от пристъпи, водещи до пълна загуба на паметта?

— Имах достъп до медицинския му картон, да.

— И това не променя становището ви по въпроса, че може да съществуват области от неговия разсъдък, които завинаги ще останат загадка за всички нас, включително и за сведущи в областта хора като вас?

— Проведох няколко специализирани теста от вербално-комуникативни умения до личностен анализ и оценка…

— А-а, значи тестове, докторе. Те могат да доведат до погрешни резултати, особено ако обектът на изследването желае да заблуди експертите, не съм ли прав?

— Какво искате да кажете?

— Никога ли не ви е хрумвало, че подсъдимият е въвеждал в заблуждение работодателите си и съответните, лицензиращи правоспособността на шофьорите власти от години? Несъмнено тези хора не са били в много по-различно положение от вас, докторе. Те също са смятали, че няма нищо нередно в Тревър Спийкмън, защото той е решил да укрие от тях факта за припадъците си със съзнанието, че това определено би довело до отнемане на разрешителното му и загубване на работата му.

— Не бих казал, че може да става дума за съпоставка, господин Фрай.

— Действително, докторе, не съм убеден, че съм съгласен с вас, но всъщност не аз съм задължен да се произнеса по този случай, а съдебните заседатели…

Той премести поглед към тях и смръщи вежди.

Тоби даже не си направи труда да възрази срещу забележката. Всички очи бяха приковани във Фрай, когато той се отпусна с тежка въздишка на стола си.

 

 

След краткото разпускане на съда за обедна почивка Тоби влезе с плавна стъпка в празната съдебна зала и се запъти право към Фрай, който съсредоточено четеше „Арчболд“ — библията на практикуващия наказателно право.

— На твое място не бих се задълбавал в това, Фрай — каза Тоби, посочвайки обемистия том.

— И защо смяташ така, Слоун? В него няма много данни за изиграване на бързи козове, младежо.

— Не че ти трябват напътствия в това отношение — отвърна Тоби с равен глас.

— Нямам понятие за какво намекваш, Слоун, но определено не ми допада тонът ти.

— Е, добре, откъде да започна? Със Свен Трондл, бих казал.

— Какво?

— Много добре ме чу, Фрай. Въпросът е ще имаш ли възражения, когато направя постъпки за изчитане на изявлението му, раздел девети? — Все едно беше пуснал бомба.

— За пръв път го чувам. Да не е някое от тайните ти оръжия? — Той лъжеше и Тоби го знаеше. Продължи да се наслаждава на предимството си.

— Не мое, Фрай, приятелю, твое. Мисля, че ще го откриеш на страница сто и осемдесета от тринайсети том на неизползваните доказателства, скрито между изявленията по процедурата ИРИ. Така че, напротив, аз трябва да съм изненадан, че не си го чувал.

— Добре де, откъде се сдоби с това изявление?

— Би трябвало да знаеш, вероятно самият ти си дал нареждане да бъде скрито.

— Не ми допада тази реплика, Слоун.

— Не ми пука, Фрай! Въпросът е как смяташ да постъпиш? — Тоби изгледа прокурора, приканвайки го да продължи. Фрай можеше да възрази и поиска Трондл да свидетелства на живо, но хубавото в положението бе, че той нямаше право да подлага на кръстосан разпит собствения си свидетел. Налагаше се да отстъпи, но никак не бе доволен.

— Обвинението не се радва на победите…

— … и не страда от загубите — завърши Тоби мисълта му вместо него. — Спести си метафорите за пресата, Фрай, защото ще се постарая да научат всичко, щом веднъж приключим с процеса.

— Изчети си проклетото изявление в такъв случай — отвърна гневно прокурорът, преди да изхвръкне от помещението.

Тоби се отпусна на стола с усмивка. За първи път виждаше Фрай да излиза извън кожата си. А и нещо повече — цялата тази работа вече започваше да му доставя истинско удоволствие.

Когато съдът възобнови заседанието за деня, Тоби изчете доклада на Свен Трондл, анализатора на ФБР, на съдебните заседатели. Чете го бавно и внимателно, като наблягаше на всяка точка, която потвърждаваше становището на Хърст. Когато приключи, забеляза как неколцина заседатели започнаха да поглеждат крадешком към Спийкмън в клетката на подсъдимия — нещо, което не се бе случвало дотогава. Това означаваше, че съпротивата им срещу него започва да отслабва. Най-сетне взеха да разсъждават трезво над нещата, вместо да приемат на голо доверие всичко, което им се каза в изложението на обвинението.

 

 

— С ваше позволение, милорд, правя постъпка пред вас за изчитане на следствените показания на Патриша Бараклоу — провъзгласи Тоби. Вляво от него отново се чу шумолене на хартия, щом членовете на прокуратурата трескаво запрелистваха страниците на папките с документи.

— Възразяваме, Ваша чест — изрече Фрай вяло.

— Ваша Светлост, този свидетел е документиран на страница четири хиляди осемстотин седемдесет и седма в седемнайсети том на неизползваните доказателства, предадени от Короната на защитата. Не би следвало да възразяват. Освен това, милорд, свидетелката понастоящем за съжаление не е между живите и с оглед на извадката от раздел 23 на указа от наказателнопроцесуален характер от 1988 година…

— Напълно съм запознат с положението, към което правите препратката, господин Слоун — извика Сингълтън, като накара дори Тоби да подскочи. Защо бе станал толкова раздразнителен?

— Поднасям извиненията си, ако по някакъв начин съм оскърбил този съд, милорд, но това изявление е от съществено значение за правилното поставяне на пледоарията на защитата. Не съм задължен по закон предварително да уведомявам прокуратурата за намерението си и по моя преценка, в тази ситуация решението за допускането на това изявление в качеството на доказателство пада изцяло върху Ваша Светлост.

— Точно така, господин Слоун — каза Сингълтън. — Разполагате ли със смъртен акт, с който да докажете твърдението си?

— Не, Ваша чест. Разчитам на презумпцията, че това е общоизвестен факт. Убийството на тази личност е щателно документирано другаде, но ако Ваша Светлост ми даде малко време, убеден съм, че бихме могли да призовем патолог. — Тоби заложи на предположението, че съдията не би желал да губи време, само и само да отложи неизбежното. И се оказа прав, но в държането на Сингълтън имаше нещо, което смътно го обезпокои. В съдебната зала се възцари мъртвешка тишина за, както му се стори, цял час, макар да не беше повече от няколко секунди. Сингълтън се бе взрял в Слоун с изцъклен поглед. — Да не би Ваша Светлост да не се чувства добре? — запита Тоби, за да наруши мълчанието.

— Чувствам се съвсем добре, господин Слоун — отвърна Сингълтън доста разсеяно. Ако съдията не дадеше позволение да се изчете изявлението на Пат Бараклоу пред съдебните заседатели, Тоби бе сигурен, че това поне можеше да бъде сериозно основание за обръщение към Апелативния съд. — Имате разрешението ми, господин Слоун.

— Благодаря ви, милорд. Дами и господа съдебни заседатели…

Тоби започна да предава оригиналното изявление на Бараклоу, в което за първи път се показваше, че някой несъмнено е видял Колийн Бриджис жива три дни преди тялото й да бъде открито в отточния канал на Досмъри Пул. Всички в съдебната зала едновременно ахнаха, когато той разкри факта, че тя е предоставила на полицията пълния регистрационен номер на автомобила.

 

 

— В качеството на следващ свидетел на защитата призовавам доктор Ян Кумбс. — В мига, в който изричаше репликата, чу бурното изригване от лявата си страна. Роджър Фрай никога преди не се бе изправял на крака с такава скорост.

— Милорд, този свидетел е, както Ваша Светлост без съмнение знае, съдебен експерт на научния отдел на Вътрешно министерство. Той бе помолен от Кралската прокуратура да предостави доклад, съпоставящ информацията, събрана от всички първоначални аутопсии. Короната избра да не се позовава на този доклад, но той по същество е свидетел на обвинението. Защитата получи въпросния документ заедно с останалите неизползвани материали по делото. Ако моят колега е желал да зададе някакви въпроси на свидетеля, той е трябвало да поиска неговото присъствие за устни показания по време на изложението на тезата от страна на обвинението. Това е просто никому ненужно протакане от страна на защитата.

— Разбирам и даже споделям вашето объркване, господин Фрай, но за съжаление съм с вързани ръце. Такова понятие като собственост върху свидетел не съществува и ако господин Слоун желае да го призове, не мога да му попреча, макар че бих искал да се запозная с копие от доклада му, преди да продължим. — Сингълтън яростно изгледа Тоби, който остана да седи напълно спокойно, докато документите се предаваха на съдията. Той се взря в съдържанието им за не повече от две минути, след което ги остави небрежно вдясно от червения си бележник. — Господин Слоун, не виждам нищо и в най-малка степен противоречиво в изявлението на професора, поради което вероятно прокуратурата съвсем правилно ви го е предала в качеството на неизползван материал. Какви са причините, поради които желаете да го призовете в съдебната зала?

— Причините, Ваша чест, са, че имам основания да вярвам, че документът пред вас не е пълен.

— Какви са тези глупости? — озъби се Сингълтън. — Този човек е изтъкнат учен и неговите професионални препоръки са повече от блестящи. Вие, надявам се, не смятате да твърдите противното?

— Ваша чест, благодарен съм, че признавате професионалните достойнства на доктор Кумбс и мога да ви уверя, че нямам никакво намерение да го компрометирам по какъвто и да било начин. Тъкмо обратното, желая да му предоставя възможността да разкаже пълните си открития. — Той зачака думите му да се набият в съзнанието на всички.

— Какво искате да кажете с това за пълните открития? — Сингълтън започваше да нервничи, а Фрай направо кипеше от гняв.

— Не бих посмял да изкажа предположение за това защо, както се оказа… вероятно поради някакво административно недоглеждане, ако мога така да се изразя… документът пред вас съдържа едва половината от полученото от обвинението. — Тоби напредваше изключително предпазливо. Фрай и Декстър прекрасно знаеха какво има предвид, но не можеха да възразят, защото се излагаха на риск да бъдат разобличени. На Тоби тайничко му се искаше да сподели със съдията истинската причина за завеждането само на половината доклад на Кумбс, но това би предизвикало разследване на начина, по който се е натъкнал на липсващата част.

Сингълтън изглеждаше изключително разстроен. Може би не беше свикнал да го притискат в ъгъла. Обаче инстинктите на Тоби го навеждаха на други мисли. Какво е това, което съзираше в очите му? За момент потъна в размисъл и единственото нещо, което премина през съзнанието му, бе, че подушва страх. Но защо Сингълтън трябваше да изпитва страх? Секунди по-късно съдията възстанови обичайното си самообладание и неохотно даде разрешението си да закълнат Кумбс на свидетелското място.

Едрият мъж изрече думите на клетвата и без да се наложи да го подканят, изреди данните от настоящата си месторабота и професионалните си квалификации и опит, както бе общоприето сред експертите. Тоби го помоли да предостави на съда пълния си доклад и се взря в съдебните заседатели в очакване на реакцията им, когато Кумбс стигна до момента с взетия образец от косата.

Сега вече постигнахме нещо, помисли си, когато забеляза неколцина да се споглеждат с вдигнати вежди, а един-двама погледнаха към Спийкмън с други очи. Стратегията започваше да дава плодове. Показанията на Пат Бараклоу като очевидка на изчезването на Колийн Бриджис, фактът, че тя бе забелязала четирима души в колата в онази нощ, фактът, че в тялото са открити четири различни проби семенна течност, кичурът коса и това, че пробата, взета от Спийкмън, не съвпадаше с нито една от тях, си казваха думата.

Кръстосаният разпит на Фрай не продължи дълго. Не разполагаше с никакъв материал, въз основа на който да опровергае откритията на Кумбс. Най-доброто, което можеше да измисли в полза на прокуратурата, бе да излезе с предположението, че образецът от коса не е от значение, тъй като е могъл да бъде довлечен от течението в преливника на Досмъри Пул.

— Следователно тези косми биха могли да дойдат от когото и да било, докторе, не съм ли прав? — завърши Фрай разпита си.

Кумбс обаче имаше готов отговор, на какъвто Тоби и в най-оптимистичните си моменти не си бе и помислял да се надява.

— Очаквах подобен въпрос, господин Фрай, защото господин Декстър изтъкна същото съображение при посещението си в моята лаборатория. От любопитство направих сравнителен тест на образеца от косата с четирите проби семенна течност, извлечени от тялото, и резултатът показва пълно съответствие с образец номер три. Оттук смея да заключа, че кичурът коса е бил отскубнат от главата на нападателя и е останал в юмрука на жертвата вследствие на предсмъртния спазъм. Не би могло да съществува друго логично обяснение.

Един за всички и всички за един, беше изтъкнал Тоби пред съдебните заседатели.