Ранкин Дейвис
Злоупотреба с правосъдието (5)

4.

Носът на Ричард Декстър потръпваше, докато се опитваше да поема дъх на малки порции, сякаш така щеше да намали количеството дим от лулата, който влизаше в дробовете му. Два дни след разглеждането на делото „Спийкмън“ обвинението придвижваше случая напред. Винаги се чувстваше по един и същи начин, когато идваше на това място. Седеше в неудобен пластмасов стол, на който липсваше една от гумените тапи на краката, и Ричард трябваше да се подпира на патериците, за да спре поклащането напред-назад. От лявата му страна седяха нащрек трима новоизлюпени експерти с бележници и химикалки в ръце — очевидно студенти, макар да не му ги бяха представили. Срещу него, пухтейки бавно с огромна костена лула с формата на варел, седеше доктор Ян Кумбс, патолог на Министерството на вътрешните работи, бакалавър, дипломиран биолог, сътрудник на Биологическия институт и безспорно водещият експерт в областта на анализ на ДНК в страната. Беше масивен човек с пурпурен цвят на лицето, постигнат от дългогодишна злоупотреба с кларет^[1]. Имаше рошава бяла коса като на монах и мили кафяви очи.

Бяха заели конферентната зала на Лабораторията по съдебна медицина в Нордич. За разлика от повечето други държавни отдели, обитателите на лабораторията в Нордич никога не се оплакваха от липса на грижи за тяхното удобство. Интересуваха се единствено от получаването на последните технически нововъведения в тяхната научна област. Декстър чакаше окончателния съдебен доклад от Кумбс, като се надяваше, че в него ще намери неоспорими доказателства, с които да закове Спийкмън. Подготовката на съдебномедицинските експертизи беше изключително трудна, защото Спийкмън бе задържан заради намереното упоено момиче в багажника на камиона му. Да бъде свързан категорично чрез медицинска експертиза към седем убийства, обхващащи повече от петгодишен период, въз основа единствено на оригиналните документи от аутопсиите бе почти невъзможно.

Кумбс вдигна очи от книжата, в които се бе зачел, и забеляза неудобното положение на Декстър през пелената от синкав дим, която се стелеше помежду им.

— Прощавайте, Декстър. За миг забравих, че сте тук. Вярвам, че не възразявате срещу присъствието на учениците ми — изрече високопарно, докато изтръскваше лулата с два удара на широката си като лопата длан. Догорелите въглени се изсипаха в стъкления пепелник на масата.

— Нямам възражения, докторе. Каква е присъдата? — отвърна Декстър и кимна към огромната купчина документи.

— Не много розова, особено от ваша гледна точка.

— Защо?

— Натъкнахме се на редица проблеми, особено що се отнася до първата жертва.

— Осветлете ме. Налага ми се доста бързо да подредя целия този хаос. Защитата вече е пропищяла за тези доклади.

— Добре. Но не мисля, че ще ви хареса особено. — Той измъкна туловището си от стола и се взря в студентите. — Може би ще искате да си запишете процедурата за събиране и изброяване на доказателства, господа.

Трите химикалки се стрелнаха по страниците в съвършен синхрон — като танцова трупа след дълги репетиции.

— Тялото на първата жертва е открито по корем в канал с размер около девет квадратни метра. Каналът е бил проектиран, за да поеме евентуално преливане на водоизточника Досмъри Пул надолу по хълма в Дартмур. Дъното е от насечен камък и в този участък водата се движи доста свободно. Главата на жертвата е била дълбоко натикана в този канал, а ръцете й са били вързани пред нея с водолазен възел. Както е и при останалите жертви, цялото тяло е било потопено във водата. На пръв поглед аутопсията не можа да докаже удавяне, но около ноздрите и устата определено е констатирана бяла пяна. Както вероятно знаете, удавянето настъпва в резултат на комбинираното влияние на водата върху кръвта и възпрепятстването на притока на въздух към дихателните пътища и дробовете.

— Как може да се определи с положителност кога една смърт е причинена от удавяне, доктор Кумбс? — попита един студент.

— Ами това, което може да се твърди със сигурност, е, че въпреки категоричността на аутопсията, признаците на аноксия ще зависят от това колко се е борила жертвата във водата. Ако няма признаци на аноксия, тогава причината за смъртта не е удавяне. В настоящия случай жертвата вероятно е била в безсъзнание, когато е поставена във водата, защото почти няма признаци от странични замърсители — като водорасли или камъни от дъното — в ръката й, която е била стисната в юмрук в резултат от мускулен спазъм. Там обаче са открити пет човешки косъма, увити около ноктите на лявата й ръка. Аутопсията показва бледи и разширени бели дробове. Трахеята и бронхите също съдържат пяна. В церебралната кухина естествено е констатирано наличие на кална вода, при положение че и на тази жертва, както и на останалите, очите са извадени от очните дъна. Ако не се е била удавила, тя неминуемо е щяла да умре вследствие на кръвозагуба. — Кумбс се надвеси над масата, взе черно-бяла снимка и я подаде на студентите, които безстрастно се взряха в обезобразения труп. Изглеждаше доволен от тяхното професионално безразличие при оценката на научните доказателства. Той продължи нататък: — Както виждате от снимките, по тялото се забелязват редица белези от наранявания. С оглед на факта, че в кръвта настъпват промени, когато тялото е потопено във вода, не можем да твърдим с положителност дали тези рани са получени преди или след настъпването на смъртта. Но въпреки това смея да изразя становището, че повечето от тях са получени приживе. Има ясни доказателства, че момичето е било сексуално активно и докладите отчитат четири различни проби на семенна течност в тялото й.

— Това е съвсем логично — прекъсна го Декстър с нотка на разочарование в гласа.

— Че защо? — запита Кумбс.

— Тя е била проститутка, отвлечена от централната част на Лондон.

— Въпреки че опитът ми с подобни индивиди не е богат, не ми се вярва да е получила тези семенни течности доброволно. Не е ли общоизвестен факт, че проститутките настояват за използването на защитни средства с оглед на евентуалния риск от заразяване с вируса на СПИН? — каза Кумбс.

— Вероятно сте прав, но все пак не вярвам да твърдите, че е убита от четирима различни мъже! — възкликна Декстър.

— Не твърдя нищо, господин Декстър. Само посочвам, че в тялото й са открити четири коренно различни видове семенна течност. Не забравяйте, че ние тук сме учени, а не полицаи, юристи или пък ясновидци, за бога — изстреля Кумбс в отговор, най-вече заради студентската аудитория, която дружно изсумтя в знак на обожание към своя гуру.

— Добре, докторе, приемам забележката, но дали не е възможно нейната специалност, ако мога така да се изразя, да е бил незащитеният секс? Това е доста често срещано явление, особено при проститутките, които са закъсали за пари. Може да е била наркоманка.

— Опасявам се, че не, господин Декстър.

— Откъде може да знаете това?

— Защото при случаи на удавяне рутинната процедура е да се провеждат тестове, за да се установи дали няма някои допълнителни фактори, които биха могли да доведат до фаталния край.

— Като алкохол или наркотици ли, докторе? — по-скоро отбеляза, отколкото запита един от студентите.

— Точно така, но също и болест или временно болестно състояние.

— И в този случай? — подкани го Декстър, вече поизгубил търпение.

— Няма никакви сведения за продължителна употреба на наркотични вещества, но ние открихме нещо, което определено свързва всичките седем жертви.

— Продължавайте.

— Във всеки от случаите е бил провеждан така нареченият тест на относителното тегло на кръвта, която е в сърцето. По принцип това се прави, за да се установи дали удавянето е настъпило в солен или сладководен водоем. Резултатите разкриват рядко производно на фенобарбитала, което е изключително силен депресант, особено при интравенозно приемане. Дозите са били с такава концентрация, че дори и минимално количество би довело до моментална загуба на съзнание.

— Значи искате да кажете, че всяка жертва е била инжектирана в момента на отвличането със същото вещество, открито и в момичето, намерено в камиона на Спийкмън, което оживя.

— От научна гледна точка вероятността е много силна.

— О, но това е чудесно! Доколко рядко е това вещество? — вкопчи се Декстър в нишката.

— Бих казал — изключително рядко. По-често се използва в САЩ, но въпреки това понякога се предписва и във Великобритания.

— Питам се откъде ли го е взел? — гласно изрази мислите си Декстър. Това определено бе нещо, с което си струваше да се заеме назначеният правителствен служител на обвинението. Ако успееха да изнамерят рецепта, издадена на името на Спийкмън от неговия лекар, или може би да установят кражба с взлом в аптека, чийто извършител не е идентифициран, в района, посещаван от Спийкмън, това щеше да бъде последният гвоздей в ковчега му.

— Страхувам се обаче, че това е единствената точка във ваша полза, господин Декстър — прекъсна Кумбс временната му еуфория.

— А какво ще кажете за образците, които изпратихме за анализ в лабораторията ви?

— А, да, подложих пробите от косата на господин Спийкмън на профилиращи тестове, за да определя дали те имат някаква клетъчна връзка с извлечените от първата жертва веществени доказателства, или не. Както знаете, при останалите не е открито нищо съществено.

— Тестове за определяне на профила на ДНК ли, докторе? — вмъкна единият от студентите.

— Да. Забележителната страна на този вид анализ е, че предвид факта, че ДНК е материал, съдържащ се във всяка клетка на нашето тяло, субстанцията остава идентична, независимо от коя част на тялото ни е взета пробата.

— Значи ако можем да възстановим ДНК от, да речем, кръвните клетки на даден индивид, тя ще е същата като тази в която и да е тъкан на тялото?

— Съвсем същата. Това важи и за всички телесни течности — като сперма, слюнка и други неща, например костен мозък. Тук присъстващият господин Декстър ни предостави образци от косата на Спийкмън, взети с негово съгласие, и ни помоли да ги сравним с петте косъма, намерени в стиснатата ръка на първата жертва.

— И? — нетърпеливо се намеси Декстър.

— И те не съвпадат.

— Мамка му! — спонтанно възкликна Декстър. Събраните учени с право изглеждаха обидени от невъзпитания му израз. Той се поизчерви и припряно продължи нататък, но скоро му се прииска да не го беше правил. — А дали не е възможно да се е получила грешка?

Патриархът на биотехнологиите яростно се нахвърли върху него:

— Господин Декстър, в ДНК се съдържа генетична информация, която е уникална за всеки един от нас, с изключение на еднояйчните близнаци. Профилирането е процес, основан на умножаването на ДНК, който ни позволява да изолираме единични участъци и оттам насетне да възстановим повторяемите тандемни структури. Усъвършенстването на този метод е погълнало повече от десет години работа и много, много милиони лири. Моята скромна особа може да ви увери, че нито аз, нито някой от колегите ми имаме навика да използваме безотговорно образците или пък скъпоструващата апаратура, която сме извоювали с пот на челото. Накратко казано, и дума не може да става за грешка или изхвърляне, още по-малко за ДНК доказателства, които да свързват вашия заподозрян с въпросното тяло или което и да е от другите тела. — Лицето на доктора бе поаленяло по време на избухването му.

Декстър вдигна ръце в опит да се помирят.

— Извинявам се, докторе. Просто исках да се уверя.

— Уверявайте се колкото си щете, млади човече, ефектът ще е същият. Няма никаква връзка и туй то! Вече съм описал всичко това подробно в доклада си, който, вярвам, своевременно ще предоставите на защитата.

— По всяка вероятност вашият доклад ще остане в архивите на неизползваните документи, доктор Кумбс. В края на краищата в него не се постановява категорично дали Спийкмън е бил или не на местопрестъплението, нали?

— Аз съм учен, господин Декстър. За мен няма значение, но от морална гледна точка мисля, че защитата би могла да използва обобщеното от мен, тъй като в него се доказва, че косата, открита в юмрука на момичето, в никакъв случай не принадлежи на Спийкмън.

— Поглеждайки на нещата от позицията на обвинението, тази коса може да е дошла от когото и да било. Самият вие споменахте, че течението на водата в канала, в който е намерено тялото, е бързо. Нищо не пречи течението да е донесло този кичур коса и да го е увило между пръстите на жертвата.

— Това е едно от възможните обяснения, господин Декстър — с леден тон изрече доктор Кумбс, като изгледа яростно адвоката. След което, без да прикрива неприязънта си, посегна към лулата и започна да я пълни наново.