Ранкин Дейвис
Злоупотреба с правосъдието (26)

25.

Имаха уговорка да се срещнат в апартамента на Тоби в Мейда Вейл след края на обичайното му работно време в Скотланд Ярд. На него му беше трудно да се съсредоточи над работата си, но чувстваше, че едно по-ранно тръгване би възбудило подозрения у вездесъщата инспектор Барнс. Но всъщност днес тя се бе държала изключително приветливо с него, когато пътищата им се бяха кръстосали по време на обедната почивка, и то до такава степен, че го беше попитала с тайнствена усмивка дали е получил всичко необходимо. Срещата им бе кратка, но той се бе почувствал притеснен.

Джак и Лиън пристигнаха малко преди осем вечерта. Тя се изненада от общата неопрятност на апартамента на Слоун. В дневната ламинирани дървени полици заемаха цялото възможно пространство. В контраст с тях, книгите по лавиците струваха повече от самото жилище. Боята беше доста олющена, а до покрития с папки излинял килим бяха поставени два тесни дивана. Без каквито и да било официалности или празни приказки Тоби се настани пред компютъра си, стиснал дискета в ръка.

— Отбих се в магазина за компютри на един приятел — изрече. — Той копира информацията, след което лично видях как я изтрива от собствения си харддиск. Ако стигнат до него по някакъв начин, той ще отрече всичко.

— С какво сме се сдобили, Тоби? — попита Лиън, придърпвайки един от плъзгащите се столове от лявата му страна. Джак направи същото и седна отдясно. Тримата се взираха в празния екран.

— Замалко да надзърна преди десетина минути, но реших, че заслужаваме да го видим заедно.

— Джордж няма ли да дойде? — попита Джак.

Тоби вече се бе заел с инсталирането на дискетата. Щом компютърът зажужа в отговор на командите, които набра на клавиатурата, Тоби най-после отвърна на въпроса:

— Това не е негова игра. По всяка вероятност вече е захванал своя.

Джак се замисли дали да не каже на Тоби за допълнителния план на Джордж с модемната връзка, но реши, че е по-добре някои неща да останат неизречени. На екрана се появи списък със заглавие: Спийкмън. Улики. Неизползвани. Категория първа.

— Какво означава категорията? — попита Джак.

— Разполагат с толкова много информация по това разследване, че е необходимо да я категоризират по важност — прошепна Тоби, сякаш се опасяваше, че инспектор Барнс наблюдава всяка негова стъпка незнайно откъде. — Толкова усилия са положили, за да скатаят това тук, че тази първа категория според мен означава, че тук са заложени доказателствата, които са най-опасни за обвинението.

— Да се надяваме, че е така — искрено отбеляза Лиън. Все още имаше известни угризения за методите, които бяха използвали, но да се обърне назад сега бе също толкова опасно, колкото да продължи напред.

— Да видим с какво разполагаме.

В менюто с темите се изписаха три имена: Професор Свен Трондл, доктор Ян Кумбс, Патриша Бараклоу.

— Говорят ли ти нещо тези имена, Тоби?

Той присви очи за момент, след което изтика назад очилата на носа си.

— Докторите не ги знам, но мисля, че съм чувал третото име, само дето не мога да си спомня къде. Нищо, ще се сетя. Да видим сега какво ще ни каже професор Трондл по въпроса.

Чукна с мишката върху името. На екрана се появи документ.

— Господи! — възкликна Тоби.

Джак и Лиън се взряха в наслова на страницата.

ФБР

Психологически портрет на убиец

— Не е ли странно Скотланд Ярд да работи съвместно с ФБР? — попита Джак.

— Доста необичайно наистина — отвърна Тоби, — но понякога използват услугите им за отпечатъка на престъплението, както го наричат. Доколкото ни е известно, няма нищо нередно в това да ги включат в разследването. Нека го прочетем.

Име на убиеца/избрано/фиктивно/, също име на операцията:

Великобритания: „Крал Артур“

Жертви:

На територията на Обединеното кралство — седем (имена и възраст анексирани в края на портрета).

Modus Operandi^[1]:

Всички жертви отвлечени без свидетели (изкл. виж изявление 5612/а). Всички сексуално малтретирани. Няма открити семенни образци, освен в случая на жертва номер едно: Колийн Бриджис.

— Господи, тя е първа в обвинителния акт срещу Спийкмън — извика Лиън. — Тоби, да си попадал на каквато и да било информация за семенен образец в документите?

— Много добре знаеш, че не съм. Когато взеха образец от косата на Спийкмън, потърсих извлечение от сравняването. Нямаше такова.

Джак бе озадачен.

— Това означава ли, че не са съвпаднали?

— Ако бяха — отвърна Тоби, — тогава отдавна щяхме да сме чули. Това би бил окончателният удар срещу него. Предполагам, че именно това има да ни каже доктор Ян Кумбс.

След нападението всички жертви вързани по един и същи начин (виж скицата в края на документа). Всички са с изтръгнати от очните дъна ябълки — по всяка вероятност посредством натиск на палците. Всички момичета са били живи и в съзнание, когато обезобразяването е осъществено. После в живо състояние откарани до водоем, завързани с тежести и потопени.

Джак за първи път се сблъскваше с ясно описание на метода, използван от убиеца. Започна да му се повдига.

Портрет:

След прочитане на всички данни на следствието излизам с няколко формулировки за убиеца. В изводите си използвах също така регистъра за профилиране на ФБР във връзка с известни извършители от подобно естество.

Общо:

Убиецът е бял, от мъжки пол, между 30- и 40-годишен. Физически силен (виж тежест и силови показатели на жертвите). Работи сам. Изпипването на отвличанията и прикритието показва висока интелигентност. Промеждутъците между убийствата доказват, че няма ритъм в извършването им. Той не се влияе например от някакви дати, месеци или лунарни фази. Следователно е напълно овладян и нанася ударите си само когато чувства, че обстоятелствата и времето са подходящи; т.е. той диктува събитията. Постъпките не се диктуват от психиката му.

— Това изобщо не звучи като Тревър Спийкмън — отбеляза Тоби. — Ако беше така, фактите отдавна щяха да ни бъдат наврени в очите от прокуратурата.

— На мен ми се видя достатъчно силен, когато го зърнах в съдебната зала — противопостави се Джак, за да провери реакцията на адвокатите.

— Това е единственото, което отговаря на личността му, Джак. Двамата с Тоби разговаряхме с него. Той не е актьор. Това, което видяхме, е един уплашен мъж с нисък коефициент на интелигентност, дрогиран до мозъка на костите си.

— Може да е толкова добър актьор, че да не си личи, че се преструва. Нима шизофрениците не успяват да убедят себе си, че изобщо не са извършвали каквото и да било?

Всички знаеха, че въпросът е съвсем основателен, пък и Седжуик непрекъснато го повтаряше.

— Може би професорът ще ни помогне по въпроса.

Тримата се взряха в следващата страница от документа.

Конкретно:

1. Целите. Възрастовата група и полът на жертвите посочват омраза към момичета на тази възраст. Може да съществува травма в юношеските години, която да го кара да възприема тази възрастова група като заслужаваща да бъде наказана и да страда.

2. Връзването. Възлите са от типа, използван от моряци и водолази.

Мислите на Лиън и Тоби се насочиха към факта, че Спийкмън имаше опит като водолаз, но никой от двамата не проговори.

Ръцете на всички са вързани отпред — като в покаяние или молитва. Тук отново трябва да има дълбока причина за начина на връзване. Това трябва да е важно за него. Може да е бил завързван по подобен начин или да е бил принуждаван за нещо, което се олицетворява от връзването.

3. Ослепяването. То е важна част от природата на убиеца. Той не желае жертвите му да го виждат. Затова техните очи са извадени преди края. Има някакво чувство за срам (може би рядко проникновение) или за физическото му уродство, или за естеството на постъпката му, което го кара да обезобразява жертвите си по този начин. Интересното е, че сексуалното малтретиране предхожда ослепяването, откъдето следва, че вероятно той не се разкрива напълно пред тях, преди да ги ослепи. Убиецът може да притежава някакъв физически недъг, който не се вижда на пръв поглед, например под облеклото, като изкуствено око или някакъв вид протеза. Открийте това, което крие, и ще откриете самия убиец.

4. Водата. Тя е важен символ за убиеца. Той би могъл да се отърве от телата на редица места, но неминуемо избира водоемите. Може би вярва, че водата ще пречисти душите на отпътувалите, което в крайна сметка би пречистило и него, но той определено мрази водата. Телата на момичетата са почти като дан на една враждебна стихия — жертвоприношение, което ще го пази и ще му даде още повече сила. Той се страхува от водата: водата му е причинила болка и той не желае тя отново да го наранява.

— Спийкмън е преживял нещастен случай по време на гмуркане — мрачно изрече Тоби.

— Вярно — противопостави се Лиън, — но професорът смята, че при убиеца преживяването е формиращо, а не латентно. Виж — посочи му мястото, докъдето беше стигнала, четейки по-бързо от него.

Изглежда очевидно, че всички тези символи са свързани с масивна детска (юношеска) травма, която води към убийства. Би могъл да бъде окачествен като психопат с комплекс за власт. Много е вероятно — заради интелигентността и прозорливостта, които проявява — да е преуспял в избраната от него професия. В заключение, това е един от най-опасните серийни убийци, с които обществото се е сблъсквало.

15 февруари 1996

Професор Свен Трондл

— Виж датата, Тоби — припряно изрече Лиън.

— Защо? — попита Джак.

— Това е доста след ареста на Спийкмън. През цялото време са знаели, че не са хванали този, когото трябва, но нещата са отишли прекалено далеч, за да могат да бъдат спрени.

Обаче вниманието на Джак бе приковано от нещо друго. Екранът вече показваше приложенията към психологическия портрет и една черно-бяла фотография се появи пред очите му. На нея се виждаше малко момиче, завързано с въжета, отправящо нечута молитва към Господ, със зейнали кухини там, където би трябвало да се намират очите й. Почувства тръпките от стомаха си, ръцете му започнаха да треперят, клепките рязко паднаха над очите му. Същият възел, който си беше спомнил предната нощ.

— Джак, Джак, добре ли си? Какво, по дяволите, ти става? — питаше Лиън. Тя видя как той се прекатури назад със стола и се просна като вкочанен върху килима в апартамента на Тоби.

— Това е той — произнесе със злочест глас, — той.

Джак припадна.