Ранкин Дейвис
Злоупотреба с правосъдието (45)

44.

Когато полицейската кола спираше пред болницата, сержантът четеше доклада. Каза на шофьора да паркира и да изчака.

Доклад за инцидент от пожарната команда на Хартфордшър

Началник противопожарно звено — Хамлин

Сигнал получен: 21:26

Време на реагиране: 20 минути

Причини за закъснението (ако има такива):

1. Регионалният пункт изпрати две коли. Екип „А“ беше задържан в пътнотранспортно произшествие с жертви (виж доклад 961 б). Екип „Б“ се забави в задръстването, причинено от инцидента. Всичко необходимо бе направено, за да се отговори на обаждането за пожара.

Адрес на пожара: Гроув Стрийт 12, Сейнт Олбънс

Жители:

Греъм Форт 68 г. (собственик)

Джийн Форт 61 г. (собственик)

Холи Форт 8 г. (внучка на гореспоменатите)

Лиън Стърн 31 г. (приятелка на семейството)

 

При пристигането:

При приближаването ясно се виждаха пушек и пламъци. Пътят е тесен, със сърповидна форма, и паркирани коли от двете страни на тротоара. Маневреността бе затруднена и причини забавяне. Екипът се раздели на групи. Първата организира отстраняването на моторните превозни средства, които блокираха алеята за подстъп към къщата, втората разгърна противопожарните маркучи и започна да гаси пламъците. Запитахме за жителите на къщата. Господин и госпожа Форт бяха в безопасност, но имаха здравословни проблеми от поглъщането на голямо количество дим. Госпожица Стърн също, в по-малка степен. Тяхната внучка все още се намираше в постройката. Налягането на водната струя беше ниско и намаляваше ефективността на маркучите. Пожарът беше обхванал сградата. Долният етаж бе изцяло в пламъци. Старши пожарникари Армстронг и Хил предприеха няколко опита за влизане в сградата през предната врата и прозореца на предната стая. Момиченцето ясно се виждаше в предната спалня на горния етаж. Виждаше се, че се опитва да отвори прозореца, но без успех.

Син автомобил „Волво“ се появи на мястото и водачът разблъска няколко от паркираните коли с предницата на своята. Бяха предприети няколко опита да се спре автомобилът, за да не се нарушава дейността на екип „А“ в погасяването на пожара.

Автомобилът си проправи път напред и мина през дървената порта на имота. Продължи напред през пламъците и разби вратата на гаража, долепен до къщата. По-късно видях, че от вътрешността на гаража има достъп до къщата. От колата изскочи мъж, идентифициран от госпожица Стърн като Джак Форт, син на собствениците. Прозорците на долния етаж експлодираха, запращайки натрошени стъкла по членовете на екип „А“ (виж списък на нараняванията, приложен към доклада).

Господин Форт бе забелязан по-късно на предния прозорец на горния етаж до дъщеря си. Виждаше се, че боята от външната страна на черчеветата е повредена. Той, на свой ред, се помъчи да отвори прозореца (чиято рамка трябва да се е разширила от горещината), като в крайна сметка успя да го разтвори. Съвсем правилно бутна дъщеря си настрани, за да мине първата струя въздух, засмукана от кислородния глад на пожара във вътрешността. След ударната вълна господин Форт пусна дъщеря си върху пожароустойчивата въздушна възглавница, поставена под прозореца. Тя страдаше от задушаване. Дрехите й бяха покрити с пяна. По-късно медицинският преглед потвърди, че момичето няма сериозни наранявания. Господин Форт направи опит да осъществи същия скок, но прозорецът се срина. Той изчезна от полезрението. Според старши пожарникар О’Съливан той отново се е изправил на крака, макар това да не бе потвърдено от никой друг. Служителят трябва да е имал право. Пълното потушаване на пожара отне още един час. Тяло, първоначално идентифицирано като мъжко, бе извлечено от задната част на гаража. Очевидно починалият се бе опитал да излезе по същия начин, по който бе влязъл.

Въпреки че пристигането на господин Форт и начинът му на каране попречи на работата на противопожарния екип, неговите действия за спасяването на дъщеря му бяха героични в най-пълен смисъл. Наблягам на изключителната му смелост, която трябва да се вземе предвид от оторизираните власти.

ПОЖАРЪТ

След угасяването на пламъка направих щателен оглед на района за сведения за произхода на пожара. При огледа открих две отделни, независими гнезда на подпалването. И при двете са открити доказателства за привнесена апаратура. Това е очевидно заради нанесените щети, които се свързват с изключително висока температура — нещо, което не отговаря на обичайните домашни пожари, причинени от неизправни електрически уреди. Бяха открити няколко малки метални части, които потвърдиха тезата ми. Гореспоменатите бяха поставени, както следва:

1. До входната врата, вероятно в средната част на пощенската кутия.

2. При задната врата, върху или близо до зайчарника.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1. Този пожар е бил причинен единствено в резултат на умишлен палеж.

2. Използваният метод на запалването говори за технически познания в тази област и всички признаци сочат използване на апаратура за закъснително действие.

3. Като се има предвид мястото на поставянето на запалителните устройства, може да се твърди със сигурност, че намеренията на извършителя (извършителите) са били всички обитатели на имота да загинат в пламъците.

ПРЕПОРЪКИ

1. Всички участници в потушаването на пожара да бъдат отличени за смелостта, проявена в борбата с огъня и ограничаването му в рамките на подпаления парцел.

2. Да се доведат до знанието на следствените органи откритията ми около причината за пожара.

3. Повтарям изразеното по-горе мнение. Господин Джак Форт пожертва живота си, за да спаси дъщеря си. Проявената от него смелост трябва да бъде отличена.

Пълен доклад ще бъде изготвен и предаден на съответните власти в необходимия срок.

 

 

Сержантът затвори папката и влезе в болницата, а на лицето му бе изписано тежкото бреме на професионалното задължение.

 

 

Лиън беше коленичила до Холи, която лежеше в дясната част на болничната стая. Очите на детето се отваряха и затваряха на неравни интервали. Лиън придържаше до устата й малък бъбрековиден леген от бял емайл, поставен върху колосана кърпа. Холи за пореден път се закашля и изпразни мастиленочерното съдържание на дробовете си, изпълнени с дим.

— Джак, къде се бавиш, по дяволите? — прошепна Лиън.

След пристигането на службите всичко бе станало много бързо. Тя не беше видяла Джак да се появява от пламтящата къща. Родителите му бяха откарани с първата линейка, техните почернели лица надничаха над одеялата, с които бяха увити като във вълнен пашкул. Поне бяха живи, но очевидно в дълбок шок. Лиън си бе легнала в малката стая в предната част на къщата, далеч от огнището на пожара, и беше избегнала нагълтването с дим, защото винаги спеше на полуотворен прозорец.

Взря се в Холи и не можа да сдържи сълзите, които се застичаха по лицето й.

— Къде си, Джак? — попита за втори път.

Бяха минали тичешком по коридорите, за да стигнат до същото пъстро детско отделение, в което преди няколко седмици за първи път бе видяла Холи да прави представлението с куклите. Лекарят я беше прегледал и две сестри бяха прикачили апаратите за дишане.

Шокът изтощи Лиън и тя се бе отпуснала на стола до леглото на детето. Бавно започна да върти глава в кръг отляво надясно и обратно, за да отпусне мускулите на врата си. Когато се поотпусна, страхът започна да пропълзява в душата й, оставяйки познатия нажежен вкус в гърлото. В следващия миг със сепване осъзна, че някой се бе опитал да я убие. Не само нея, но и едно осемгодишно момиче, и родителите на Джак. Тя никога преди не се бе сблъсквала с подобно нещо — от втора ръка, да — но никога не бе заемала мястото на жертвата. Очите й заблестяха от притока на адреналин. Те трябваше да оцелеят, каквото и да им костваше трябваше да са живи…

— Госпожице Стърн?

Лиън отвори очи при повикването на сестрата. Тя погледна спящото момиченце. Беше три следобед. Спомените я връхлетяха начаса. Скочи напред, без да обръща внимание на протестите на сестрата, след което й се прищя да не го беше правила, защото от дробовете й изригна вулкан. Сестрата се впусна да я подкрепи. Накрая кашлицата й се успокои достатъчно, за да може сестрата да заговори.

— В приемната има телефонно обаждане за вас. Един господин пита за Холи. Помоли, ако е възможно, да го свържем с вас. Можете ли да говорите?

— А той представи ли се?

— Господин Лийт, чичото на Холи.

Лиън не си спомняше Джак да е споменавал никакви роднини досега. А и как биха могли да научат за пожара толкова бързо? Тя предпазливо вдигна слушалката.

— Лиън Стърн на телефона.

— Госпожице Стърн, името ми е Том Лийт. Приятел съм на Джак. Вие сигурно сте при Холи, как е тя?

— Добре е, господин Лийт. Правилно ли разбрах, че сте чичо на Холи?

— Не съвсем, той така ми нареди да кажа.

— Кой той? — попита Лиън.

— Джак.

— Джак! — възкликна тя силно. — Слава богу! Къде е той? Добре ли е?

— Всъщност не знам отговора на нито един от двата въпроса, госпожице Стърн. Само предавам съобщението. Каза, че ще ми се обади след десет минути, за да разбере дали Холи е добре, но не ми каза къде е. Съжалявам.

— Кой сте вие?

— Приятел, работя в същата агенция.

— Защо той не може да дойде в болницата?

— Не знам. Единственото, което ме помоли да ви предам, бе, че е добре. Какво, по дяволите, става?

— Не каза ли нещо повече? — продължи Лиън, без да отговаря на въпроса му.

— Само, че трябва да се срещнете с него утре в единадесет пред галерия „Тейт“ и да не казвате на полицията, че е жив, ако в това изобщо има някакъв смисъл. Вижте, ако е загазил по някакъв начин, бих искал да помогна.

— И аз не виждам никакъв смисъл. Защо не е отишъл в болницата?

— Звучеше много напрегнато. Никога преди не съм го чувал да говори така. Но не можах да измъкна нищо повече от него.

Лиън видя как вратата на отделението се отвори и двама полицейски служители в униформи заговориха старшата сестра.

— Вижте, трябва да затварям. Предайте му, че Холи се е нагълтала с дим, но няма никакви трайни увреждания. Ще бъда пред галерията утре. Надявам се, че знае какво върши.

Тя тъкмо бе оставила слушалката, когато пред нея се изпречи единият от полицаите, сержант.

— Госпожице Стърн, нося лоши новини. Опасявам се, че извлякохме тяло от пожара.

— Боже господи! — възкликна Лиън.

— Съжалявам. По всичко личи, че това е тялото на господин Форт. Официалната идентификация ще бъде направена след зъбната експертиза. Наистина искрено съжалявам. Той беше смел мъж, спаси живот, жертвайки своя.

Лиън потъна в стола и скри лице в шепи — така поне прикриваше объркването си, а можеше и да го представи като напълно обяснима реакция на съкрушена от скръб приятелка. Ако Джак е жив, въпросът, който веднага се набиваше в очи, бе: чие тяло са намерили в къщата?

— Не бих споделял всичко с малкото момиченце. Поне все още не, госпожице Стърн. Докато не получим потвърждение от патологичната лаборатория. Бихте могли да я подготвите. Ще ви оставим да си почивате сега, но ще трябва да поговорим пак преди завеждането на окончателния доклад за произшествието — изрече полицаят, слагайки фуражката си.

— Да, благодаря ви, сержант.

— Нашите съболезнования на вас и семейството на господин Форт.

Лиън се загледа в отдалечаващите се по коридора фигури и след тяхното излизане от отделението се върна на мястото си до леглото на Холи. Малката й ръчичка беше провесена от леглото. Лиън я погали нежно, хвана я и леко я стисна. Мисли за нея, Джак. Трябва някак да оправиш нещата.