Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (82) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Добре изглеждащото дете е изпържено

Последен на опашката е красивият млад затворник Хъби-7258, чиято молба Кърт чете донякъде с презрение:

Първата ми причина да поискам предсрочно освобождаване е, че моята жена отива във ваканция много скоро и бих искал да я видя за малко, преди да отпътува, защото тя ще се върне горе-долу по същото време, когато аз ще тръгвам за университета.

Ако се върна след пълните две седмици тук, ще я видя общо само за половин час. Тук не можем да си кажем „довиждане“ и да говорим така, както искаме, след като надзирателят ни виси на главата като придружител. Друга причина е, че според мен вече ме видяхте и знам, че няма да се променя. Под промяна имам предвид нарушаването на някое от правилата, които са дадени на нас, затворниците, което означава, че ако ме пуснете предсрочно, ще спестите моето време и вашите разходи.

Вярно е, че се опитах да избягам с бившия съкилийник 8612, но оттогава, след като седях в килията без дрехи, разбрах, че не бива да противореча на нашите надзиратели, така че оттогава почти дословно следвам всички правила. Освен това ще забележите, че моята килия е най-добрата в този затвор.

Отново: препоръките на надзирател Арнет противоречат на твърдението на затворника: „7258 е бунтарски настроен умник“ е цялостната оценка на надзирател Арнет, която допълва със следната цинична присъда: „Той трябва да остане тук до края или докато изгние в зависимост от това, кое ще се случи второ“.

Надзирател Маркъс е по-оптимистичен: „Харесвам 7258 и той е окей затворник, но не мисля, че е по-заслужил предсрочно освобождаване в по-голяма степен от някой от другите затворници и съм уверен, че затворническият опит ще има здравословен ефект върху този твърде непокорен природен характер“.

„Аз също харесвам 7258, почти толкова, колкото и 8612 [Дейвид — нашия шпионин], но не мисля, че трябва да бъде пуснат предсрочно. Няма да стигна толкова далече като Арнет, но предсрочно освобождаване не бива да се дава“ — пише Джон Ландри.

В момента, в който е махната книжната торба от главата на затворника, той се ухилва с голямата си усмивка и ни показва зъбите си, което дразни Карло достатъчно, за да го накара да го нападне моментално.

— В действителност цялото това нещо ти е смешно. Ти си „бунтарски настроен умник“, както коректно те описва докладът на надзирателя. Ти от този тип, който не се интересува от живота си, ли си?

В момента, в който той започва да отговаря, Прескот променя курса и пита за образованието му. „Планирам да започна следването си през есента в Щатския университет на Орегон.“ Прескот се обръща към другите членове на комисията. „Ето какво казвам аз. Знаете ли какво, образованието се прахосва при някои хора. Някои хора не бива да бъдат принуждавани да отиват в университет. Те вероятно ще са по-щастливи като механици или продавачи в дрогерии — и маха с ръка пренебрежително към затворника. — Добре, да вървим напред. Какво направи, за да влезеш тук?“

— Нищо, сър, просто подписах съгласие за експеримент.

Тази проверка на реалността би могла да заплаши да разкрие процедурите, но не и с шкипера Прескот на щурвала:

— Е, умнико, значи мислиш, че това е просто експеримент? — Той поема кормилото, преструвайки се, че преглежда досието на затворника. Прескот отбелязва делово: „Участвал си във взлом“.

Прескот се обръща, за да попита Кърт Банкс дали това е било взлом първа или втора степен. Кърт кима „първа“.

— Първа, ъъъ, точно както си мислех. Време е да научим този млад бунтар на някои от уроците на живота, започвайки с напомнянето му какво става със затворниците, които са хванати в опит за бягство. Ти си на 18 години и погледни какво си направил с живота си! Седиш тук пред нас и ни разправяш, че дори си готов да се откажеш от заплащането си, за да излезеш от затвора. Навсякъде, където гледам в този доклад, виждам едно и също: „умник“, „хитрец“, „противопоставя се на всякаква власт“! Къде кривна от правия път?

След като попита какво работят родителите му, за религиозната му принадлежност и дали ходи редовно на църква, Прескот е разгневен от твърдението на затворника, че неговата религия е „неденоминационна“. Той си отмъщава: „Ти не си взел решение дори за нещо толкова важно“.

Разгневеният Прескот става и излита от стаята за няколко минути, докато другите членове на комисията задават някои стандартни въпроси за това, как планира да се държи през следващата седмица, ако не се удовлетвори искането му за предсрочно освобождаване.