Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (29) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Първото броене на това странно място

Според плана, разработен от надзирателите по време на срещата за ориентация предния ден, надзирател Дж. Ландри продължава процеса на налагане на авторитета на надзирателите, като дава инструкции за броенето. „Добре, за да се запознаете с вашите номера, ще направим проверка отляво надясно, при това бързо.“ Затворниците викат номерата си, които са произволни четири- или трицифрени числа, зашити на предната част на техните халати. „Това беше много добре, но искам да ги видя в стойка мирно.“ Затворниците неохотно се изправят в поза мирно. „Бяхте много бавни в изправянето. Десет лицеви опори.“ (Лицевите опори скоро станаха главен елемент в тактиките на надзирателите за контрол и наказание.) „Каква е тая усмивка? — пита Джафи. — Мога да видя тази усмивка оттук. Това не е смешно, това е сериозна работа, в която сами сте влезли.“ Джафи скоро напуска Двора, за да дойде отзад при нас и да обсъди как се е справил с началната сцена. Почти в унисон Крейг, Кърт и аз потупваме егото му: „Летящ старт, Дейв, браво!“.

Първоначално целта на преброяването, както е във всички затвори, е административната необходимост да се гарантира, че всички затворници присъстват и са изброени, че никой не е избягал или не е в килията си болен или нуждаещ се от внимание. В този случай вторичната цел на преброяванията е затворниците да се запознаят с новата си идентичност като номер. Искаме от тях да започнат да мислят за себе си и за другите като затворници с номера, а не с имена. Интересното е как природата на преброяването се трансформира в течение на времето от рутинно запаметяване и рецитиране на идентификационни номера в открит форум за надзирателите да демонстрират пълната си власт над затворниците. След като и двете групи участници в изследването, които първоначално са взаимозаменяеми, влязат в ролите си, преброяванията осигуряват публична демонстрация на трансформацията на характера в надзиратели или в затворници.

Затворниците най-накрая са изпратени в килиите си, за да запаметяват правилата и да се запознаят с новите си съкилийници. Килиите, проектирани да подчертават удобната анонимност на условията на живот в затворите, всъщност са реконструирани малки офиси с размери 3 на 3,6 м. Вместо офис мебелите сложихме три легла, събрани едно до друго. Килиите са голи и нямат никакви други мебели с изключение на Килия 3, която има мивка и чешма, която изключихме, но надзирателите биха могли да пуснат водата, когато пожелаят, за да наградят определени добри затворници, като ги преместят в тази специална килия. Вратите на офисите бяха заменени със специално направени черни врати, оборудвани с един ред железни пръти над централен прозорец, а номерата на трите килии бяха ясно изписани на всяка врата.

Килиите са подредени по дължината на стената от дясната страна на Двора, както изглежда от нашата гледна точка зад екрана с еднопосочно огледало. Дворът е дълъг, тесен коридор, широк 2,70 м и дълъг 11,5 м. Няма прозорци, а само индиректно неоново осветление. Единственият вход и изход е далечният северен край на коридора срещу нашата стена за наблюдение. Тъй като има само един изход, разполагаме с няколко пожарогасителя наблизо в случай на пожар по заповед на Комисията на Станфордския университет за изследванията, в които участват хора, която прегледа и одобри нашето изследване. (Пожарогасителите обаче може да се превърнат и в оръжия.)

Вчера надзирателите залепиха на стените на Двора надписи, определящи това пространство като „Станфордски общински затвор“. Друг надпис забраняваше пушенето без разрешение, а трети знак сочеше застрашително към мястото за строг тъмничен затвор — „Дупката“. Това беше малък килер в стената срещу килиите. Беше използван за склад и кутиите с архиви заемаха почти цялото пространство, с изключение на по-малко от квадратен метър открито пространство. Тук непокорните затворници щяха да прекарват време като наказание за различни нарушения. В това малко пространство затворниците щяха да стоят прави, клекнали или да седнат на пода в пълна тъмнина за период от време, определен от надзирателя. Те можеха да чуват какво става навън, в Двора, както и добре да чуват, ако някой блъска по вратите на Дупката.

Затворниците са изпратени в избраните по случаен начин килии: Килия 1 е за 3401, 5704 и 7258; Килия 2 — за 819, 1037 и 8612; а Килия 3 — за 2093, 4325 и 5486. В известен смисъл това е като ситуацията на военнопленниците, при която различен брой вражески войници са заловени и затворени като единица, а не като цивилен затвор, където има предварително съществуваща общност, в която се социализира всеки новодошъл затворник и в която винаги идват нови затворници, а други излизат, защото са освободени условно.

Като цяло нашият затвор беше много по-хуманна институция от повечето от лагерите за военнопленници, а със сигурност и по-удобен, чист и подреден от затвора Абу Граиб (който, между другото, Саддам Хюсеин прави известен с изтезанията и убийствата много преди американските войници да го повторят по-наскоро). Въпреки това, независимо от относителния „комфорт“, този Станфордски затвор щеше да се превърне в сцена на малтретиране, която зловещо предвещаваше злоупотребите в Абу Граиб от резервистите от Военната полиция.