Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (258) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Социална психология на нехуманното отношение към другите

Сред дузините разследвания на малтретиране във военни центрове за задържане Докладът Шлезинджър е уникален, защото предлага детайлно разглеждане на включените етични проблеми и в обобщаване на психологическите стресори и ситуационните фактори, действащи в затвора Абу Граиб. За съжаление и двете неща са закътани в края на доклада, в Приложение H — „Етика“, и G — „Стресори и социална психология“, а те би трябвало да са подчертани на видно място.

Лична релевантност е идентифицирането от комисията на паралелите между Станфордския затворнически експеримент и злоупотребите в Абу Граиб. Нека накратко прегледаме основните тези в тази част на Доклада Шлезинджър:

Потенциалът за малтретиране на задържаните по време на Глобалната война срещу тероризма е изцяло предвидим на базата на фундаменталното разбиране на принципите на социалната психология, съчетани с осъзнаване на многобройни известни рискови фактори от средата. […] Резултатите от областта на социалната психология показват, че военните условия и динамиката на операциите по задържането на лица носят присъщ риск за малтретиране на хора и следователно към тях трябва да се подхожда с голяма предпазливост и внимателно планиране и обучение.

Докладът обаче отбелязва, че повечето военни ръководители не са запознати с такива важни рискови фактори. Освен това той дава ясно да се разбере, че разбирането на психологическите основи на малтретирането не извиняват извършителите — както и преди съм заявявал в книгата: „Такива условия нито извиняват, нито опрощават хората, които са ангажирани в преднамерени неморални или незаконни поведения“, макар че „определени условия увеличават възможността за малтретиране“.