Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (46) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Ние, нощната смяна, пак сме тук

Сякаш нещата не бяха достатъчно лоши за затворниците: още веднъж настъпва времето за нощната смяна. Хелман и Бърдън крачат в Двора, чакайки дневната смяна да си тръгне. Те размахват палките си и крещят нещо в Килия 2, заплашвайки 8612, и настояват затворникът да отстъпи от вратата, сочат пожарогасителя в килията и крещят: дали те искат още веднъж струя от този студен въглероден диоксид в лицата си?

Затворник пита надзирател Джеф Ландри: „Г-н Надзирател, имам една молба. Тази вечер един от нас има рожден ден. Може ли да пеем «Честит рожден ден»?“.

Преди Ландри да може да отговори, Хелман отвръща зад него: „Ще пеем «Честит рожден ден» в редицата. Сега е време за вечеря, по трима наведнъж“. Затворниците сега седят около масата, поставена в центъра на Двора, за да вечерят. Не е разрешено да говорят.

Преглеждайки записите от тази смяна, виждам, че един затворник е вкаран през главния вход от Бърдън. Затворникът, който току-що се е опитал да избяга, стои мирно в центъра на коридора точно зад масата за вечеря. Той е със завързани очи. Ландри пита затворника как е отстранил ключалката на вратата. Той отказва да разкрие тайната. Когато превръзката е свалена от очите на беглеца, Джеф предупреждава заплашително: „Ако видим ръцете ти близо до тази ключалка, 8612, ще имаме нещо наистина добро за теб“. Дъг-8612 е този, който се е опитал да избяга! Ландри го бута обратно в килията, където 8612 започва отново да крещи нецензурно, по-високо от преди и поток от „Майната ти!“ залива Двора. Хелман казва уморено в Килия 2: „8612, твоят номер се изтърка. Много се изтърка. Вече не е забавно“.

Надзирателите се впускат към масата за вечеря, за да попречат на 5486 да говори със съкилийниците си, на които е било забранено да общуват. Джеф Ландри вика на 5486: „Хей, хей! Не можем да те лишим от храна, но можем да изнесем остатъците. Вече си хапнал нещо. Началникът казва, че не можем да ви лишаваме от храна, но ти вече яде, поне част от храната. Затова можем да вземем останалото“. След това прави общо обявление пред всички: „Вие, момчета, като че ли сте забравили за всички привилегии, които можем да ви дадем“. Напомня им за часовете за посещение утре, които, разбира се, могат да се отменят, ако затворниците бъдат заключени в килиите си. Някои затворници, които продължават да се хранят, казват, че не са забравили за вторник, седем часа — времето за посещения, и го очакват с нетърпение.

Джеф Ландри настоява, че 8612 трябва да си сложи чорапената шапка, която е свалил по време на вечерята. „Не искаме някой ваш косъм да падне във вечерята ви и да вземете да повърнете заради това.“

Затворник 8612 отговаря странно, сякаш губи контакт с реалността: „Не мога да я сложа на главата си, тя е твърде стегната. Ще получа главоболие. Какво? Знам, че това е наистина странно. Затова се опитвам да изляза оттук… те продължават да казват: «Не, няма да получиш главоболие», но аз знам, че ще ме заболи главата“.

Сега идва ред на Рич-1037 да падне духом и да се дистанцира. Той гледа с празен поглед, говори монотонно. Лежейки на пода в килията си, той продължава да кашля, настоява да види директора на затвора. (Когато го приемам, след като се върнах от вечеря, му дадох капки за кашлица и му казах, че може да си тръгне, ако смята, че не може да понесе повече, но че нещата ще се подобрят, ако той не посвещава толкова много време и енергия да се бунтува. Той съобщава, че се чувства по-добре и обещава да се постарае.)

Надзирателите след това насочват вниманието си към Пол-5704, който сега е по-себеутвърждаващ се, сякаш за да замести бившия бунтовнически водач Дъг-8612. „Не изглеждаш твърде щастлив, 5704“ — казва Ландри, докато Хелман започва да прокарва палката си по решетката на вратата на килията, издавайки силен ехтящ звук. Бърдън добавя: „Мислиш, че ще им хареса [шумното дрънкане по решетките], след като светлините изгаснат, може би нощес?“.

Затворник 5704 се опитва да се шегува, но надзирателите не се смеят, макар някои от затворниците да го правят. Ландри казва: „О, това е добро, наистина е добро. Продължавай, наистина. Сега вече истински се забавляваме. Не съм чувал такива детински работи от около десет години“.

Надзирателите, изправени и в редица, гледат втренчено 8612, който яде бавно и в самота. С една ръка на ханша, а с другата заплашително размахвайки палките, те демонстрират обединен фронт. „Тук имаме няколко съпротивляващи се, революционери!“ — възкликва Джеф Ландри.

Затворник 8612 след това изяжда набързо вечерята си, скача от масата и хуква към задната стена, където раздира черната завеса, покриваща видеокамерата. Надзирателите го сграбчват и го завличат обратно в Дупката — отново. Той казва саркастично: „Съжалявам, момчета!“.

Един от тях отговаря: „Съжаляваш, а? Ще имаме нещо за теб по-късно, за което наистина ще съжаляваш“.

Когато Хелман и Бърдън започват да блъскат по вратата на Дупката с палките си, 8612 се разкрещява, че това е оглушаващо и влошава главоболието му.

Дъг-8612 извиква: „По дяволите, не прави това, човече, ушите ме болят!“.

Бърдън: „Може би ще помислиш за това, преди да поискаш да направиш нещо, което ще те вкара в Дупката следващия път, 8612.“

Затворник 8612 отговаря: „Неее, ти просто може да идеш на майна си, приятел! Следващия път вратите падат, сериозно ти говоря!“. (Той заплашва да събори вратата на килията си, входната врата и може би има предвид стената, на която се намира наблюдателната камера.)

Затворник пита дали тази вечер ще има филм, както са очаквали, когато първоначално са им били описвани подробностите за затвора. Надзирател отговаря: „Не знам дали изобщо ще имаме филм!“.

Надзирателите открито обсъждат последиците от увреждането на собствеността на затвора и Хелман грабва един екземпляр от затворническите правила и прочита правилото за увреждането на собствеността на затвора. Докато се обляга на рамката на вратата на Килия 1 и върти палката си, с всеки следващ миг като че ли вдишва увереност и доминация. Вместо време за филм, той ще им даде или работа, или време за почивка и възстановяване — казва Хелман на приятелите си.

Хелман: „Окей, моля за внимание. Имаме приготвено известно забавление за всеки от вас тази вечер. Килия 3, вие сте на почивка и възстановяване, можете да правите каквото пожелаете, защото си измихте чиниите и си свършихте добре работата. Килия 2, вие имате още малко работа за вършене. А Килия 1, за вас имаме големи одеяла, от които да извадите всички трънчета. Окей, докарай ги тука, Надзирател. Нека видят, на Килия 1 ще им се отрази много добре нощес, ако искат да спят на одеяло без бодли“.

Ландри връчва на Хелман няколко одеяла, покрити с нова колекция от тръни. „О, не е ли красота?“ Той продължава монолога си: „Само погледнете това одеяло, госпожи и господа! Погледнете одеялото! Не е ли шедьовър? Искам да извадите всяко едно от тези трънчета от одеялото, защото ще трябва да спите върху него“. Един затворник му казва: „Ние просто ще спим на пода“, на което Ландри просто отвръща: „Както желаете, както желаете“.

Интересно е да се види как Джеф Ландри се люшка между ролите на лошия и добрия надзирател. Той още не е отстъпил контрола на Хелман, към чиято доминация на някакво ниво може да се стреми, докато изпитва по-силно съчувствие към затворниците от това, на което Хелман изглежда способен. (В по-късно интервю прозорливият затворник Джим-4325 описва Хелман като един от лошите надзиратели, наричайки го „Джон Уейн“. Той описва братята Ландри като двама от „добрите надзиратели“, докато повечето други затворници са съгласни, че Джеф Ландри по-често е добър, отколкото лош като надзирател.)

Затворник от Килия 3 пита дали ще е възможно те да получат някакви книги за четене. Хелман предлага да им даде „две от копията на правилата“ като четиво преди лягане. Сега е време за ново преброяване. „Окей, тази вечер няма да има лентяйстване, нали помните? Да започнем с 2093 и да се преброим, така че да не губим тренинг“ — казва той.

Бърдън се присъединява, приближава се до лицата на затворниците и казва: „Не сме ви учили да се преброявате по този начин. Високо, ясно и бързо! 5704, ти си ужасно бавен! Можеш да започнеш с лицевите опори“.

Наказанията на надзирателите започват да стават безразборни: те вече не наказват затворниците заради някаква конкретна причина. Затворник 5704 не приема това: „Няма да го направя!“.

Бърдън го принуждава, така че той ляга на ръцете си, но очевидно не достатъчно ниско. „По-ниско, човече, по-ниско!“ — и го бута надолу, притискайки го със задната част на палката си.

— Не натискай, човече.

— Какво искаш да кажеш с това „Не натискай“? — присмехулно.

— Това, което казах: не натискай!

— Просто продължавай и си направи лицевите опори — нарежда Бърдън. — Сега се върни в редицата.

Бърдън определено е много по-гласовит и ангажиран, отколкото преди, но Хелман все още очевидно е „алфа-мъжкарят“. Когато обаче Бърдън и Хелман стават динамично дуо, Джеф Ландри внезапно се оттегля във фона или просто не е в Двора.

Дори 2093 — най-добрият затворник, „Сержанта“ е принуден да прави лицеви опори и подскоци без никаква видима причина. „О, това е добре! Виждате ли как ги прави той? Той има много енергия“ — казва Хелман. След това се обръща към 3401: — „Ти усмихваш ли се? За какво се усмихваш?“ Приятелят му Бърдън се намесва: „Усмихваш ли се, 3401? Мислиш, че това е смешно? Искаш ли да спиш тази нощ?“

— Не искам да виждам никого да се усмихва! Това тук не е съблекалня. Ако видя някого да се усмихва, всички ще трябва да правят подскоци много дълго време! — уверява ги Хелман.

Подемайки потребността на затворниците да разведрят мрачната среда, Хелман казва на Бърдън виц в името на мрачните затворници: „Надзирател, ти чу ли оня за кучето без крака? Всяка вечер собственикът му го извеждал на влачене“. Двамата с Бърдън се разсмиват, но забелязват, че затворниците не се смеят. Бърдън го смъмря: „Те не харесват вица ти, Надзирател“.

— Ти хареса ли моя виц, 5486?

Затворникът Джери-5486 отговаря искрено: „Не“.

— Излез тук и направи десет лицеви опори за това, че не хареса моя виц. И още пет за това, че се усмихваш, общо петнадесет.

Ред е на Хелман. Той кара всички затворници да се изправят с лице към стената, след това, когато те се обръщат, им показва „едноръкия продавач на моливи“. Вкарва едната си ръка в панталоните си и поставя пръста си върху чатала, дърпайки панталоните си, сякаш има ерекция. На затворниците се казва да не се смеят. Някои се разсмиват и след това са принудени да правят лицеви опори или коремни преси. Затворник 3401 казва, че не смята, че това е смешно, но трябва да прави лицеви опори заради това, че е честен. След това идва пеенето на номерата. Хелман пита Сержанта-2093 дали това звучи като пеене.

— На мен ми звучеше като пеене, г-н Надзирател.

Хелман го кара да прави лицеви опори за несъгласие с неговата преценка.

Неочаквано Сержанта казва: „Може ли да направя повече, сър?“.

— Може да направиш десет, ако искаш.

Тогава Сержанта го предизвиква по още по-драматичен начин: „Трябва ли да ги правя, докато рухна?“.

— Естествено, прави колкото искаш. — Хелман и Бърдън не са сигурни как да реагират на този присмех, но затворниците се гледат един друг изумено, знаейки, че Сержанта може да зададе нови критерии за самоналожено наказание, които след това ще бъдат наложени и на тях. Това става гадна шега за всички тях.

Когато след това от затворниците се иска да се преброяват в сложен ред, Бърдън добавя подигравателно: „Това не би трябвало да е толкова трудно за толкова образовани момчета!“. В известен смисъл той подема актуалното консервативно осмиване на образованите хора с висше образование като „хилави интелектуални сноби“, макар че, разбира се, самият той е студент в университет.

Затворниците са попитани дали имат нужда от одеялата и леглата си. Всички отговарят утвърдително. „И какво — пита Хелман — направихте вие, момчета, за да заслужите легла и одеяла?“ „Изчистихме бодилчетата от одеялата“ — отговаря един от тях. Той им казва никога да не използват „бодилчета“. Трябвало да ги наричат „тръни“. Ето прост пример как властта определя използването на езика, което на свой ред създава реалност. След като един от затворниците ги нарича „тръни“, Бърдън казва, че трябва да вземат възглавниците и одеялата си. Хелман се връща с одеялата и възглавниците под мишници. След това ги връчва на всеки с изключение на Затворник 5704. Пита го защо му е отнело толкова много време да свърши работата. „Иска ли ти се да имаш възглавница? Защо трябва да ти дам възглавница, ако не ти се работи?“ „Добра карма“ — отговаря 5704, донякъде игриво.

— Ще те питам отново: защо трябва да ти дам възглавница?

— Защото аз ви моля, г-н Надзирател.

— Ти обаче се захвана с работата цели десет минути, след като всеки друг започна работа — отвръща Хелман. След това добавя: — Погрижи се в бъдеще да работиш тогава, когато ти се каже. — Независимо от това прегрешение, Хелман най-накрая отстъпва и му дава възглавницата.

За да не е напълно засенчен от Хелман, Бърдън казва на 5704:

— Благодари му от сърце.

— Благодаря.

— Кажи го отново. Кажи: „Бог да ви благослови, г-н Надзирател“. — Сарказмът се процежда съвсем явно.

Хелман успешно изолира 5704 от неговите революционни другари, като го кара да моли за възглавницата. Елементарният личен интерес започва да печели пред затворническата солидарност.