Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (49) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Военнопленниците изглеждат дрипаво и са със замъглен поглед, а нашият малък затвор започва да мирише като мъжка тоалетна в станция на нюйоркското метро. Като че ли някои надзиратели са превърнали посещението в тоалетната в привилегия, която се дава рядко и никога, след като светлините угаснат. През нощта затворниците трябва да уринират и да ходят по голяма нужда в кофи в килиите си, а някои надзиратели отказват да им позволят да ги изпразнят до сутринта. Оплакванията постъпват бързо и яростно от много от затворниците. Кризата на 8612 от предната нощ като че ли е предизвикала разпростиращ се като вълни ефект сред затворниците, които говорят за това, че вече не могат да понасят ситуацията — според това, което успяваме да дочуем в техните оборудвани с микрофони килии.

С това като контекст трябваше да нарисуваме по-светла картина за родителите, приятелите и приятелките на затворниците, които щяха да идват на посещение тази вечер. Като родител със сигурност не бих позволил на сина ми да продължи престоя си на такова място, ако видя подобно изтощение и очевидни признаци на стрес само след три дни. Разсъждаването върху начини за справяне с това надвиснало предизвикателство трябваше да отиде на заден план, за да отстъпи място на по-спешния проблем със слуха за нашествието на бунтовници, които 8612 щял да доведе в някакъв момент. Може би ще дойдат днес, вероятно дори в синхрон с часовете за посещение, когато ще сме най-уязвими.

Денят едва започва за сутрешната смяна в 2 ч сутринта. Очевидно нощната смяна се бяха шляли и шестимата надзиратели сега са в Двора едновременно, след като бяха разговаряли в стаята на надзирателите за нуждата от по-строги правила за контролиране на затворниците, за да се предотвратят бъдещи бунтове.

Виждането им заедно дава ясно да се разбере, че размерът няма значение в решаването кой ще се оформи като лидер на смяната. Най-високите надзиратели са Хелман — лидер на нощната смяна; Ванди, който е на път да стане лидер на сутрешната смяна, и Арнет — майордомът на дневната смяна. Най-ниските надзиратели — Бърдън и Серос — са станали оръженосци на своите лидери на смяната. И двамата са много деспотични, истински вербално агресивни — крещят в лицата на затворниците — и определено по физически агресивни със затворниците. Бутат ги насам-натам, мушкат ги, дърпат ги от редицата и са тези, които влачат неохотните затворници в Дупката. Получавахме отчети, че те понякога спъват затворниците по стълбите, когато ги водят до тоалетната, или ги бутат в писоарите, когато са сами с тях в тоалетната. Очевидно е, че обичат своите палки. Непрекъснато държат палките си до гърдите им, бият с тях по решетките на вратите или по масата, за да възвестят шумно присъствието си. Някои аналитици биха твърдели, че те използват оръжията си, за да компенсират по-ниския си ръст. Каквато и психологическа динамика да участва обаче е ясно, че те се превръщат в най-злите надзиратели.

Същевременно Маркъс и Варниш, които също са нисички, са относително пасивни, много по-тихи, не толкова гласовити и по-малко активни от останалите. Помолих главния надзирател да ги направи по-себеутвърждаващи се. Братята Ландри са интересна двойка. Джеф Ландри е малко по-висок от Хелман и се състезава с него за доминация в нощната смяна, но не може да се мери с креативните упражнения, които нашият напъпващ Джон Уейн непрекъснато измисля. Вместо това той се намества в позицията да издава заповеди и да упражнява контрол, след това се оттегля и излиза от сцената отново и отново в един вид осцилиране, което не виждаме при никой друг надзирател. Тази вечер той изобщо не носи палката си; по-късно дори маха своите сребърни огледални очила — голямо нарушение според нашия експериментален протокол. Неговият по-нисък брат Джон е суров със затворниците, но въпреки това „спазва дословно правилника“. Не е прекомерно агресивен като Арнет, но обикновено подкрепя шефа с твърди, делови заповеди.

Дворът на СЗЕ в действие

Затворниците са приблизително еднакво високи — около 1,73–1,79 м, с изключение на Глен-3401, който е най-ниският от всички — около 1,57 м, и високия Пол-5704, който е висок може би 1,88 м. Интересното е, че 5704 се придвижва към лидерската позиция сред затворниците. Той изглежда по-самоуверен напоследък и сигурен в своето бунтарство. Другите затворници са забелязали тази промяна у него, което се вижда от това, че го избраха за говорител на Комисията на Станфордския общински затвор по оплакванията на затворниците, която по-рано се договаряше с мен за поредица от отстъпки и права.