Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (167) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Внимавайте: може би действа обслужващ Аза уклон

Преди да навлезем в детайлите на това изследване, трябва да ви предупредя за уклон, който вероятно имате и който може да ви пречи да достигате до правилните заключения за всичко, което ще прочетете. Повечето от нас конструират подчертаващи Аза, обслужващи Аза и егоцентрични уклони, които ни карат да се чувстваме специални — никога обикновени и със сигурност „над средното“^[1]. Такива когнитивни уклони изпълняват ценна функция в повишаването на самооценката ни и защитаването ни от силните удари на живота. Те ни помагат да отхвърлим провалите, да си приписваме заслугите за успехите и да снемаме отговорността за лошите решения, възприемайки субективния ни свят през розови очила. Например изследванията показват, че 86% от австралийците оценяват изпълнението на работата си като „над средното“, а 90% от американските бизнес мениджъри оценяват изпълнението си като по-добро от това на средностатистическия им колега. (Жалко за този средностатистически колега.)

Въпреки това тези уклони може да са и дезадаптивни, защото ни заслепяват за сходството ни с другите и ни дистанцират от реалността: хората точно като нас се държат зле в определени токсични ситуации. Такива уклони може да означават и че не предприемаме основни предпазни мерки, за да избегнем нежеланите последици от собственото си поведение, приемайки, че това няма да се случи на нас. Затова поемаме сексуални рискове, рискове по време на шофиране, хазартни рискове, здравни рискове и т.н. В крайния вариант на тези уклони повечето хора вярват, че са по-малко уязвими на тези обслужващи Аза уклони в сравнение с другите хора дори и след като са били обучавани на тях^[2].

Това означава, че когато четете за СЗЕ или за многото изследвания в следващата част, може да заключите, че вие няма да направите онова, което е направило мнозинството, че вие, разбира се, ще бъдете изключение от правилото. Това статистически неразумно убеждение (тъй като повечето от нас го споделят) ви прави още по-уязвими на ситуационните фактори именно защото подценявате силата им така, както надценявате своята. Убедени сте, че ще бъдете добрият надзирател, дръзкият затворник, съпротивляващият се, дисидентът, нонконформистът и най-вече Героят. Де да беше така, но героите са рядка порода… и някои от тях ще срещнем в последната глава.

Затова ви каня да се откажете временно от този уклон и да си представите, че онова, което е направило мнозинството в тези експерименти, е справедлива база и за вас. Най-малкото моля обмислете това, че не можете да сте сигурни дали ще сте също толкова лесно примамени да правите онова, което средностатистическото изследвано лице е направило в тези изследвания, или не — ако бяхте на тяхно място, в същите обстоятелства. Искам от вас да си спомните какво каза затворник Клей-416, съпротивляващият се с надениците, в своето интервю след експеримента заедно с неговия мъчител — надзирателя „Джон Уейн“. Когато „Джон Уейн“ го попита: „Какъв тип надзирател щеше да бъдеш ти, ако беше на моето място?“, той скромно отговори: „Наистина не знам“.

Единствено чрез осъзнаването, че всички сме обект на едни и същи динамични сили в човешката природа скромността надделява над неоправданата гордост и можем да започнем да осъзнаваме и да признаваме уязвимостта си на ситуационните сили. В този ред на мисли си спомнете красноречивата формулировка на Джон Дън на нашата обща взаимносвързаност и взаимозависимост:

Цялото човечество е рожба на един творец и е един том: когато един умре, една глава не се откъсва от книгата, а се превежда на по-добър език; всяка глава трябва да бъде преведена така… Когато камбаната зазвъни за проповед, тя не призовава единствено проповедника, а цялото паство, така че тази камбана призовава всички нас… Никой човек не е остров, затворен в себе си… смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството; така че никога не питай за кого бие камбаната: тя бие за теб (Meditations 17).