Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (74) (Разбиране как добрите хора стават зли)

„Самодоволен, благочестив задник“

Бърдън крещи на затворник 416 през вратата на Дупката: „Ти не ядеш и няма да имаш кой знае каква енергия, 416“. (Подозирам, че Бърдън започва да съжалява за бремето на това хилаво малко дете.)

Сега е време за надмощието на надзирател Хелман. Той изнася минипроповед: „Надявам се, че вие, момчета, си вземате пример тук. Няма причина да не се подчинявате на заповедите. Не съм ви заповядал нищо, на което да не можете да се подчините. Няма причина да обиждам когото и да било. Вие не сте тук за това, че сте примерни граждани, нали знаете. Цялото това самодоволно глупаво държание ме кара да повърна. Може да го прекратите веднага“.

Той пита Сержанта за оценка на кратката му реч и Сержанта отговаря: „Мисля, че изнесохте хубава реч, г-н Надзирател“.

Доближавайки се до лицето му, Хелман се връща към атаките срещу Сержанта: „Мислиш си, че си самодоволен, благочестив задник?“.

Сержанта отговаря: „Ако искате да мислите така“.

— Ами помисли за това. Ти си самодоволен, благочестив задник.

Пак сме в не толкова весел цикъл, след като Сержанта отговаря: „Ще бъда такъв, ако така искате, г-н Надзирател“.

— Не искам да бъдеш — ти просто си такъв.

— Както кажете, г-н Надзирател.

Хелман отново върви насам-натам пред редицата, отчаяно търсещ одобрение, и всеки затворник се съгласява с него.

— Той е самодоволен, благочестив задник.

— Самодоволен, благочестив задник, г-н Надзирател.

— Да, самодоволен, благочестив задник.

Очарован, че поне този малък свят разглежда нещата като него, Хелман казва на Сержанта: „Съжалявам, но сме четирима на един. Губиш“.

Сержанта отговаря, че всичко, което има значение, е какво той самият мисли за себе си.

— Е, ако мислиш нещо друго, тогава смятам, че много сериозно си загазил. Защото ти всъщност не си в контакт с това, което е реално, а реалността, в която ти живееш, е само лъжлива — точно това правиш. Гади ми се от теб, 2093.

— Съжалявам, г-н Надзирател.

— Ти си такова самодоволно, благочестиво копеле, че ми иде да повърна.

— Съжалявам, ако ви карам да се чувствате така, г-н Надзирател. — Бърдън кара Сержанта да се наведе, без да мърда, и да докосне пръстите си, така че да не му се налага да вижда лицето му отново.