Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (70) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Подчиняващите се затворници имат посетители

Двама от по-послушните затворници — Хъби-7258 и Сержанта-2093, които имат близки или приятели наблизо, получават разрешение за кратко да ги видят тази вечер. Затворник 7258 е безумно щастлив, когато красивата му приятелка идва да го види. Тя му носи новини за другите им приятели, а той слуша съсредоточено, държейки с ръце главата си. През цялото време Бърдън седи над тях на масата, която ритмично удря с малката си бяла палка. (Трябваше да върнем големите тъмни палки, които бяхме заели от местното полицейско управление.) Бърдън очевидно е завладян от нейната красота и често се намесва в разговора им с въпроси и коментари.

Хъби казва на Мери-Ан, че е важно да се „опита да не пада духом, не е толкова зле тук, ако човек просто сътрудничи“. Приятелката: „Ти сътрудничиш ли?“. Затворник 7258 (смее се): „Да, те ме карат“. Бърдън се намесва: „Е, те се пробваха да бягат“. Приятелката: „Чух за това“.

Затворник 7258: „Изобщо не ми хареса остатъкът от деня. Нямаме нищо: нито легла, нито нищо“. Казва й за това, че трябва да чисти бодлите от мръсните одеяла и за други гадни задачи. Въпреки това остава оптимистичен и се усмихва, и я държи за ръка през всичките десет минути на посещението. Бърдън я ескортира навън, а затворникът се връща в самотата на килията си.

Другият затворник, който получава правото да има посетител, е Сержанта, чийто баща е дошъл. Сержанта се хвали, че напълно е овладял правилата. „Има 17 правила… Запомнил съм ги. Най-основното правило е да се подчиняваш на надзирателите.“

Таткото: „Те могат ли да ти наредят да правиш каквото и да било?“.

Сержанта: „Да. Е, почти всичко“.

Таткото: „И какво право имат да правят това?“. Той търка челото си в очевиден дистрес от тежкото положение на сина си. Това е вторият посетител, който е недвусмислено разстроен. Много прилича на майката на затворник Рич-1037, която с основание се притесняваше, имайки предвид, че той изпадна в криза на следващия ден. Въпреки това Сержанта като че ли е направен от по-солиден материал.

Сержанта: „Те отговарят за управлението на затвора“.

Таткото пита за гражданските права и тогава Бърдън се намесва — много грубо: „Той няма граждански права“.

Таткото: „Е, аз мисля, че те имат, може би…“ (Не можем да чуем ясно неговия аргумент към Бърдън, който не се страхува от този цивилен гражданин.)

Бърдън: „Хората в затвора нямат граждански права“.

Таткото (раздразнено): „Както и да е, колко дълго трябва да говорим тук?“

— Само десет минути — отговаря Бърдън.

Бащата оспорва останалото време. Бърдън се умилостивява и им дава още пет минути. Бащата би искал малко повече уединение. Това не е позволено на посетителите в този затвор — отвръща Бърдън. Таткото се разстройва още повече, но — това е забележително — и той се подчинява на правилата и приема това нарушение на правата му от дете, което играе ролята на надзирател!

Таткото пак пита за правилата и Сержанта говори за преброяванията, „физическите упражнения“, задачите и гасенето на светлините.

Таткото: „Ти очакваше ли да е така?“.

Сержанта: „Очаквах да е по-зле“.

Не вярвайки, таткото възкликва: „По-зле? Защо по-зле?“.

Бърдън отново се намесва. Бащата вече видимо е раздразнен от неговото нежелано присъствие. Надзирателят му казва, че първоначално са били девет затворника, но сега са само пет. Бащата пита защо.

Сержанта: „Двама бяха пуснати предсрочно и двама са в отделението с максимална сигурност“.^[1]

Таткото: „Максимална сигурност къде?“.

Той всъщност не знае. Таткото пита защо са в „максимална сигурност“.

Сержанта: „Те имаха проблеми с дисциплината. Въпрос на диспозиции“.

Бърдън едновременно отговаря: „Защото бях лоши“.

Таткото: „Ти чувстваш ли се така, все едно си в затвор?“.

Сержанта (смее се и избягва директния отговор): „Е, никога не съм бил в затвор преди“. (Таткото се смее.)

Те са сами, когато Бърдън изтичва, за да провери силен шум отвън. Докато го няма, те говорят за изправянето на Сержанта пред комисията за предсрочно пускане, което той е сигурен, че ще получи, защото е бил най-подчиняващият се затворник досега. Той обаче има един голям проблем: „Не знам какви са критериите за предсрочното пускане на свобода“.

— Времето изтече — обявява Джеф Ландри. Бащата и синът стават, канят се да се прегърнат, но вместо това се задоволяват със здраво, мъжко ръкостискане и „Ще се видим скоро“.