Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (214) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Миналото на Фредерик в затвора и в армията

Преди да е мобилизиран за служба в Ирак, Фредерик-Чип работи като надзирател в малък затвор със средна степен на сигурност — затвора „Бъкингам“ в Дилуин, Вирджиния, в продължение на пет години от декември 1996 г. Той е надзирател, отговарящ за надзора на 60 до 120 затворници в даден момент. Докато е бил на професионално обучение от институцията, среща Марта, която е негов инструктор. Единственото петно в професионалната му биография е мъмрене, което е получил за това, че веднъж е носил грешна униформа. Това обаче се балансира от почетна грамота, която получава за предотвратяването на самоубийство на затворник. Преди да стане надзирател в затвора, Фредерик е изработвал очила в „Бауш и Лом“.

Сержант Чип Фредерик гордо държи американското знаме в Ирак

Успях да прегледам много от неговите оценки на изпълнението, които са провеждани всяка година от Департамента по затворите на Вирджиния. Обобщение на ключовите наблюдения на различни оценяващи официални лица дава представа колко добре Чип е напредвал в обучението си, за да стане надзирател в затвора. Той обикновено надминава очакванията по почти всички конкретни измерения на оценката на изпълнението.

„Надзирател Фредерик е опитен в изпълняването на определените му задължения за този изпитателен срок. Отговаря на всички установени стандарти за изпълнението“. „Надзирател Фредерик демонстрира инициатива и върши много добре работата си“ (април 1997 г.).

„Надзирател Фредерик действа и поддържа работата си по безопасен, сигурен и чист начин.“ „Той работи добре както с колегите си, така и със затворниците. Има задълбочени познания за работата, която трябва да се върши, и установените политики и процедури. Няма проблеми с подпомагането на другите да изпълняват своите трудови задачи“ (октомври 2000 г.).

Като цяло, тези оценки са все по-положителни до степен изпълнението на работата на Фредерик-Чип да „надминава очакванията“. Показателно е обаче да отбележим ключово заключение в един от тези окончателни доклади: „Няма фактори отвъд контрола на този служител, които да влияят върху неговото изпълнение“. Важно е да не забравяме това именно защото ще твърдя, че „ситуационни фактори отвъд неговия контрол“ наистина са подкопали неговото представяне в Абу Граиб.

Очевидно е, че Фредерик-Чип става ценен надзирател, който е много ефективен, когато има експлицитни процедури и писмени политики, които да следва. Той очевидно се е учил на работното си място и е имал полза от надзора и обратната връзка от неговите началници. Освен това той е човек, за когото външният вид и поддържането му са важни, както е важно и поддържането на професионално поведение. Тези качества, които заемат централно място в личната идентичност на Чип, ще бъдат подложени на атака от ужасните условия в затвора Абу Граиб, които отбелязах и които са били още по-зле по време на нощната смяна в Сектор 1 А.

Чип се присъединява към въоръжените сили през 1984 г. заради парите и опита, както и за да е с приятелите си. Освен това тази стъпка по онова време му се струвала патриотична. Служил повече от 11 години в Националната гвардия в бойна инженерна единица и добавя към тази служба още десет години във Военната полиция на Резерва на армията. След като е призован, първото му назначение е в Кувейт през май 2003 г., а след това в малкия град Ал-Хила, южно от Багдад, където служи с половин дузина близки приятели в 372-ма рота на Военната полиция. Той е сержант по операциите, натоварен с изпращането на патрулите^[1]. Той ми каза:

Мисията беше страхотна, местните хора ни обичаха. Нямаше големи инциденти или наранявания. Беше мирно, докато напуснахме [и мястото им заемат полските сили в Коалицията], аз си поставих за цел да уча за културата, научих малко арабски и се постарах да общувам с хората. Изпращах пакети, пълни с бонбони и сладки на моите деца [в това село]. Моите деца винаги ме поздравяваха.

Фредерик съобщава също, че продължава да е горд, че е успял да накара тези деца да се усмихват просто като ги изслушва и отделя време, за да играе с тях^[2].

Една индикация за отличната служба на Фредерик-Чип като войник за неговата страна идва от прегледа на многото награди, които е получавал през годините. Те включват: Армейски медал за постижения (присъден три пъти); Медал на резерва на армията (присъден четири пъти); Медал за национална отбрана (присъден два пъти); Медал на Резерва на армията с инкрустация „М“ [мобилизация]; Лента за професионално развитие на подофицер; Лента за служба в армията; Лента за отвъдморско обучение на Резерва на армията (присъдена два пъти); Медал за глобалната война срещу тероризма и Експедиционен медал за глобалната война срещу тероризма. Освен това е щял да получи Бронзова звезда за ефективния начин, по който се е справил с инцидент с престрелка със сирийски задържан в Абу Граиб, но не му е била присъдена, след като на повърхността излизат разкритията за злоупотребите. Това са твърде впечатляващи акредитиви, поне според мен, особено за човек, който по-късно е обвинен, че е „подивял войник“.