Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (109) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lucifer Effect: Understanding How Good People Turn Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Филип Зимбардо

Заглавие: Ефектът „Луцифер“

Преводач: Людмила Андреева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: документалистика

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: 20.04.2017

Коректор: Ива Вранчева

ISBN: 978-619-01-0028-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10761

История

  1. — Добавяне

Всички за интервюиране след експеримента!

Беше видно, че трябваше да използваме краткото, но жизненоважно време за интервютата за няколко цели. Първо, трябваше да позволим на всички участници да изразят открито своите емоции и реакции на това уникално преживяване в незаплашителна ситуация[1]. След това беше важно за мен да дам както на затворниците, така и на надзирателите ясно да разберат, че всякакво екстремно поведение, което са демонстрирали, е диагностично за силата на ситуацията, а не за някаква лична тяхна патология. Трябваше да им се напомни, че всички са били избрани точно защото са нормални и здрави хора. Те не бяха привнесли никакви лични дефекти в тази затворническа среда; средата беше извадила на повърхността крайностите в тях, на които всички бяхме свидетели. Те не бяха пословичните „гнили ябълки“; по-скоро „гнилата каца“ на Станфордския затвор беше това, което участваше в трансформациите, демонстрирани толкова живо. И накрая, беше от критично важно значение да използвам тази възможност като време за нравствено превъзпитание. Интервютата бяха средство да изследвам нравствените избори, които бяха на разположение на всеки от участниците, и как те се справиха с тях. Обсъдихме какво надзирателите можеха да направят по различен начин, за да не бъдат толкова оскърбителни към затворниците и какво затворниците можеха да направят, за да отклонят техния тормоз. Дадох ясно да се разбере, че се чувствам лично отговорен за това, че не се бях намесил многократно по време на изследването, когато малтретирането беше екстремално. Опитах се да удържа физическата агресия, но не действах, за да модифицирам или да прекратя другите форми на унижение, когато трябваше да го направя. Бях виновен в греха на опущението — злото на бездействието, на неосигуряването на адекватен надзор и наблюдение, когато това бе необходимо.

Бележки

[1] Интервюто за снемане на стреса по време на критични инциденти (CISD) е основното терапевтично средство за справяне с жертвите на травматичен стрес, например терористични атаки, природни катастрофи, изнасилване и други форми на малтретиране. По-новите емпирични доказателства обаче оспорват неговата терапевтична стойност и дори сочат примери, в които това е непродуктивно, защото увеличава и удължава отрицателния емоционален компонент на стреса. Карането на хората да вентилират емоциите си в някои случаи служи за съживяване наново на отрицателните мисли, а не за облекчаването им.

Някои релевантни източници включват: B. Litz, M. Gray, R. Bryant, and A. Adler, „Early Intervention for Trauma: Current Status and Future Directions“, Clinical Psychology: Science and Practice 9 (2002): 112–34. R. McNally, R. Bryant, and A. Ehlers, „Does Early Psychological Intervention Promote Recovery from Posttraumatic Stress?“ Psychological Science in the Public Interest 4 (2003): 45–79.