Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (55) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Затворниците осъществяват контакт с външния свят

Първите писма на затворниците бяха покани за потенциални посетители, някои от които щяха да идват тази вечер на третия ден от експеримента. Вторият рунд от писма можеше да бъде до посетители, които са поканени на следващата вечер за посетителите, или до членове на семейството или приятели, които са твърде далече, за да дойдат на посещение. След като затворниците ги написаха на нашите официални бланки, надзирателите ги събраха, за да ги пуснат по пощата, и разбира се, както надлежно гласеше едно от правилата, бяха прегледани от съображения за сигурност. Следните извадки дават известна представа какво изпитваха затворниците и поне един случай много силно ни изненада.

Красивият, изглеждащ типично по американски Хъби-7258 предложи на приятелката си да „донесе някои интересни снимки или постери, за да се разчупи скуката от седенето на леглото и зяпането в празна стена“.

Суровият Рич-1037 с мустаци като на Сапата запознава с гнева си свой приятел: „Това вече не е като работа, аз съм прецакан, защото човек не може да излезе от тук“.

Стю-819, чиито оплаквания се засилват, изпраща смесени послания на приятеля си: „Храната тук е също толкова добра и обилна като третия ден от второто пътуване на Евенезер до Тайланд. Нищо особено не се случва тука, което би представлявало интерес, по същество спя, крещя си номера и ме тормозят. Ще е страхотно да се махна от тук“.

Миниатюрният затворник от азиатски произход Глен-3401 дава ясно да се разбере колко презира това място: „Прекарвам ужасно. Моля взривете Джордан Хол като тактика за отклоняване на вниманието. Моите приятели и аз сме дяволски фрустрирани. Възнамеряваме да избягаме в момента, в който е възможно, но първо обещах да счупя няколко черепа на път за навън“. След това добавя озадачаващото: „П. П. Внимавайте да не позволите на глупаците да разберат, че сте реални…“. Реални?

Изненадата дойде от писмо на пристрастения към никотина Пол-5704 — новия лидер на затворниците. В него 5704 прави нещо глупаво за самосъздал се революционер. Той информира приятелката си — в необезопасено писмо, — че има планове да напише история за преживяванията си в местен нелегален вестник, когато излезе. Открил е, че Офисът за военноморски изследвания към Министерството на отбраната подкрепя финансово моето изследване^[1]. Така е изградил конспиративна теория, според която ние се опитваме да открием как най-добре да хвърляме в затвора студентите, които протестират и се противопоставят на Виетнамската война! Очевидно не е опитен революционер, защото не е много умно да обсъжда своите подривни планове в писмо, което най-вероятно ще прочетем.

Той не знаеше, че самият аз съм радикал и преподавател активист срещу Виетнамската война от 1966 г., когато бях организирал една от първите нощни университетски неформални лекции и обсъждания в Нюйоркския университет, организирах широкомащабно напускане на промоцията на Нюйоркския университет, за да протестираме срещу награждаването с почетна степен от университета на министъра на отбраната Робърт Макнамара, а през последната година в Станфорд бях организирал хиляди студенти конструктивно да се противопоставят на продължаващата война. Бях сроден политически дух, но не и сроден безсмислен революционер.

Неговото писмо започва така: „Уредил съм с «Трайб» и «Бъркли Барб» [алтернативни свободни радикални вестници] да публикуват историята, когато изляза“. 5704 след това се фука с новия си статус в нашата малка затворническа общност: „Днес събрах комисията по оплакванията, на която съм председател. Утре организирам профсъюз за нашите колективни надници“. Продължава с описание на ползите му от преживяването: „Уча много за тактиките за затваряне на революционери. Надзирателите не постигат нищо, защото просто не могат да потиснат духа на стария чудак. Повечето от нас тук са чудаци и не смятам, че някой ще поддаде преди това да е приключило. Някои започват да стават сервилни, но те не упражняват влияние върху останалите от нас“. В допълнение се подписва с голямо, дебело „Твой затворник 5704“.

Реших да не споделям тази информация с надзирателите, които като отмъщение може да го малтретират. Разстройващо е обаче да мисля, че изследователският ми грант е обвинен, че е инструмент на военната машина на администрацията, особено след като съм полагал усилия да насърчавам ефективното несъгласие от страна на студентите активисти. Този грант първоначално беше даден за финансиране на емпирично и концептуално изследване на ефектите на анонимността, на условията на деиндивидуализация или междуличностната агресия. Когато се появи идеята за експеримента със затвора, накарах финансиращата институция да разшири финансирането, за да плати и за това изследване без никакво друго допълнително финансиране. Гневен съм, че Пол и вероятно неговите приятели в Бъркли разпространяват тази невярна информация.

Независимо дали е ръководен от спорадичните си промени в настроението, копнежа за никотин или желанието си да натрупа интересен материал за журналистическия си материал, 5704 ни създава много трудности днес — ден, когато и без това трябва да се справяме с много неща. С помощта на неговите съкилийници той е изкривил решетката на вратата на Килия 1, за което получава време в Дупката. Докато е там, рита паравана между двете пространства, за което му е отказан обяд и освен това получава удължаване на времето в Дупката. Продължава да не сътрудничи по време на вечерята и очевидно е разстроен, че никой не е дошъл да го види. За щастие след срещата му след вечеря с главния надзирател, който го мъмри строго, забелязваме, че поведението на 5704 се променя към по-добро.