Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (210) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Мястото: затворът Абу Граиб

На двадесет мили (32 км) западно от столицата на Ирак Багдад и на няколко мили от Фалуджа се намира иракският град Абу Граиб (или Абу Гераб), където е разположен затворът. Той се намира в сунитския триъгълник — центъра на жестоките бунтове срещу американската окупация. В миналото затворът е бил наречен от западните медии „Център на Саддам за изтезания“ защото е бил мястото, където по време на управлението на Баас Саддам Хюсеин урежда изтезанията и убийството на „дисидентите“ по време на публични екзекуции, провеждани два пъти седмично. Има обвинения, че някои от тези политически и криминални престъпници са били използвани в подобни на нацистките експерименти като част от иракската програма за разработването на химически и биологични оръжия.

Във всеки момент до 50 хиляди души са били задържани в разрастващия се затворнически комплекс, чието име би могло да се преведе като „Къщата на странните бащи“ или „Бащата на непознатото“. Винаги е имал отвратителна репутация, защото е служил като „лудница“ за тежко разстроени затворници в ерата преди торазина^[1]. Построен от британски изпълнители през 1960 г., той е на площ 280 акра (1,15 кв.км) и има общо 24 охранителни кули, които заграждат периметъра. Това е растящ малък град, разделен на пет блока, които би трябвало да приемат определен тип затворници. В центъра на открития му двор се изправя огромна 122-метрова кула. За разлика от повечето американски затвори, които са построени в отдалечени селски области, Абу Граиб е разположен в полезрението на големи блокове с апартаменти и офиси (вероятно построени след 1960 г.). Вътре килиите са претъпкани с до 40 души, затворени в 12 квадратни фута (4 кв.м.) и живеещи в гнусни условия.

Полковник Бърнард Флин, командир на затвора Абу Граиб, описва колко близо е бил затворът до онези, които са го атакували: „Той е силно видима мишена, защото сме в лош квартал. Целият Ирак е лош квартал. […] Една от кулите е построена толкова близо до квартала, че можем да виждаме в спалните, разбирате ли, направо във верандите. Имаше снайперисти по покривите и на тези веранди, които стреляха по войниците, които бяха на тези кули. Затова сме постоянно нащрек и се опитваме да защитим това, както и да държим бунтовниците настрана, за да не влязат вътре“.^[2]

След като американските сили свалят правителството на Саддам през март 2003 г., името на затвора е променено от Абу Граиб — за да се откъсне от своето отвратително минало — на Багдадски център за задържане (BCCF) — инициалите, виждани в много от докладите от разследванията. Когато режимът на Саддам рухва, всички затворници, включително много престъпници, са освободени, а затворът е плячкосан; това, което е могло да бъде преместено, е откраднато: врати, прозорци, тухли — каквото се сетите някой го е откраднал. Между другото — това не е съобщавано в медиите, градският зоопарк на Абу Граиб също е бил отворен и всички диви животни са били освободени. За известно време лъвове и тигри са се скитали по улиците, докато са били заловени или убити. Бившият шеф на бюро на ЦРУ Боб Беър описва сцената, на която е станал свидетел в този прословут затвор: „Посетих Абу Граиб няколко дни, след като той беше освободен. Това беше най-ужасната гледка, която съм виждал. Казах: «Ако някога е имало някаква причина да се отървем от Саддам Хюсеин, това е заради Абу Граиб». — Мрачният му разказ продължава: — Имаше тела, изядени от кучета, изтезания. Разбирате ли, електроди излизаха от стените. Това беше ужасно място“.^[3]

Макар че старши британски официални лица препоръчват затворът да бъде разрушен, американските власти решават да го построят наново колкото се може по-бързо, за да се използва за задържане на всички онези, които са заподозрени в мъгляво дефинирани „престъпления срещу Коалицията“, заподозрени водачи на бунтове и различни престъпници. Иракски надзиратели със съмнителен характер отговарят за тази пъстра група от задържани. Много от тези, които са задържани в затвора, са различни невинни иракски цивилни лица, които са били прибрани от улиците по случаен начин по време на военни внезапни проверки или от контролно-пропускателни пунктове на магистралите заради „подозрителна дейност“. Сред тях са цели семейства — мъже, жени и юноши, — за да бъдат разпитвани за информация, която може да имат за неочакван растящ бунт срещу Коалицията. След като са арестувани и обявени за невинни след разпит, не са били освобождавани, защото армията се е страхувала, че след това ще се присъединят към някой бунт или защото никой не е искал да поеме отговорността за вземането на такива решения.