От поне три хиляди години литературата ни учи, че никой човек или държава не са неспособни на зло. В разказа на Омир за Троянската война Агамемнон — предводителят на гърците — казва на своята войска, преди да влезе в битка с врага: „Никой троянец дано не отбегне жестоката гибел днес от ръцете ни тежки. Дано и детето, което майката носи в свойта утроба, смъртта не избегне! Всички в Троя дано да погинат без гроб и без слава!“.^[1] Тези противни думи са на благороден гражданин на една от най-цивилизованите градове държави по онова време, дом на философията, юриспруденцията и класическата драма.

Живеем във „века на масовите убийства“. Повече от 50 милиона души са системно убивани с правителствени декрети, изпълнявани от войници и граждански сили, готови да изпълнят заповедите за убийство. През 1915 г. отоманските турци убиват 1,5 милиона арменци. Средата на XX век става свидетел на нацистите, които ликвидират поне 6 милиона евреи, 3 милиона съветски военнопленници, 2 милиона поляци и стотици хиляди „нежелани“ хора. Докато Сталинската Съветска империя убива 20 милиона руснаци, политиката на правителството на Мао Дзъдун води до още по-голям брой смъртни случаи — до 30 милиона от собствените граждани на държавата. Комунистическият режим на Червените кхмери убива 1,7 милиона сънародници в Камбоджа. Партията Баас на Саддам Хюсеин е обвинена в убийството на 100 хиляди кюрди в Ирак. През 2006 г. геноцид изригва в района Дарфур на Судан, който по-голямата част от света удобно пренебрегва^[2].

Забележете, че почти същите думи, които Агамемнон използва преди три хилядолетия, са изговорени и в наше време в африканската страна Руанда, когато управляващите хуту са в процес на изличаване на бившите си съседи — малцинството тутси. Една жертва си спомня какво й е казал един от нейните мъчители: „Ще избием всички тутси и един ден децата на хуту ще трябва да питат как е изглеждало някое дете тутси“.

Бележки

[1] Омир. Илиада. София: Народна култура (1971). — Б.пр. ↑

[2] L. W. Simons, „Genocide and the Science of Proof“ National Geographic, January 2006, 28–35. Вж. също прозорливите анализи на масови убийства в главата на D. G. Dutton, E. O. Doyankowski, and M. H. Bond, „Extreme Mass Homicide: From Military Massacre to Genocide“ Aggression and Violent Behavior, vol. 10 (May-June, 2005): 437–473.

Тези психолози твърдят, че политическите и историческите фактори оформят подбора на целевата група във военните касапници, геноцид и политически убийства. Тази част се базира на вярата за предишно несправедливо предимство, което е завоювано или е присъдено в миналото на тази целева група. Насилието след това се оправдава като отмъщение срещу тази „ракова група“. Това възприятие на свой ред оправдава убийството на неагресивни хора на базата на техния допускан бъдещ риск и опасност за групата на нарушителите, вече превърнали се в атакуващи. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Филип Зимбардо Ефектът „Луцифер“ (12) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Метаданни

Данни

Ефектът „Луцифер“

Информация

История

Сваляне / Връзки

Престъпления срещу човечеството: геноцид, изнасилване и терор

Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (12) (Разбиране как добрите хора стават зли)