Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (245) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Това, което наблюдаваме тук, е провал в комуникацията, образоването и осигуряването на лидерство

Тагуба предлага много примери на начините, по които войниците и военните полицаи от резерва на армията не са били подготвени както трябва и не са получили ресурсите и информацията, от които са се нуждаели, за да изпълняват трудната си работа на надзиратели в затвора в Абу Граиб.

Докладът гласи:

В 800-ата бригада на военна полиция и нейните подчинени единици има обща липса на познания, прилагане и ударение върху базисните правни, регулаторни, доктринни и командни изисквания…

Отношението към задържаните и криминалните затворници след обработката не съответства в отделните затвори, сектори, лагери и дори между отделните смени, където отговоря 800-ата бригада на военната полиция. [Курсивът е мой, за да се подчертаят разликите между дневната и нощната смяна в сектор 1 А.]

Освен това в доклада се казва:

Затворите в Абу Граиб и Кемп Бука са значително над максималния си капацитет, докато надзирателите са недостатъчно и не разполагат с достатъчно ресурси. Този дисбаланс е допринесъл за лошите условия на живот, бягствата и пропуските в отчетността в различните затвори. Претъпкването на затворите също ограничава способността да се идентифицират и отделят лидерите сред задържаните, които може да организират бягства и бунтове в затвора.

Тагуба документира много примери на затворници, които бягат и вдигат бунтове, и описва смъртоносни срещи между военни полицаи и задържани. Във всеки случай докладът повтаря заключението: „На този разследващ екип не е осигурена никаква информация за резултатите, допринасящите фактори или коригиращите действия“.

Тагуба е особено притеснен, че очевидно неадекватната подготовка на бригадата от военни полицаи, добре известна на военното командване, никога не е коригирана:

Намирам, че 800-тна бригада на военна полиция не е била адекватно обучена за мисия, която включва управление на затвор или наказателна институция в комплекса на затвора в Абу Граиб. Както установява Докладът Райдър, аз също заключавам, че единици от 800-ата бригада на военната полиция не е получила специфично за затворите обучение по време на мобилизацията. Единиците на военната полиция не са получили конкретни задания преди мобилизацията и по време на подготовката след мобилизацията, и следователно не са били обучени за конкретните мисии.

Освен че е със сериозно незапълнен щат, качеството на живота на войниците, разпределени в Абу Граиб (BCCF) е крайно лошо. Няма DFAC [столова], PX [пощенски клон], бръснарница или удобства за MWR [духа, благополучието и отмората]. Имало е множество минометни нападения, случайни пушечни и RPG [гранатометни] нападения и сериозна заплаха за войниците и задържаните в затвора. Затворническият комплекс освен това е бил със сериозно надвишен капацитет и бригадата не е разполагала с адекватните ресурси и персонал, за да разреши сериозните логистични проблеми. И накрая: заради минали връзки и фамилиарност между войниците в бригадата изглежда, че приятелството често е надделявало над подходящите взаимоотношения между лидерите и техните подчинени.