Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (172) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lucifer Effect: Understanding How Good People Turn Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Филип Зимбардо

Заглавие: Ефектът „Луцифер“

Преводач: Людмила Андреева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: документалистика

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: 20.04.2017

Коректор: Ива Вранчева

ISBN: 978-619-01-0028-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10761

История

  1. — Добавяне

Шокиращата истина

В действителност в експеримента на Милграм двама на всеки трима (65%) от доброволците стигат до максималното ниво на електрошок — 450 волта. Огромното мнозинство от хората — „учителите“ — прилагат отново и отново електрошокове на „ученика-жертвата“ независимо от неговите все по-отчаяни вопли да прекратят това.

А сега ви каня да се опитате да направите още една догадка: какъв е бил процентът на отпадналите, след като е достигнато нивото от 330 волта — след като от стаята на ученика се „чува“ единствено мълчание и съвсем разумно би могло да се допусне, че той е в безсъзнание? Кой би продължил и след този момент? Няма ли всеки разумен човек да прекрати участието си, да откаже на изискванията на експериментатора да продължи да прилага електрошокове?

Ето какво съобщава един „учител“ за своята реакция: „Не знаех какво, по дяволите, става. Мисля, нали разбирате, че може би убивам този човек. Казах на експериментатора, че не поемам отговорност да продължа по-нататък. Дотук бях“. Когато обаче експериментаторът го уверява, че той ще поеме отговорността, притесненият учител се подчинява и продължава до края[1].

Почти всеки, който е стигнал дотук, прави същото като този мъж. Как е възможно? Ако са стигнали толкова далеч, защо са продължили до горчивия край? Една причина за това изненадващо ниво на подчинение може да е свързана с факта, че учителят не е знаел как да излезе от ситуацията, а не че просто сляпо се подчинява. Повечето участници от време на време изразяват несъгласие, казвайки, че не желаят да продължат, но експериментаторът не ги пуска, а непрекъснато изрежда причини защо трябва да останат и ги подтиква да продължат да изпитват страдащия ученик. Обикновено протестите вършат работа и може да се измъкнете от неприятна ситуация, но нищо от това, което казвате, не въздейства на този непроницаем експериментатор, който настоява, че трябва да останете и да продължите да наказвате грешките с електрошок. Гледате панела на електрошоковия генератор и осъзнавате, че най-лесният изход се крие в края — с последното ниво на електрошокове. Още малко натискания на ключа е най-бързият изход без никакви боричкания с експериментатора и без по-нататъшни стонове от вече мълчаливия ученик. Voila! 450 волта е лесен изход — да постигнете свободата си, без директно да се конфронтирате с авторитетната фигура или да се налага да се примирявате със страданието, което вече сте причинили с тази допълнителна болка за жертвата. Това е просто въпрос на повишаване на нивото на електрошоковете и след това да се махнете.

Бележки

[1] T. Blass, The Man Who Shocked the World (New York: Basic Books, 2004), с. 116.