Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (240) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Последни бележки

В следващата глава ще се придвижим от фокуса върху отделните войници, хванати в капана на нехуманна поведенческа среда, за да разгледаме ролята, която играе Системата в създаването на условията, подпомагащи малтретирането и изтезанията в Абу Граиб и в много други военни затвори. Там ще изследваме сложността на системното влияние, което е действало, за да създаде и да поддържа „култура на малтретирането“. Първо, ще прегледаме акцентите от множеството независими военни разследвания на тези злоупотреби. Това ще ни позволи да измерим степента, до която тези разследвания въвличат променливи на Системата, например провал в лидерството, ограничена или никаква специфична подготовка за мисията, неадекватни ресурси и приоритети в разпитите-признанията, като основни допринасящи фактори за това, което е ставало по време на нощната смяна в Абу Граиб. После ще изследваме доклади на Хюман Райтс Уоч за други сравними — а някои и още по-тежки — злоупотреби, съобщени от офицерите в елитната 82-ра въздушнодесантна дивизия на армията в Ирак. Ще разширим търсенето, за да изследваме начините, по които веригите на командването на армията и правителството са създали сходни ситуации в други военни затвори, за да подпомогнат тяхната „война срещу тероризма“ и „война срещу бунтовете“. Ще го направим с помощта на интервюта и анализи, публикувани в предаването Frontline („Фронтова линия“) на PBS A Question of Torture („Въпрос на изтезания“) (18 октомври 2005 г.), което детайлно описва ролята на администрацията на Буш и армейската верига на командването, първо, в санкционирането на такива изтезания в затвора в Гуантанамо Бей, а след това прехвърлянето им в Абу Граиб и на други места.

Ще сменя ролите от поведенчески учен, превърнал се в психосоциален разследващ репортер в тази глава на прокурор в следващата. Ще обвиня избрани членове на военната верига на командването в злоупотреба с властта си, за да превърнат изтезанията в начин на действие в затвора в Гуантанамо Бей и след това да изнесат тези тактики в Абу Граиб. Те са дали разрешение на военната полиция и военното разузнаване да използват тези тактики на изтезания — под по-приемливи имена — и са се провалили в осигуряването на лидерство, надзор, отговорност и специфично за мисията обучение, нужни на военните полицаи от нощната смяна в Сектор 1 А. Ще твърдя, че заради това те са виновни в греховете както на действието, така и на бездействието.

Изправяйки Системата пред хипотетичен съд, ще завършим, като поставим президента Буш и неговите съветници на подсъдимата скамейка заради ролята им в предефинирането на изтезанията като приемлива, необходима тактика в тяхната повсеместна и мъглява война срещу тероризма. Те са обвинени и в освобождаването на заловените бунтовници и всички „чужденци“ които са под военен арест, от предпазните механизми на Женевските конвенции. Секретарят по отбраната Ръмсфелд е обвинен в създаването на центрове за разпити, където „задържаните“ са подложени на редица крайно принудителни „злоупотреби“ със съмнителната цел да се изтръгнат признания и информация. Той вероятно е отговорен и за други нарушения на американските морални стандарти, например „аутсорсването на изтезанията“ на ценните задържани към други страни в програмата на правителството за „извънредно предаване“.

Възнамерявам да покажа, че Системата — от Буш до Чейни до Ръмсфелд и надолу по йерархията на командването, е положила основите за тези злоупотреби. Ако е така, тогава ние като демократично общество трябва да свършим много, за да гарантираме, че бъдещи злоупотреби ще бъдат предотвратени, като настояваме Системата да модифицира структурните характеристики и оперативните политики на своите центрове за разпити.

И накрая признавам, че на някои читатели може да изглежда пресилено, че подчертавам паралелите между нашия малък Станфордски експеримент в симулиран затвор и опасната реалност на затвор в зона на бойни действия. Не физическите различия имат значение, а базисната психологическа динамика, която действа и в двата^[1]. Ще посоча и че няколко независими следователи правят такива сравнения, както е в Доклада Шлезинджър (цитиран в началото на тази глава) и в доклада на бившия военноморски криптолог Алан Хенсли. В своя анализ на обвинените в злоупотреби той заключава:

В случая на Абу Граиб модел, описан в детайли в изследването на Зимбардо, конструирано от на практика идентични фактори и водещо до емпирични доказателства, е наличен предварително, за да се прогнозира с висока степен на сигурност, че тази последователност от събития ще се случи без съзнателно обмисляне от страна на участниците^[2].

Искам да приключа тази фаза от нашето пътуване с анализа на шефа на бюрото на списание „Нюзуик“ в Багдад Рон Норд-ланд за това, което според него се е объркало във война, започнала с добри намерения:

Какво се обърка? Много неща, но най-съществената повратна точка беше скандалът Абу Граиб. След април 2004 г. освобождението на Ирак стана отчаяно упражнение по овладяване на щетите. Злоупотребите със затворниците в Абу Граиб отчуждиха голяма част от иракския народ. Отгоре на това то не свърши работа. Няма доказателства, че цялото това малтретиране и унижение са спасили и един американски живот или са довели до залавянето на някой голям терорист независимо от твърденията на армията, че затворът е дал „разузнавателни данни, въз основа на които може да се действа“.