Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (19) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Група млади непознати изобщо не осъзнават, че църковните камбани на Пало Алто бият за тях, че животът им скоро ще бъде трансформиран по напълно неочаквани начини.

Неделя е, 14 август 1971 г., 9:55 ч. Температурата е двадесет и няколко градуса, влажността е ниска, както обикновено видимостта е ограничена: отгоре е безоблачното лазурно небе. Още един идеален като пощенска картичка летен ден в Пало Алто, Калифорния. Търговската камера не приема нищо друго. Несъвършенствата и нередностите не се толерират в този западен рай, така както не се толерира и боклукът по улиците или плевелите в градината на съседите. Човек се чувства добре от това, че е жив в ден като този, на място като това.

Това е Райската градина, където американската мечта се разиграва на живо, краят на границата. Населението на Пало Алто е близо 60 хиляди жители, но основната му отличителна характеристика са 11-те хиляди студенти, които живеят и учат на около миля надолу по Палм Драйв с неговите стотици палмови дръвчета, подредени до входа на Станфордския университет. Станфорд е като разстлал се миниград на неговите повече от 3237,5 хектара, със собствена полиция, пожарна и пощенска служба. Само на един час шофиране на север е Сан Франциско. Пало Алто, обратното, е по-безопасен, по-чист, по-тих и по-бял. Повечето чернокожи живеят през Магистрала 101 в източната част на града, в Източен Пало Алто. В сравнение с порутените многоетажни сгради, с които бях свикнал, еднофамилните и двуфамилните къщи на Източен Пало Алто приличат повече на предградие, в което моят гимназиален учител би си мечтал да живее, ако можеше да спести достатъчно пари, като работи на черно като шофьор на такси.

Въпреки това напоследък около този оазис започва да къкри беда. В Оукланд партията на Черните пантери налага „чернокожата гордост“, подкрепена от чернокожата сила, за да се съпротивлява срещу расистките практики „с всички необходими средства“. Затворите стават центрове за набиране на нова порода политически затворници, вдъхновени от Джордж Джаксън, на когото предстои съдебен процес заедно с неговите „Солдад Брадърс“ заради предполагаемото убийство на затворнически надзирател. Женското освободително движение набира скорост, посветено да сложи край на второразредното им гражданство и на подпомагането на нови възможности за жените. Непопулярната война във Виетнам се влачи, а броят на жертвите расте всеки ден. Тази трагедия се влошава, след като администрацията на Никсън-Кисинджър реагира на антивоенните активисти с все по-масирани бомбардировки като реакция на масовите демонстрации срещу войната. „Военно-индустриалният комплекс“ е врагът за това ново поколение, което открито поставя под съмнение неговите агресивно-комерсиални-експлоататорски ценности. За всеки, който харесва да живее в наистина динамична епоха, този Zeitgeist^[2] не прилича на никой друг в най-новата история.