Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (130) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Властта на правилата да оформят реалността

Ситуационните сили в СЗЕ комбинираха редица фактори, нито един от които не беше драматичен сам по себе си, но заедно, те бяха могъщи. Една от ключовите характеристики беше властта на правилата. Правилата са формални, опростени начини за контролиране на неформалното сложно поведение. Те действат, като екстернализират регулациите, като установяват какво е необходимо, приемливо и награждавано, и какво е неприемливо и следователно се наказва. В течение на времето правилата започват да имат собствен произволен живот и силата на законова власт дори когато вече не са релевантни, мъгляви са или се променят според приумиците на налагащите ги.

Нашите надзиратели можеха да оправдаят по-голямата част от вредата, която нанесоха на затворниците, като се позоваваха на „Правилата“. Спомнете си например агонията, която затворниците трябваше да изтърпят, за да запаметят набора от 17 произволни правила, които надзирателите и главният надзирател бяха измислили. Помислете и за злоупотребата с Правило 2 за яденето по време на хранене, за да накажат Клей-416 за това, че отказва да изяде гадните наденици.

Някои правила са съществени за ефективната координация на социалното поведение, например аудитории, които слушат, докато изпълнителите говорят, шофьори, които спират на светофари, и хора, които се редят на опашка. Много правила обаче са просто екрани за доминация от онези, които ги измислят, или на хората, които отговарят за налагането им. Естествено, последното правило, както и правилата в СЗЕ, винаги включва наказание за нарушаването на другите правила. Следователно трябва да има някой или някаква агенция, които са готови и способни да прилагат такова наказание, в идеалния случай като го правят публично, за да служи като възпиращ фактор за другите потенциални нарушители на правилата. Комикът Лени Брус имаше смешен скеч, описващ развитието на правилата за управление на това, кой може и не може да изхвърля фекалии през оградата в собствеността на съседа. Той описваше създаването на полицията като пазачи на правилото „никакви лайна в моя заден двор“. Правилата и тези, които ги налагат, са присъщи на ситуационната власт. Същевременно именно Системата е тази, която наема полицията и създава затворите за осъдените нарушители на правилата.