Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (41) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Хубаво преброяване, за да се успокоят неспокойните маси

Няколко тревожни часа изминаха от деня, когато дневната смяна се яви на работа. Време е да успокоим дивите зверове, преди да изригнат нови неприятности. „Доброто поведение се награждава, а лошото поведение не се награждава.“ Сега е ясно, че този спокоен, нареждащ глас е на Арнет. Той и Ландри още веднъж обединяват сили, за да подредят подопечните си за още едно преброяване. Арнет поема контрола. Той се е оформил като лидера на дневната смяна. „Ръцете на стената, на стената тука. Сега да видим как всеки учи номера си. Както и преди, кажете номера си, започвайки от този край.“

„Сержанта“ започва, задавайки тон на бърз, висок отговор, който другите затворници подемат с известни вариации. 4325 и 7258 са бързи и се подчиняват. Не знам почти нищо за Джим-4325 — едър, солиден мъж над 1,80 м, който би могъл да направи много, ако реши да използва физическа сила с надзирателите. Обратното, Глен-3401 и Стю-819 винаги са по-бавни, очевидно не желаят да се подчиняват безмисловно. Неудовлетворен и налагащ собствен стил на контрол, Арнет ги кара да се преброяват по креативни начини. Правят го по тройки, назад, по всеки начин, който той може да измисли, за да го направи ненужно трудно. Арнет демонстрира креативността си пред всички наблюдатели, както и надзирателя Хелман, но Арнет като че ли не извлича толкова голямо лично удоволствие от представянето си, колкото другия лидер на смяна. За него това е по-скоро работа, която трябва да се върши ефикасно.

Ландри предлага затворниците да пеят номерата си; Арнет пита: „Беше ли популярно това снощи? На хората хареса ли им да пеят?“. Ландри: „Мисля, че им хареса снощи“. Няколко затворници обаче отговарят, че не обичат да пеят. Арнет: „О, окей, трябва да се научите на правите неща, които не харесвате; това е част от реинтегрирането в нормалното общество.“

Затворник 819 се оплаква: „Хората навън на улиците нямат номера“.

Арнет отговаря: „Хората навън на улицата няма нужда да имат номера! Вие трябва да имате номера заради статуса ви тук!“.

Ландри дава специални инструкции как да пеят: по стълбица, като „до ре ми“. Всички затворници се подчиняват и пеят възходящо, доколкото могат, а след това низходящо с изключение на 819, който не се опитва да пее по никакви стълбици. „819 не може да пее; да го чуем още веднъж.“ 819 започва да обяснява защо не може да пее. Арнет обаче изяснява целта на упражнението: „Не те питах защо не можеш да пееш, целта на това е да се научиш да пееш“. Арнет критикува затворниците за лошото им пеене, но изтощените му подопечни просто се кикотят и смеят, когато направят грешка.

За разлика от колегите си по смяна, надзирател Джон Маркъс изглежда апатичен. Той рядко участва в основните дейности в Двора. Вместо това е доброволец да върши задачи извън периметъра на затвора, например да взема храната от закусвалнята на университета. Позата му създава впечатлението, че той не разиграва образа на надзирателя мачо; той ходи отпуснато, раменете му са свити, главата му — увиснала. Искам от главния надзирател Джафи да говори с него да е по-активен в работата, за която му се плаща. Джафи го извежда от Двора в офика си и го хока.

„Надзирателите трябва да знаят, че всеки надзирател трябва да е това, което наричаме «суров надзирател». Успехът на този експеримент зависи от поведението на надзирателите да създадат впечатление, че е максимално реалистично.“ Маркъс го предизвиква: „Опитът ми в реалния живот ме е научил, че суровото, агресивно поведение е непродуктивно“. Джафи започва да се защитава. Започва да казва, че целта на експеримента не е да се превъзпитат затворниците, а да се разбере как затворите променят хората, когато са изправени пред ситуация, в която надзирателите са всемогъщи.

„Ама ние също сме повлияни от тази ситуация. Просто обличането на тази надзирателска униформа е доста тежко нещо за мен.“ Джафи започва да го уверява: „Разбирам какви са основанията ти. Имаме нужда да се държиш по определен начин. Засега имаме нужда да играеш ролята на «суров надзирател». Трябва да реагираш така, както си представяш, че «прасетата» биха го направили. Опитваме се да създадем стереотипния надзирател — твоят индивидуален стил е твърде мек.“

— Окей, ще се опитам да се приспособя някак.

— Добре, знаех, че мога да разчитам на теб^[1].

Междувременно 8612 и 1037 остават в тъмничната килия. Сега обаче те крещят оплаквания от нарушението на правилата. Никой не им обръща внимание. Всеки от тях поотделно казва, че има нужда да го види лекар. 8612 казва, че се чувства зле, чувства се странно. Споменава странното усещане, че чорапената му шапка продължава да е на главата му, когато знае, че тя не е там. Неговото искане да види главния надзирател ще бъде удовлетворено по-късно през този ден.

В четири часа леглата са върнати на добрата Килия 3, а вниманието на надзирателите е фокусирано върху затворниците във все още бунтарската Килия 1. Надзирателите от нощната смяна са помолени да дойдат по-рано и заедно с дневната смяна нахлуват в килията, пръскайки с пожарогасителя на вратата, за да държат затворниците настрана. Събличат тримата затворника, вземат им леглата и заплашват да ги лишат от вечеря, ако демонстрират някакво ново неподчинение. Вече гладни от пропуснатия обяд, затворниците се разтапят в мрачно, мълчаливо петно.