Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (188) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Безапелационното осъждане от страна на Джонатан Суифт на човешката ни раса — на нас, грубите, шумни и агресивни хора — е малко крайно, но вземете предвид, че той пише тази критика неколкостотин години преди настъпването на геноцидите по целия съвременен свят, преди Холокоста. Неговите виждания отразяват основна тема в западната литература, че „Човечеството“ е претърпяло голямото си падане от първоначалното си състояние на съвършенство, започвайки с акта на неподчинение на Адам срещу Бога, когато той се поддава на изкушението на Сатаната.

Социалният философ Жан-Жак Русо разработва тази тема за корумпиращото влияние на социалните сили, като си представя човешките същества като „благородни, примитивни диваци“, чиито добродетели са отслабени от контакта с корумпиращото общество. В рязък контраст с тази концепция за човешките същества като невинни жертви на всемогъщо, злокачествено общество е становището, че хората се раждат зли — генетично гнили семена. Нашият вид е ръководен от безсрамни желания, безгранични апетити и враждебни импулси, освен ако хората се трансформират в рационални, разумни, състрадателни човешки същества чрез възпитанието, религията и семейството, или в контролирани от дисциплината, наложена им от авторитета на Държавата.

Къде сте вие в тези хилядолетни дебати? Раждаме ли се добри и след това злото общество ни корумпира, или се раждаме зли, за да бъдем „поправени“ от доброто общество? Преди да пуснете бюлетината си, обмислете алтернативната гледна точка. Може би всеки от нас има способността да е светец или грешник, алтруистичен или егоистичен, нежен или жесток, доминиращ или подчиняващ се, извършител или жертва, затворник или надзирател. Може би социалните ни обстоятелства определят кои от многото ни психични матрици, или потенциали, ще развием. Учените откриват, че ембрионалните стволови клетки са способни да се превърнат практически във всеки вид клетка или тъкан, а обикновените кожни клетки могат да се превърнат в ембрионални кожни клетки. Изкушаващо е да разширим тези биологични конструкти и това, което е известно за пластичността на човешкия мозък в развитието в „пластичност“ на човешката природа^[2].

Кои сме е оформено както от широките системи, които управляват живота ни — богатство и бедност, география и климат, историческа епоха, културна, политическа и религиозна доминация, така и от конкретните ситуации, с които се справяме всекидневно. Тези сили на свой ред взаимодействат с базисната ни биология и личност. По-рано твърдях, че потенциалът за перверзия е присъщ в сложността на човешката психика. Импулсът към зло и импулсът към добро заедно съставляват най-важния дуализъм в човешката природа. Тази концепция предлага сложен, по-богат портрет на гордостта и загадките на човешките действия.

Изследвахме силата на конформизма с групата и подчинението на авторитета, които могат да доминират и да подриват индивидуалната инициатива. Сега ще добавим прозренията от изследванията в областите на деиндивидуализацията, дехуманизацията и апатията на страничните наблюдатели, или „злото на бездействието“. Тази информация ще завърши основите, за да разберем по-пълно как обикновени, добри хора — може би дори вие, любезни мой читателю — могат на моменти да бъдат накарани да вършат лоши неща на другите, дори лоши неща, които нарушават всякакво чувство за обикновена почтеност или морал.