Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (50) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Нови правила, но старите преброявания продължават

За поредното преброяване в 2:30 ч сутринта Дворът е малко пренаселен: присъстват шестима надзиратели и седем затворници, които са подредени до стената. Макар че няма причина нощната смяна да продължава да стои в затвора, те го правят, без никой да ги кара. Може би искат да проверят как се справя сутрешната смяна с рутинните действия. 8612 го няма, още някой отсъства. Ванди извлича неохотния, сънлив затворник 819 от Килия 2, за да завърши редицата. Надзирателите мъмрят някои затворници за това, че не са сложили чорапените си шапки, напомняйки им, че те са съществена част от тяхната затворническа униформа.

Ванди: „Ето, време за преброяване. Как ви се харесва това?“.

Един затворник казва: „Добре, г-н Надзирател“.

— А останалите?

Сержанта: „Чудесно, г-н Надзирател!“.

— Да го чуем от всички вас, хайде. Можете и по-добре! По-високо!

— Много добре, г-н Надзирател.

— По-високо!

— Кое време е?

— Време за преброяване, г-н Надзирател — отговаря един затворник със слаб гласец^[1]. Затворниците са подредени до стената, с подпрени на нея ръце и разкрачени крака. Очевидно са мудни в преброяването толкова рано, защото са спали само няколко часа.

Макар че смяната му е приключила, Бърдън продължава да е много себеутвърждаващ се, крещи заповеди, докато крачи насам-натам и размахва голямата си палка. Издърпва по случаен начин затворник от редицата.

— Добре, млади момко, ти ще правиш няколко лицеви опори за мен! — вика.

Сега Варниш проговаря за пръв път:

— Окей, да чуем номерата ви. Започвайки отдясно. Сега! — Може би той се чувства по-уверен сред по-голяма група от надзиратели.

Тогава Джеф Ландри се включва в действието: „Чакай малко, този младеж тук, 7258, дори не знае номера си отзад напред!“. Защо обаче Джеф продължава да е активен през следващата смяна? Той се разхожда с ръце в джобовете, по-скоро като неангажиран турист, отколкото като затворнически надзирател. В действителност защо цялата нощна смяна продължава да се мотае в затвора след дълга, уморителна нощ? Те би трябвало да са на път за леглата си. Присъствието им предизвиква объркване и несигурност кой би трябвало да дава заповедите. Това преброяване следва същата предишна умна рутина, която става уморителна: по двойки, по номера, отзад напред и с пеене. След като е решил, че това не е за него, Хелман не казва нищо, наблюдава известно време и след това мълчаливо излиза.

Старите правила се повтарят и скоро ще трябва да се пеят. Докато прочитът на правилата продължава, Ванди призовава затворниците да са по-шумни, по-бързи и по-ясни. Изтощените затворници се подчиняват, а гласовете им се смесват в дисонантен синхрон. Време е за някои нови правила. Затова надзирателите на свой ред добавят още:

— Затворниците трябва да участват във всички дейности в затвора. Това включва и преброяванията!

— Леглата трябва да бъдат оправени и личните вещи да са спретнати и подредени!

— Подовете трябва да бъдат безупречно чисти!

— Затворниците не трябва да местят или да цапат стените, таваните, прозорците, вратите или някаква друга собственост на затвора!

Варниш е започнал това упражнение, което затворниците трябва да разбират идеално както по съдържание, така и по стил. Ако свършат работата без ентусиазъм, той просто ги принуждава да повтарят правилата отново и отново със затъпяващи вариации.

Варниш: „Затворниците не трябва да пипат осветлението в килиите при никакви обстоятелства!“.

Затворниците: „Затворниците не трябва да пипат осветлението в килиите при никакви обстоятелства“.

Ванди: „Кога затворниците трябва да пипат осветлението в килиите?“.

Затворниците (сега в идеален унисон): Никога.

Всички звучат изтощено, но отговорите им са по-ясни и по-високи, отколкото бяха предната нощ. Изведнъж Варниш е станал лидер: той води рецитирането на правилата, настоява за съвършенство от страна на затворниците, упражнява доминация над тях и ги покровителства. Обявява се ново правило, което очевидно има за цел да тормози Пол-5704 — нашият пристрастен към никотина.

Варниш: „Пушенето е привилегия!“.

Затворниците: „Пушенето е привилегия“.

— Какво е пушенето?

— Привилегия.

— Какво?

— Привилегия.

— Пушенето ще се разрешава само след хранене или по преценка на надзирателя.

Варниш: „Не ми харесва този монотонен глас. Да повишим ентусиазма“.

Затворниците се подчиняват и повтарят думите в по-висок регистър.

— Предлагам да започнете малко по-ниско: не можете да повишите гласа си над максимално възможното за вас.

Той иска от затворниците да се качват по тоновата стълбица, докато говорят. Ванди демонстрира. Варниш: „Това е чудесно!“.

Варниш чете новите правила от лист, който държи в едната ръка, а в другата е палката му. Останалите надзиратели също милват палките си с изключение на Джеф Л., чието продължаващо присъствие е напълно безсмислено. Докато Варниш води затворниците в рецитирането на правилата, Ванди, Серос и Бърдън влизат и излизат от килиите, обикалят затворниците и търсят липсващите ключове за белезниците, оръжия и всичко подозрително.

Серос извлича Сержанта от редицата и го принуждава да стои с ръце, подпрени на срещуположната стена, и с разкрачени крака, докато му завързва очите. След това му слага белезниците, нарежда му да вдигне използваната като тоалетна кофа и го води да я изхвърли в тоалетната извън затвора.

Един след друг всеки затворник вика: „На директора!“ като отговор на въпроса, поставен от Варниш: „Чии заповеди са върховни?“. Мой ред е в нашата ранно сутрешна смяна да записвам ключовите събития, докато Кърт и Крейг успеят да поспят малко. Изглежда странно да чуя това твърдение, че моите заповеди са „върховни“. В другия ми живот съм си поставил за цел никога да не издавам заповеди, а само предложения или намеци за това, което искам или от което се нуждая.

Варниш ги насърчава и ги принуждава да пеят „Наказание“ като последната дума в правилото за онова, което става, ако някое друго правило не се спази. Трябва да пеят предизвикващата страх дума с най-високия си глас отново и отново, за да се почувстват унизени и смешни.

Това продължава почти 40 минути и затворниците се гърчат, краката им изтръпват, гърбовете ги болят, но никой от тях не се оплаква. Бърдън им нарежда да се обърнат с гръб към стената, за да бъде инспектирана униформата им.

Тогава Ванди пита 1037 защо не си е сложил чорапената шапка.

— Един от надзирателите ми я взе, сър.

— Не знам някой надзирател да я е взел. Да не би да искаш да кажеш, че надзирателите всъщност не знаят какво се случва? — пита Ванди.

— Не, не казвам това, г-н Надзирател.

— Значи ти сам си си загубил шапката — отбелязва Ванди.

— Да, така е, г-н Надзирател.

— Петнадесет лицеви опори — нарежда Ванди.

— Ще искате ли да ги броя?

Ванди обявява публично, че затворник 3401 се оплаква, че е болен.

Варниш отговаря: „Не обичаме болните затворници. Защо не направиш 20 коремни преси, веднага, за да се почувстваш по-добре?“. След това обвинява 3401, че е ревльо и му отнема възглавницата.

— Окей, всеки, който има чорапена шапка, да се връща в стаята си. Тези, които нямат, да стоят тук. Може да седнете на леглата си, но не и да легнете. Всъщност оправете си леглата — да не виждам и една гънка.

Тогава Варниш нарежда синхронизирани групови лицеви опори за тримата затворници без шапки. Скача от масата, където е седял, докато блъска с палката, за да подчертава думите си. Надвисва над затворниците и крещи: „Надолу, нагоре!“, докато те изпълняват наказателния си ритуал. Пол-5704 спира, протестира, че не може повече. Варниш се смилява и позволява на затворниците да се изправят до стената.

— Окей, всички вие застанете до леглата си, докато си откриете чорапените шапки. Ако не можете да ги откриете, си сложете хавлия на главата.

— 819, как беше денят?

— Чудесен ден, г-н Надзирател.

— Окей, оправете си леглата, без никакви гънки, след това седнете на тях. — По това време другите надзиратели вече са си тръгнали и е останала само сутрешната смяна, включително резервният надзирател — Морисън, който мълчаливо наблюдава цялото това авторитарно малтретиране. Той казва на затворниците, че могат да легнат, ако искат, а те незабавно се просват на леглата и заспиват почти незабавно.

Около един час по-късно главният надзирател се отбива; той изглежда много спретнат в сакото си от туид и вратовръзка. Като че ли пораства по малко с всеки изминал ден или просто стои по-изправен, отколкото мога да си спомня да е правил в миналото.

— Внимание, внимание — произнася напевно. — Когато затворниците са облечени както трябва, е необходимо да се подредят в Двора за допълнителна инспекция.

Надзирателите отиват в Килии 2 и 3 и казват на затворниците да станат и да излязат в Двора. Краткият им сън отново е нарушен.

Заемащите килии 2 и 3 отново излизат. Стю-819 е намерил чорапената си шапка; Рич-1037 носи хавлия, завита като тюрбан, а Пол-5704 — хавлията си, увита в стила на малката Червена шапчица, провесена над неговите дълги черни къдрици.

Варниш пита Сержанта:

— Как спа?

— Чудесно, г-н Надзирател.

Затворник 5704 не желае да стига чак дотам и отговаря просто: „Добре“. Варниш го обръща с лице към стената, докато друг надзирател на висок глас съобщава основното правило:

— Затворниците трябва винаги да се обръщат към надзирателите с „г-н Надзирател“.

Затворник 5704 прави лицеви опори за това, че не е добавил този знак на уважение към унилото си „Добре“.

Главният надзирател бавно обикаля редицата от затворници като генерал, правещ преглед на войската си: „Този затворник като че ли има проблем с косата си и освен това като че ли има проблем с правилната идентификация. Преди всичко друго, той трябва да бъде правилно идентифициран“. Главният надзирател върви към края на редицата, оценявайки проблемните затворници, и иска от надзирателите да вземат нужните корективни мерки. „Косата на този затворник стърчи под хавлията му.“ Той настоява идентификационните номера да бъдат отново зашити или да се заменят с цифри, които са нарисувани с флумастер.

— Утре е Денят за посещения. Това означава, че искаме да покажем на всички наши посетители колко добре изглеждащи затворници имаме. Не е ли така? Това означава, че затворник 819 трябва да се научи как да носи чорапената си шапка. Бих предложил на някакъв бъдещ етап затворници 3401 и 5704 да бъдат научени да носят хавлиите си по начина, по който го прави затворник 1037. Сега обратно в килиите.

Затворниците се връщат към съня, докато са събудени за закуска. Време е новият ден да започне и дневната смяна идва на работа. Пробват ново преброяване, този път в мажоретен стил, като всеки затворник пее номера си като мажоретка:

„Дай ми пет 5, дай ми 7, дай ми 0, дай ми 4. Какво се получава? 5704!“ Арнет, Джон Ландри и Маркъс са отново тук с новото мъчение. Нагоре и надолу по редицата всеки затворник излиза пред строя, за да изпее като мажоретка номера си. И това продължава ли, продължава…