Пола Маклейн
Лейди Африка (37)

36

Франк не се интересуваше особено от земеделие и беше наел ратаи да му работят на полето, за да прекарва времето си в лов или гостувания при приятели. Ловната му хижа беше на петнайсетина километра от къщата му в „Найтсуик“, в долината Кедонг. Преспиваше там повечето нощи в компанията на своето куче Бого, като се прибираше на всеки три-четири дни, за да ме наглежда. Обядвахме или вечеряхме заедно и после ме отвеждаше в спалнята. Наблюдаваше ме как се събличам, след което ме просваше на леглото. Обичаше да слуша задавеното ми дишане, да усеща движенията на хълбоците ми, да вижда как ръцете ми стискат чаршафите. Имах усещането, че повече държи да ми достави удоволствие, отколкото сам да се облекчи; това, предполагам, го караше да се чувства грижовен към мен. Какъвто и беше по свой начин.

Не съм лягала с Франк, защото ме е принуждавал, но не мога да кажа, че някога ме е привличал. Ходеше тромаво, поклащайки се като мечка; имаше къси набити крака и ръце и издуто шкембе. Изразяваше се недодялано, с груб, дрезгав глас, но на вечеря никога не пропускаше да ме попита как съм, какво съм правила през деня, за какво си мисля. На свой ред ми разправяше историйки за ездата си и за ловните си излети. Нито веднъж не ме покани да го придружавам при някое от многобройните му отсъствия, а и аз не държах да го правя. За мен беше предостатъчно да споделям от време на време компанията му. Когато правехме секс, гледах на това като изпълнение на физическата част от нашата сделка. Давахме си взаимно по нещо, макар да не беше точно любов. Стисках очи или ги забождах в къдравите бели косми на гърдите му, като се опитвах да не мисля, че е на възрастта на баща ми. Беше мил с мен, обгрижваше ме, нямаше да ме изостави.

В чекмеджето на писалищната маса в спалнята му имаше купчина банкноти, които бе заделил за мен, за да си купя коне или каквото там си пожелая. Често отварях чекмеджето и поглеждах парите; чувствах се странно далече от света на финансите, в който шилингите караха нещата да се случват. Толкова дълго бях живяла в безпаричие, че бих могла да се възползвам от шанса, но не го правех. Бях благодарна на Франк и знаех, че ми желае доброто, и исках да се заема с трениране на коне повече, отколкото можех да изкажа с думи. Но не бях готова да се обвържа с него, поне засега. Нещо не ми се струваше съвсем наред, затова излизах сама с Пегас или се разхождах из градината около къщата с копринената си пижама на цветя, която Франк ми беше купил от Найроби. Неговата приятелка Идина Хей ходела по пижама навсякъде, дори в града, и той си бе наумил, че аз трябва да изглеждам също толкова небрежно чаровна.

Преди да отидем на гости на Идина в „Слейнс“ — имението й близо до Гилджил, — той ме помоли да си облека пижамата, уверявайки ме, че така ще се чувствам много по-комфортно, но аз си сложих бялата копринена рокля — същата, за която Карен ми бе направила комплимент, — копринени чорапи, обувки с високи токове и перлената огърлица, която бяхме открили в един магазин в „Белгрейвия“ малко след като Франк се бе появил в живота ми. Явно държах Идина и приятелите й да ме смятат за почтена жена, макар да не знаех защо се интересувам от тяхното мнение.

Пристигнахме в „Слейнс“ в един горещ юлски следобед. Имението приличаше на нешлифован скъпоценен камък насред един участък от осем хиляди декара хълмиста земя над Гилджил, точно в подножието на синкавите планини Абердаре. Дълго време се друсахме с колата по все по-тесни пътища, докато накрая стигнахме до къщата, която беше отчасти от голи червени тухли, отчасти облицована с дърво — хаотична смесица от цветове и материали, която все пак успяваше да изглежда уютна.

Идина и съпругът й Джос я бяха построили за себе си, но отдаваха цялата ферма под аренда. Той й беше всъщност трети съпруг; двамата изглеждаха като извадени от списание. Бяха с млечнобели лица и тесни ханшове, и двамата с червеникави къси коси, зализани на една страна. В резултат той изглеждаше женствен, а тя мъжествена. Така или иначе, бяха като сияещи от щастие близнаци, когато посрещнаха колата ни, следвани по петите от дузина прислужници с фесове и дълги бели роби. Докато прислужниците отнасяха чантите ни, Джос и Идина ни поведоха по обрасналото с трева и бурени хълмче, на билото, на което беше подреден пищен пикник. Друга двойка се бяха излегнали върху карирано одеяло на тревата и пиеха коктейли с уиски в запотени чаши. За повечето хора пикник означаваше сухи сандвичи и престояла вода от манерка. Тук обаче имаше машина за лед, захранвана от генератор. От грамофона се носеха джазови мотиви.

— Здра-вей-теее! — изгука стройната хубавица върху одеялото.

После се надигна, седна с кръстосани крака и намести шапката си. Казваше се Онър Гордън, а господинът, Чарлс, беше нейният нов съпруг — блед шотландец с тъмни очи и интелигентен вид, който бе бившият съпруг на самата Идина, зарязан от нея преди няколко години. Но това не им пречеше да изглеждат в съвсем приятелски отношения. Всички тук бяха приятели, включително и на Франк, който посегна към чантата си и извади кадифената торбичка още преди да бе допил първото си питие.

— О, Франк, скъпи — възкликна Идина. — Ето защо те каним. Винаги имаш най-хубавите играчки.

— И добър вкус за жени — добави Джос, посягайки към торбичката.

— Прелестна си — съгласи се Идина, обръщайки се към мен. — Само не мога да си представя с какво те е подмамил Франк, за да му паднеш в ръцете. Нищо лично, Франк! — Тя изви очи към него, подкупващо усмихната. — Но не си точно сър Галахад и си го знаеш.

— Франк е мой добър приятел — казах аз.

— Закъде сме без приятели! — Идина се просна по гръб с извити на една страна крака. Късата й свободно падаща рокля се вдигна нагоре, разкривайки бледите й бедра.

— Ама ти си бяла като лилия! — възкликна Онър. — Защо не изгаряш на слънцето като нас, простосмъртните?

— Тя е вампир — изсмя се Джос. — Няма своя кръв, само чужда, примесена с уиски.

— Именно, лъвчето ми — измърка тя. — Затова съм безсмъртна.

— Само не ме оставяй сам — каза той.

После се наведе с навита на тръбичка хартия над линията кокаин, която беше оформил върху сребърна табличка, и смръкна дълбоко.

Лежахме така на шарената сянка, докато слънчевите лъчи станаха коси и златисти, и тогава отидохме да се преоблечем за вечеря. Спалнята, определена за двама ни с Франк, беше застлана с килими и отрупана с всевъзможни одеяла, възглавнички и покривчици, а мебелите бяха антикварни, с пищни орнаменти и инкрустации. Върху двете тумбести възглавници в огромното легло бяха оставени копринени пижами, подарък от Идина.

— Казах ти за пижамите — рече Франк, докато събуваше панталона си от рипсено кадифе. Краката му бяха дебели и рунтави над ластика на чорапите. — Тия хора са симпатяги, нали? Изглеждаш ми шокирана.

— Някак си ми кънтят на празно. За тях всичко е забавление, особено хората. Този спорт не го разбирам.

— Може би ако си пийваше повече, щеше да гледаш по-леко на нещата.

— Не искам да загубя разсъдъка си.

— Няма такава опасност. — Той се засмя. — Просто ще ти минава по-приятно времето.

— И така съм си добре — настоях аз, като исках да приключим с тази тема, с този ден.

Свалих си чорапите и тъкмо изхлузих мокрия си от пот сутиен, когато вратата се отвори, без почукване, и на прага застана Джос.

— Здравейте, гълъбчета. — На лицето му беше изписана широка дружелюбна усмивка. — Имате ли си всичко необходимо?

Усетих как гръбнакът ми се вцепени и едва се сдържах да не се покрия с нещо. Подобно благоприличие тук би се изтълкувало като смешна превземка.

— Да, благодаря.

— Идина иска да те види преди вечеря, Берил. Тя е в дъното на коридора, последната врата вдясно. — Намигна ми и излезе, а аз погледнах раздразнено Франк.

Той вдигна рамене, докато закопчаваше кокалените копчета на пижамата си. Видях, че е пиян, личеше си по спънатите движения, и усетих как в мен се надигат познати, макар и позабравени чувства, като призрак, който отдавна не ме бе навестявал. Франк нямаше нищо общо с Джок, но не ми беше приятно да го виждам в това състояние.

— Не можеш да го обвиняваш — каза той.

— А, така ли? В такъв случай обвинявам теб.

— Виждам, че си войнствено настроена. — Той се приближи до мен и посегна да ме докосне.

— Моля те, Франк — казах аз, като се дръпнах назад.

— Става въпрос за една вечеря! Още утре си тръгваме, ако искаш.

— Никой не работи. Не знам какво, по дяволите, правят през цялото време.

— Ако имаш достатъчно пари, може да се забавляваш безкрайно.

— Работата не е само препитание — казах аз и сама се изненадах от разгорещеността си. — Тя осмисля живота на човека.

— Ти наистина имаш нужда от едно питие — каза той и се извърна към огледалото.

 

 

Спалнята на Идина беше три пъти по-голяма от нашата, с огромно легло, отрупано с лъскави като коприна кожи. Над него от тавана висеше огромно огледало в позлатена рамка. Никога не бях виждала подобно нещо.

— Тук съм! — провикна се Идина откъм банята. В нея имаше грамадна вана от зелен оникс. Тя се беше потопила до брадата в ароматизираната вода, която изпускаше пара. — Идеално ти стои — кимна към пижамата ми. — Харесва ли ти?

— Чудесна е, благодаря ти.

Разбрах, че отговорът ми е прозвучал сковано, по начина, по който тя ме изгледа, после посегна към лъскавото си черно цигаре и запали клечка кибрит с мокри пръсти.

— Не си ми обидена за онова, което казах, нали? За Франк?

— Няма проблем. Просто съм уморена.

Идина смукна от цигарето и издиша облак дим, без да откъсва очи от мен.

— Не бих желала да съм блондинка — каза тя. — Но на теб русото много ти отива.

— Като конски косъм е — казах аз, като повдигнах един кичур. — Не ме слуша, каквото и да правя.

— Но е ефектна. — Тя дръпна отново от цигарето и махна с ръка да прогони дима. — Имаш и хубави очи, като парченца синьо стъкло са.

— Сега и аз ли трябва да опиша твоите черти?

— Просто те хваля, миличка. Май ти е приятно, когато мъжете те оглеждат?

— Ами не… но зависи от мъжа.

— Всичко ще си кажеш — засмя се тя. — Жадна съм за пикантерии.

— Може би си струва да ходиш по-често в града.

Тя се засмя отново, сякаш не забелязваше, че се държа гадно, и попита:

— В кого си влюбена?

— В никого.

— Наистина ли? Аз пък си мислех, че може да е във Финч Хатън. — Тя повдигна вежда в очакване на реакцията ми. Но аз по-скоро щях да умра, отколкото да се издам. — Не смяташ ли, че Карен се държи твърде собственически с него? Горката Таня, как въздиша, когато го няма…

— Дори не знаех, че се познавате — казах аз, изпитвайки нужда да защитя Карен.

— Ама разбира се, че се познаваме. Аз я обожавам. Просто не съм убедена, че може да задържи Денис. В нея няма нищо първично.

— Никой не се прехласва само по първичното. — Не ми беше приятно да слушам как Идина изкарва Карен незначителна. Карен беше всичко друго, но не и незначителна. — Двамата имат за какво да си говорят.

— Смяташ ли? Ако питаш мен, той е перфектният ерген. За какво му е една жена, като може да има дузина?

— Вероятно може да има и няколко дузини. — Сякаш нечия гореща ръка ме стискаше за гърлото. Отдавна не бях говорила за Денис и никога с непознати. — Но няма да е честно спрямо жените.

— Защо? Те също могат да си имат колкото си щат любовници. С дузини, стига да са умни и да не кудкудякат много-много.

— Но никога не се получава точно така. Винаги все някой разбира.

— Значи не го правиш както трябва — заяви тя.

После се изправи сред тих плисък на вода. Лъскави капки блестяха по бледорозовата й кожа; съвършено изваяното й тяло беше като произведение на изкуството. Тя дори не посегна към хавлията, за да се прикрие; просто се остави да я огледам, знаейки, че ако се обърна и си тръгна, ще се изложа.

Изчервих се; в този момент мразех и нея, и живота, който водеше. Ако това беше нейната идея за дискретност и изисканост, не ме интересуваше.

— Може би не искам да го правя както трябва — казах аз.

Около очите й се образуваха бръчици, но тя не се усмихваше.

— Не ти вярвам, миличка. Всеки винаги иска повече. Защо иначе сме на този свят?

 

 

Вечерята беше сервирана на продълговата ниска маса близо до камината. В планините нощем винаги ставаше хладно, но в случая огънят играеше и декоративна роля — оцветяваше в червеникаво стаята и бузите на Идина, която седеше на почетното място в далечния край на масата. Камината беше точно зад гърба й и краищата на косата й сияеха в златисто. На стената над нея чифт извити биволски рога стърчаха войнствено от дървената си подложка.

Нещо в Идина ми напомняше на керкенез, каня или някаква подобна хищна птица. Нещо в острия поглед на ясните й очи, в начина, по който говореше, очаквайки всички останали да са жадни за забавления и наслади като нея, без да се интересуват кой би могъл да пострада или как. Не можех да разбера защо Франк си губеше времето с тази компания. Това бяха отегчени, разглезени деца, които вместо с играчки се забавляваха с алкохол, кокаин и секс. За тях и хората бяха играчки. Идина ме беше поканила в банята си, за да ме хипнотизира с погледа си, сякаш бях мишка. Беше й любопитно дали ще се парализирам, или ще побягна. Сега започна една игра, просто различна версия на същия маньовър. Всеки от гостите, насядали в кръг, трябваше да добави по една реплика към история, която един от тях започваше. Целта беше да се стигне до изповеди.

Идина подхвана първа:

— Едно време, преди Кения да стане Кения, аз още не бях срещнала своето лъвче и нямах представа колко запленена ще бъда от любов.

— Толкова си мила — обади се Джос, като се хилеше глуповато на светлината на огъня. — Едно време, преди Кения да стане Кения, двамата с Талула Банкхед се къпехме във вана, пълна с шампанско.

— Не ви ли беше гъдел? — обади се подигравателно Чарлс.

Идина дори не трепна.

— По най-приятния начин… — измърка Джос. — Ти си, Берил.

— Твърде съм пияна — казах аз, опитвайки се да се измъкна от играта.

— Дрън-дрън! — извика той. — Трезвена си като краставица. Играй, ако обичаш.

— Не може ли да играем на карти? Не разбирам правилата на тази игра.

— От теб се иска само да кажеш нещо за миналото си, което да е вярно.

Само? Играта беше закачлива и привидно безобидна, дори донякъде детинска. Но целта беше нарочената мишка да бъде притисната в ъгъла и да й изкарат вътрешностите. Аз не желаех да разправям на тези хора каквото и да било за себе си. Накрая казах:

— Едно време, преди Кения да стане Кения, аз подхвърлих умряла черна мамба в леглото на гувернантката си.

— Аха! Знаех си, че в теб има нещо гадно! — обади се Джос.

— Напомни ми да не те дразня — добави Идина.

— Покажи ни какво правиш с мамбата на Франк — изхили се Чарлс като идиота на класа и всички избухнаха в смях.

Играта продължаваше, въртеше се в кръг, отново и отново, а аз си мислех, че ще мога да я играя докрай и да преживея вечерта единствено ако се напия. А не беше лесно да се пие наравно с тези хора. Нужно бе известно усилие, но успях, и то твърде убедително. Уискито ме караше да се размеквам и при всяка изповед, която произнасях на глас, друга, дълго стаявана в мен, напираше да излезе и заплашваше да ме повали. Едно време, преди Кения да стане Кения, фермата ни беше жива и баща ми ме обичаше. Можех да скачам колкото Кибии и да крача из гората, без да издавам звук. Можех да изкарам диво прасе от дупката му, като мачкам парче хартия. Можех да бъда нападната от лъв и да оцелея. Можех да правя, каквото си поискам, защото бях в рая.

Към полунощ, когато всички бяхме вече оцъклени и, кажи-речи, в делириум, Идина предложи нова игра. Накара ни да седнем в кръг и да духаме една перушинка към центъра на кръга. Върху когото паднеше перушинката, щеше да прекара нощта с онзи, който я бе духнал. Отначало си помислих, че се шегува, но когато Онър духна перушинката си в скута на Франк, двамата просто станаха и се отдалечиха по коридора — Франк едър и квадратен в гръб, Онър дребничка и изящна, — докато останалите ги изпратиха с подвиквания и похотлив смях. Главата ми се въртеше от изпитото уиски. Всичко наоколо се люлееше, виждах само пред себе си, като в тунел. Звуците достигаха до мен с известно закъснение. Дадох си сметка, че Идина се смее, защото Чарлс бе застанал на четири крака и й подаваше перушинката в зъбите си.

— Но аз не съм новост за теб, скъпи. — Тя се направи, че замахва срещу него с цигарето си. — Няма как да ме искаш!

— Паметта ми е замъглена — каза той. — Припомни ми коя си.

Когато и те тръгнаха със залитане по коридора, погледнах Джос. Повръщаше ми се. Бях пила твърде много. Езикът ми беше надебелял и го усещах обложен в устата си. Погледът ми беше замъглен, клепачите ми тежаха.

— Отивам да си легна.

Очите му бяха като стъклени — две малки огледалца.

— Ами това е идеята.

— Не, сериозно. Не се чувствам добре.

— Имам лекарство за това — каза той и ме погали по вътрешната страна на бедрото.

Ръката му пареше като ютия през тънката коприна. Наведе се да ме целуне и аз се дръпнах инстинктивно. Когато погледите ни отново се срещнаха, очите му бяха дошли на фокус.

— Франк ми каза, че отначало може да се дърпаш леко, но не бива да се отказвам.

— Какво?!

— Не ми се прави на невинно агънце, Берил. Всички знаем, че си жена с опит.

Изобщо не бях изненадана от Джос, но ако целта на Франк бе да ме хвърли на вълците, довеждайки ме тук, криво си беше направил сметката. Без да кажа дума, станах и тръгнах по коридора, но вратата на нашата стая беше затворена. Задумках по нея с длан. Отвътре се чу смях.

— Франк! — изкрещях аз, но той не отговори.

Коридорът беше тъмен, всички останали врати бяха плътно затворени. Не знаех какво да правя, затова се заключих в една от тоалетните и седнах на пода, за да дочакам утрото. Знаех, че ми се очертава дълга нощ, но имах какво да си припомням — все неща, които не бих споделила с никого за всичките пари на света. Едно време, преди Кения да стане Кения, аз хвърлях копие и боздуган. Обичах един крилат кон. Никога не се чувствах самотна или слаба. Бях Лаквет.