М. Д. Лаклън
Капан за върколаци (45)

45.
Заровено съкровище

Велес Либор не беше в добро настроение. Обеща на крал Хеминг, че ще измисли как да го отърве от княза и да припечели малко пари от това, а се провали. Бягството, изиграно за заблуда на тълпите, беше хубав замисъл, но как да предвиди нападението на пиратите? Хеминг би изпаднал в ярост, ако се върне при него без златото на Двубрадия. Щеше да заподозре, че Велес е присвоил наградата. И тогава Велес щеше да загази много по-зле дори от сегашното си незавидно положение.

Все не му се вярваше, че толкова бързо изгубиха от поглед Вали в мъглата. Стори му се, че още щом срязаха въжетата, князът изчезна и оттогава от него нямаше ни вест, ни кост.

— На твое място щях да офейкам от онзи крал — каза му Бодвар Бярки. — Можеш да се скриеш на изток и той повече няма да чуе за тебе.

— Тогава никой няма да чуе за мен — възрази Велес. — Без закрилата на владетел търговецът е нищо. Поне една десета от печалбата си дължа на неговото име.

Казваше си, че берсеркът е твърде непокорен. И останалите щяха да бъдат още по-вироглави, ако не бяха останали толкова малко хора след нападението. Свършваха им припасите. А постъпките на Велес по време на битката му заслужиха само презрението на неговите спътници.

Въпреки това бе поел командването на кораба, без да има истинска власт над Бярки или наемниците. Просто той решаваше какво да направят, защото май се оказа единственият, способен да мисли разумно.

Спряха при малкия пазар в Каупанген, където Велес успя да продаде изгодно част от плячкосаното бойно снаряжение и да наеме петима доста корави датчани вместо падналите в битката. Постара се да внуши на новите наемници, че получават парите си от него, и ги подбра по-мускулести и по-тъпи. Държеше да са тъпи — задължително условие за пътешествието, което бе намислил. Налагаше се да лъже и не искаше схватливи хитреци, които да го разобличат веднага. Сега имаха екипаж от само двайсет и шестима — петима уж на негова страна и деветнайсет, които се подчиняваха на берсерка. Съотношението на силите не му допадаше, но беше по-добро от досегашното.

Велес имаше късмет, че берсеркът също си мечтаеше да докопа Вали. Бярки се бе заклел да заведе княза при Двубрадия и уговорката им не подлежеше на пазарлъци. Затова Велес му беше полезен в момента. Какъвто и грубиян да беше Бярки, не можеше да се каже, че е глупак. Знаеше, че хитроумието на търговеца ще му послужи в издирването. А после… нима някой щеше да научи точно кои са били убити при нападението на пиратите?

Велес се вгледа в берсерка. Нямаше нужда от дарба на гадател, за да познае какво си мисли Бярки. Значи трябваше да стане незаменим за него.

Ако си блъскаше главата над затруднение и съществуваше изход, Велес обикновено го намираше. В Хейтабир бе дочул слухове, че Хаарик щял да използва селянката на Вали, за да откупи сина си. Не спомена това пред княза, защото веднага прецени, че нито ще му бъде платено за сведенията, нито ще извлече друга облага. Но сега откриваше щастливо съвпадение между своите желания и целта на Бодвар Бярки. Момичето е било отведено от Хаарик на север. Теченията също биха завлекли кораба с Вали на север, ако не го разбият някъде в скалите. Затова и Велес щеше да насочи кораба си покрай бреговете на Северната земя, за да намери китоловци и да ги разпита за момичето, Хаарик и княза. „Намеря ли нея или краля, ще намеря и княза.“

Имаше още една причина да потегли на север. Той бе чувал за остров, където китоловците принасяли жертви на глупавите си божества. Според мълвата там имало и злато. Бярки беше убеден, че магия пази имането, но Велес не беше съгласен.

Той всъщност не изпитваше страхопочитание към никакви магии или богове. Виждаше как децата му си играят до огнището със свещени за китоловците предмети, окачаше само за украса бродерии с образа на християнския бог, слушаше хората по света да славят Вуотон, Один, Рейди, Сварог, Спента Майню, Исус и други божества. За него всички бяха еднакви. Хубави картини и изваяния, а зад тях — нищо.

Вярваше повече в себе си, в мечовете на Хеминг и в силата на парите, отколкото в свръхестественото. Магията не е опазила онзи, който е направил маската, носена сега от неговите деца. Исус пък бил прикован на кръста, без да го защитят ангели, без огнени стрели от небето да поразят неговите врагове.

Някъде на север щеше да намери и княза, и Хаарик, и момичето, което незнайно защо беше толкова важно. Подозираше, че са я отвлекли заради някаква магия, значи ако се разтърси из светите места на китоловците, може и да я открие. И несъмнено князът щеше да е наблизо. Велес реши да рискува. По-добре, отколкото да се върне с празни ръце при Хеминг. Нищо чудно да намери някъде там и злато, макар че се съмняваше в това.

Пътуваха влудяващо бавно, пречеха им споровете и колебанията. Цялото плаване би трябвало да им отнеме не повече от две седмици, а се изнизаха месеци. Берсеркът искаше да намери Вали, но явно не проумяваше, че първо трябва да научи къде може да е князът. Нямаше смисъл да се размотават наслуки покрай брега, както предпочиташе Бярки. А трябваше да питат имало ли е корабокрушение, минавали ли са чужденци, заловени ли са пленници наскоро.

Китоловците бяха простодушни и приветливи хора. Вярно, отначало се държаха заплашително, размахваха копия и крещяха, но с една-две монети всеки можеше да им внуши, че е чудесен човек и не е никаква заплаха за тях. Иначе защо на Велес би му щукнало да им дава пари? А местните се стараеха да угодят на благодетелите си. Да, чужденци са минавали оттук. Да, кораби са се разбивали в скалите. Да, имало е пленници. Велес слушаше разкази за страховити бури, за мъже с пламтящи очи и за княгини, от южни кралства, вързани на шейни и откарани на север да се омъжат за водни духове. Доколкото можа да схване, най-скорошното от тези събития е било преди петдесетина години.

Мръзна и на кораба, и на сушата два месеца, преди да стигнат до мястото, където нямаше повече земи на север, а брегът продължаваше на изток.

— И сега какво? — попита берсеркът.

Тук беше студено. Много студено.

— Продължаваме — каза Велес.

— Защо да го правим? — възрази Бярки. — Корабът на княза се е блъснал някъде в скалите. Най-добре е да се върнем и да го търсим.

— Я ми кажи, не се ли разби някъде наблизо корабът, на който ти плаваше със сина на Хаарик?

— Мястото е на половин ден по на юг. Изобщо не се добрахме до златото на магьосниците.

— Може би трябва да видим какво има нататък по брега.

Бярки завъртя глава.

— Те ме омагьосаха. Станах слаб.

— Няма да си толкова податлив на заклинания, ако не пиеш от тяхното вино.

— Не беше вино.

— Страх ме е да гадая какво си пил — промърмори Велес, макар че знаеше.

Ферментиралото мляко беше твърде неприятно и му опротивя по време на пътешествията из тези земи.

— Заради заклинанията беше — инатеше се берсеркът, — не заради вино. Барабаните ме направиха слаб.

Велес изви вежди.

— Е, аз съм си бил слаб цял живот, нямам сила, която тези магьосници да ми отнемат. Хайде де, само ще огледаме. Мога единствено да ти обещая, че ще намерим скала в морето, но знае ли човек? Току-виж вземеш достатъчно да се разплатиш с Двубрадия. Нали си дал клетва? Покажи, че струваш нещо. Доста неуспехи ти се събраха…

Велес стъпваше като по въже, докато насъскваше берсерка, но без да го разяри истински.

Бярки се вторачи в търговеца.

— Спасих тебе.

— А сега аз ще спася тебе. Ако е жив, князът е на онзи свещен остров. Ако не е, техните жреци са чували за него. Те са мирни хора, стряскат се от първата заплаха. И да няма съкровище, поне ще вземем хубави кожи.

— Те са магьосници.

Нямаше смисъл да продължава с разумните доводи. Най-добре беше да се съгласи, че китоловците са могъщи магьосници и трябва да се отнасят сериозно към техните заклинания.

— Помислил съм и за това — каза Велес. — Нося тази маска. Използват я в церемониите си и тя отблъсква тяхната сила.

— Значи маската става моя — отсече Бярки.

— Както искаш. Но ако ни омагьосат, ще разчитам на тебе да ме измъкнеш.

Бярки кимна и взе вълчата маска. Сложи я на лицето си. Тя беше прекалено малка за огромната му глава и едва успя да събере връвчиците на тила си, за да ги върже.

— Това ще ме опази, така ли? — пак попита берсеркът.

— Ще опази всички ви.

— Добре. Ако обаче ме лъжеш, Либор, ще ти отсека главата.

Велес си рече, че ако магията се окажеше истинска, Бярки трудно би могъл да отсече чиято и да било глава. Но ако магията не беше истинска, маската несъмнено щеше да ги опази от хора, които щракат с пръсти и бият барабани. Берсерка не го биваше много в разсъжденията.

Коралът продължи на изток покрай северния бряг. Морето не замръзваше, обаче виждаха бели петна по сушата. Малкият огън върху каменния баласт топлеше, но Велес трепереше неспирно. Студът беше коварен, дори пропъден с пламъците или с още една кожа на раменете, винаги намираше пролука, през която да пъхне мразовитите си пръсти чак в костите.

Две седмици по-късно се надяваха, че са стигнали до търсеното място. Отбиха се на брега, но местните китоловци казаха на Велес, че островът Домен, наричан още Вагой — вълчия остров от кървавочервени скали, — е още по-далече на изток. Търговецът им даде малко пари и сподели, че предпочита този остров да е под краката му. Само двама от тях заявиха, че е прав, и то не защото бяха лъжци, просто искаха да го зарадват някак.

— Там има ли съкровище? — попита Бярки, но Велес не преведе въпроса, а зададе свой: — Вие смятате ли го за много свято място?

— Там са нашите предци. Той е уста към други светове.

— И оставяте там жертвоприношения?

— По-голямо богатство, отколкото можеш да си представиш.

— Значи е огромно — възкликна Велес на своя език.

— Какво казаха? — намеси се Бярки.

— Мисля, че няма да останем разочаровани — отвърна търговецът.

Пак поеха на изток и след още седмица зърнаха острова под лунния сърп. В студения здрач скалата се издигаше от морето като безформен къс, покрит с рехав сняг.

— Това ли е? — промърмори Бярки, застанал до търговеца.

— Така го описаха, нали? Кървавочервен.

— По-скоро е черен — възрази берсеркът.

— Използвай въображението си. Всъщност… недей. Просто намери къде да слезем на брега, моля те.

— Князът там ли е?

— Нали вече се разбрахме, че не знам? — напомни Велес. — Може би там има нещо, което ще ни покаже къде е князът. Или може да намерим нещо друго. Ако и това не се случи, чуя ли отново за съкровища в Ултима Туле, ще мога да кажа на човека, че дърдори глупости. Или ще си мълча. Може би ще го насърча да дойде тук, за да му измръзне задникът като моя.

В спокойното море корабът с лекота опря нос на малката равна ивица. Велес забеляза, че от острова никой не би могъл да си тръгне без помощ. От другата страна на тесния пролив имаше няколко малки лодки, издърпани високо над водата, но на острова не се виждаше нито една.

Всички слязоха на брега. Бярки бе извадил меча си от ножницата. Велес го стрелна с поглед. Опитът го бе научил, че в някои случаи мечът може да ти докара белята, вместо да помогне. Какво ще стори берсеркът, ако двеста виещи китоловци им се изтърсят да бранят своя свещен остров от натрапниците? Не е ли по-благоразумно да не показваш, че си опасен? Особено ако наистина си опасен.

Изкачиха склон, покрит с хлабаво закрепени камъни. Според Велес китоловците бяха избрали твърде неприветливо място за своята порта към боговете. Той бе посещавал и други свещени средища, някои от тях бяха много приятни — слънчеви градини, дори лозя.

Потръпна. Искаше да се махне оттук, но първо трябваше да намери онова, за което дойде.

— Аха! — възкликна берсеркът. — Май си прав, Велес. — Държеше чудесна дреха от еленова кожа. — Ще вземем добри пари за това, като го поизтъркаме малко.

Велес разгледа дрехата. Умело ушита и сравнително нова. Наистина можеше да я продаде изгодно, макар че в момента предпочиташе да я облече. Погали кожата и нещо остана по пръстите му. Кръв.

— Гадно петно и е твърде трудно да го изпереш — отбеляза търговецът. — Попило е. Няма да струва много.

Нататък намериха още неща — барабани и обувки, дрехи и торби. Навсякъде имаше кръв. Натъкнаха се на труп. И на втори. И на още един. Всички бяха ужасно обезобразени.

— Съкровище от мърша — изръмжа Бярки.

Велес не хареса думите му, но нямаше как да ги оспори. Платото на острова беше същинско поле на смъртта.

— Господарят Один се е позабавлявал тук — добави Бярки, който носеше вълчата маска на лицето си.

Стоеше му смешно, защото долният край не покриваше брадичката.

— Така е, така е — закима Велес.

Пак огледа мъртъвците и се зарадва, че даде маската на берсерка. Незнайният убиец като че бе изтребвал само мъже с животински маски на главите. Доколкото можа да преброи останките, накълвани от птици, имаше трийсетина трупа. Тук се подаваше вълча муцуна, там — огромен клюн. Пред краката му лежаха ушите на грамаден северен заек. Велес си представи какво е станало. Дрехите и барабаните бяха захвърлени от хора, които са искали нищо да не им попречи в бягството.

Изрита една маска и откри, че в нея има глава.

— Някои са ни изпреварили — заключи Бярки, — но са оставили достатъчно кожи. Явно златото е натежало много в кораба им.

Той понасяше такива гледки по-добре от Велес и продължи да броди между труповете, докато търговецът си поемаше дъх да се опомни. Погледът на Велес шареше. Искаше да се увери, че онзи или онова, което е вилняло тук, вече не е на острова. Телата сигурно лежаха тук отскоро, щом за гарваните още имаше богато угощение по тях. Една птица кълвеше мъртвец наблизо и се озърташе към Велес, а трупът сякаш също го зяпаше иззад еленовата си маска. Това изобщо не му хареса и той напъди гарвана. Убеждението му, че няма свръхестествени сили, винаги беше по-силно до огън с приятели по чашка, а не в такъв див пущинак.

Екипажът се разпръсна из острова да търси несъществуваща плячка. Намираха по някоя кожа или нож, но си личеше колко бедни са били хората тук. Велес се сети, че и барабаните може да му донесат малко пари. Защо да не ги продаде пак на китоловци или да ги предложи като любопитна рядкост в южните кралски дворове?

— Ето го твоето съкровище! — чу се гласът на Бярки.

Берсеркът бе слязъл някъде по склона, обърнат към океана.

Велес не го виждаше и тръгна надолу. Вече предполагаше, че тази касапница е била някакво необичайно жертвоприношение.

— Ама че бльот, а? — подхвърли Бярки, сякаш прочел мислите му. — Старият крал Хрутр видя сметката на деветима роби в средлетния ден преди доста години, но по-голямо кървище от това не съм виждал. — Той посочи входа на пещера. — Ей там, вътре.

Велес напрегна очи, но не различи нищо в тъмнината. Започваше да се плаши. Питаше се дали Бярки не го примамва вътре, за да го убие. Едва ли. Берсеркът би му разцепил главата невъзмутимо посред бял ден, ако пожелае.

— Няма ли как да виждаме по-добре?

Бодвар Бярки взе факел от пръстите на труп спокойно, все едно мъртвецът му го подаваше. Велес зачатка с огнивото, подпали малко тресчици, които носеше в торбичката, скоро и факелът пламна. Двамата тръгнаха надолу.

Около тях подскачаха сенки, светлината на факела изглеждаше само като липса на мрак. В нея личаха изписаните по стените руни.

— Можеш ли да ги прочетеш? — попита Бодвар Бярки.

— Съкровище и сполука — увери го Велес.

Никога не бе изучавал руните усърдно, предпочиташе латинската азбука. Все пак можеше да ги прочете. Щеше му се наистина да означаваха каквото каза на берсерка, но май съдържаха само обичайното бръщолевене за духове и богове.

— Как си виждал тук без факел? — учуди се Велес.

— И отвън си личеше, че е гробница.

— Значи не си слизал в пещерата?

— Търговецо, няма да те изпусна от поглед. Не ти се доверявам. Стига да се заплесна веднъж, ще се наговориш с хората ми, ще ме изоставиш тук, ще продадеш кораба, а на тях няма да дадеш и пукната пара.

— Изобщо не ми е минавало през ума — искрено отрече Велес.

Все пак беше доволен, че Бярки се боеше от бунт и много услужливо му подсказа как би могъл да го уреди.

Спряха пред внушителна купчина камъни. Нямаше признаци за срутване и Велес се досети, че камъните са сложени нарочно.

На голямо парче бе надраскана руна — зигзагообразна линия с още една черта през нея.

— Тази какво означава?

— Не съм я виждал преди — призна Велес.

Още от хората им се събираха в пещерата и се взираха в трепкащата светлина.

— Трябва да е свещен знак на този народ — предположи някой.

— Твърде вероятно е — съгласи се Велес. — Онзи, който е изклал мъжете горе, се е постарал да скрие нещо тук.

— Какво е то?

Велес вдигна рамене засмян.

— Няма да научим, докато не го изровим, нали? Предлагам да запретнете ръкави.

Бярки изсумтя и започна да маха камъни от купчината.