М. Д. Лаклън
Капан за върколаци (36)

36.
Кървавото тресавище

Вали не помнеше нападението за разлика от Фейлег. Не помнеше и как огромната луна сведе света до сребърно и черно, до черти и кръг.

Дракарите ги бяха доближили тихо откъм гъстата мъгла. Фейлег си мислеше, че засадата е насочена от магьосник, който е бил на страната на пиратите. Как иначе откриха кораба на Бодвар Бярки през нощта, и то в такава мъгла?

Той не знаеше, че наистина се е намесила магия, но целта й далече надхвърляше грабежа. В пещерите на Тролската стена вещицата упорстваше да го тласка по-бързо към предназначението му, а на плоските скали на своя остров северният магьосник седя в транс и би барабана цяла седмица, за да привлече Вали при себе си. Затова предводителят на датчаните не можа да мигне тази нощ. В къщата беше непоносимо задушно и той излезе да подиша чист въздух. Зарея поглед към морето и зърна някакво движение. Цяло ято скорци кръжаха пред голямата луна, накрая свърнаха и изчезнаха. Тогава видя дракара близо до хоризонта да завива встрани от напиращата мъгла. Плаването в такова време носеше своите опасности, но изкушението беше твърде силно. Не се наложи да буди хората си. Цяла тълпа от тях се струпа пред прага му, още докато вземаше копието си. Те също не бяха намерили покой в постелите си тази нощ и бяха видели вражеския кораб. Събраха достатъчно бойци за два дракара и потеглиха, преди мъглата да се е преместила с дължината на един кораб.

Не виждаха набелязаните жертви в мъглата, но ги водеше бавният ритъм на веслата. Датските гребци гребяха също толкова равномерно, за да не се издадат. В белия свят на мъглата гласовете на онзи кораб, дори разговорът на Вали с Браги, звучаха гръмко и наблизо.

Човекът вълк забеляза, че Бярки беше неспокоен преди нападението. Мъглата ги доближаваше и той насочи кораба в открито море, за да избегне плитчините и скалите край брега.

Фейлег помнеше как берсеркът се смръзна внезапно и заповяда на гребците да замрат и да мълчат. Тогава чуха звуците от усилията на враговете, шумното им пъхтене, смесено с плисъка на веслата като мокрото дихание на умиращ великан.

— На оръжие! — кресна Бярки. — На оръжие!

Бойците му се втурнаха към буретата и сандъците. Надути бойни рогове оповестиха нападението, последвани тутакси от стрели. Нямаше начин стрелците да се прицелят точно от един движещ се кораб към друг, но всяха паника и наемниците на Бярки се препъваха и ругаеха, докато всеки напираше да грабне пръв копието си. Сега нямаше значение кой е пленник — Вали, Браги и Фейлег също щяха да се бранят както могат.

Браги изрева на Фейлег:

— Намери си щит! Ако искаш да живееш — намери си щит!

Опитваше се да сръчка и Вали, който тънеше в някакъв унес.

Фейлег още не виждаше нападателите, но две отскочили от дъските до краката му стрели подсказаха, че те го виждат. Прислони се зад борда, както правеха и други. Браги крещеше на княза, умоляваше го да се събуди.

След поредния повей Фейлег се заблуди за миг, че мъглата ги е скрила. Но корабът беше блъснат с такава сила, сякаш ударът порази самия него. С трясък и пращене веслата от едната страна се раздробиха, а датчаните вече прескачаха с ликуващ вой на техния кораб.

Князът си стоеше, наглед обхванат от безумие — мърмореше под носа си и се олюляваше като пиян.

Трима датчани им се нахвърлиха, но един се наниза на меча на Браги, още преди да е стъпил на дъските, и с падането си повали другите двама. Започна бясно боричкане на дъното, Браги заряза меча си в трупа и извади ножа. Двамата датчани имаха брадви, но старият боец се стовари отгоре им и не им позволи да замахнат. Изкорми първия в миг. Втория се напъна да стане, но Фейлег го изрита силно в главата и го разкъса със зъби и нокти. Браги се изправи, прибра ножа в канията и си взе меча. Хвърли се в схватката, сечеше, удряше с дръжката, риташе, хапеше и блъскаше.

Бодвар Бярки беше смайваща гледка, отбиваше с щита, размахваше меча, отблъскваше с колене и глава. Биеше се с трима наведнъж, но те отстъпваха, а не той. И надаваше неспирен вой:

— Один! Один! Один!

Берсеркът беше толкова огромен, че Фейлег си спомни как играеше с баща си като дете, как скачаше върху него, политаше настрани и пак скачаше.

Още датчани налетяха към Фейлег и той забрави всичко, освен оцеляването. Пред него се мяркаха лица, профучаваха оръжия, той се изплъзваше, удряше, хапеше, чупеше ръце и крака, изтръгваше очи от кухините им, тъпчеше паднали врагове. Тежкото пращене се повтори, полетяха трески и той с мъка се задържа прав. Втори кораб изпочупи веслата им от другата страна.

Сражението се водеше на вълни. Мъжете се вкопчваха, биеха се, побеждаваха или умираха, после се отдръпваха, крещяха си обиди и търсеха пролука, за да нападнат отново. Браги си дереше гърлото:

— Ние сме благородници от Ордата, върнете ни там невредими и ще спечелите много злато!

Напразно. Датчаните се бяха настървили да избият всички.

Един се хвърли към Браги, последва го втори, сетне трети. Грабнатият от него щит беше нацепен, в ръката му остана само изпъкналата желязна основа, старият воин блъскаше с нея и сечеше с меча. Някой го закачи с върха на острие по лицето и отряза част от брадичката, но ярлът само захапа края на брадата си, за да не провисва плътта. Противниците му станаха четирима, после петима. Двама се изпречиха пред Фейлег и той не можеше да стигне до Браги.

Всичко се промени обаче, когато някой замахна към княза. Фейлег видя брадва да се завърта в дъга към главата на Вали, но в следващия миг брадвата отлетя нагоре, а държалият я мъж изпищя и впи пръсти в гърлото си. Вали се вряза в тълпата датчани и ритъмът на битката стана друг. Приливите и отливите се превърнаха в мощен потоп, в неустоим напор, който изтласкваше датчаните, смазваше, разкъсваше на парчета. Бързината на Вали беше зашеметяваща, а силата му смайваше. Той се добра до Браги, на когото не оставаше много живот. Първият датчанин падна със счупен врат — Вали стисна главата му и я завъртя. Вторият просто отхвърча в морето. Браги съсече третия през рамото, Вали блъсна ранения и го събори. Последните двама не харесаха съотношението на силите и избягаха на своя кораб.

Браги се огледа за врагове наблизо, сложи меча си на дъното и стъпи върху него да го изправи. Хвана с пръсти провисналата кожа на брадичката си и подвикна на Вали през рамо:

— Е, ти си спомни нещо, на което съм те учил, но го кри в себе си доста дълго. Аз…

Фейлег гледаше как Браги се озърна към княза. Вали бе коленичил до един от убитите, гризеше лицето му и се опитваше да откъсне месо със зъбите си.

— Княже, аз…

Браги стисна рамото му. Вали изръмжа клокочещо.

— Княже, ти си омагьосан. Княже, приятелю, моля те…

Не успя да каже следващите думи. Вали се надигна и със същото движение просна Браги по гръб. И вече го хапеше, дереше кожата му, налагаше го с юмруци, риташе. Фейлег виждаше как главата на стария мъж се люшка наляво-надясно под пороя от удари, но Браги беше неукротим боец и отвръщаше безмилостно. Двамата се изправиха вкопчени, прекатуриха се през борда във вражеския кораб и се затъркаляха. Наобиколиха ги датчани. Шестима скочиха срещу тях от всички страни. Вали се подхлъзна. Вдигнаха срещу им брадви и копия, но Браги се откопчи и връхлетя с главата напред да изблъска тримата до княза. Брадва отсече почти цялата му китка и мечът издрънча на дъното, но Вали прекърши шията на нападателя с удар в главата.

Браги падна заедно с един от противниците. И двамата тутакси скочиха, отблъснаха се един от друг, но датчанинът бе измъкнал ножа от колана на Браги. Старият воин реагира мигновено, заби чело в носа му и го запрати във водата.

Вали като че реши да му подражава. Метна двама зад борда и се обърна към останалите. Датчаните отстъпиха в полукръг, прекалено уплашени да нападнат отново, но нямаше и къде да се дянат.

Браги остана без оръжие, дясната му ръка кървеше, лицето — също. Усмихна се на княза.

— Цял живот си мечтаех да правя това редом до тебе. Ти си ненадминат в битката, щом забравиш за всичко, освен за врага. Но недей да прекаляваш с гъбите на берсерките.

Вали се поклащаше неуверено пред него.

Браги отпусна длан на рамото му.

— Гордея се с тебе, господарю. Ти си могъщ мъж и на сърцето ми олеква, като те гледам да се биеш така. Щях отдавна да си дам ръката, ако знаех, че това ще те пробуди.

Вали се хвърли към него като звяр и разкъса гърлото му със зъби. Браги по навик посегна към меча с осакатената си ръка и към ножа със здравата, но ги нямаше. Залитна назад, кръвта му опръска и него, и княза. Вали го събори на дъските и старият мъж се загърчи, ръцете му още опипваха колана за оръжия, които вече не бяха там.

Датчаните наоколо явно решиха в един миг, че не искат да се занимават с Вали, и се изсипаха на тълпа в повредения кораб на Бодвар Бярки. Пиратите от другия дракар сметнаха, че трябва да подкрепят новото нападение, и също нахлуха на кораба по средата. Фейлег се биеше свирепо и изгуби представа за времето, докато не видя и Вали да скача в навалицата с плашещо ръмжене.

Датчаните спираха като приковани или вкаменени. Фейлег бе чувал от баща си истории как Один се спускал над бойното поле и вцепенявал враговете. Но други не се втрещиха и пресрещнаха Вали. Схватката беше страшна. Някои губеха равновесие и биваха намушкани или стъпкани на хлъзгавите от кръв дъски, съратници се пробождаха взаимно в бъркотията, но Вали изглеждаше неуязвим. Враговете се отдръпваха от него, сякаш ги издухваше ураган, за да се върнат на своите кораби. Успяха онези, които не бяха смазани, разкъсани или прекършени от зъбите и крайниците на Вали.

Нещо цапардоса Фейлег през раменете и той залитна, но Бярки уби с един удар противника му. Берсеркът не бе изпаднал в бяс, не му остана време за напевите и варивото от гъби. Затова в думите му звучеше здравият разум.

— Трябва да превземем един от техните кораби. Зарежи княза тук. Не съм виждал берсерк като него, опасен е за нас колкото и за датчаните.

Бярки не беше никак глупав и знаеше кога общият враг поражда странни приятелства. Той посочи на Фейлег кораба, където лежеше Браги.

Фейлег кимна и скочи натам. Наведе се над Браги. Раната на гърлото не оставяше надежда, очите му мътнееха. Старият воин шареше с ръце, търсеше нещо. Човекът вълк отгатна какво трябва да направи. Взе паднало копие и притисна дръжката към здравата длан на умиращия. Пръстите на Браги я стиснаха, той придърпа Фейлег към себе си. Гласът му почти не се чуваше, Фейлег се наведе към устата му.

— Научих го на много неща, но на това не съм го учил…

Браги се засмя и притихна. Фейлег докосна лицето му. Старият мъж умря както си мечтаеха воините от неговия народ — с оръжие в ръка и шега на уста.

На този кораб бяха останали само шепа датчани, нямаше и помен от бойния им дух. Щом видяха берсерка и остатъците от екипажа му да идват при тях, те се втурнаха при оцелелите си съратници на втория дракар. Само Вали стоеше на повредения кораб. Датчаните знаеха, че срещу тях е чудовище, а не човек, вече режеха въжетата, с които бяха вързали дракара си за кораба на Бярки.

Почервенял от кръв, Вали изведнъж застина сред труповете, озърташе се леко озадачен. Очи надникнаха над ръба на бъчва. Фейлег чак сега се усети, че на средния кораб има още някой.

— Сега или никога, Велес Либор! — провикна се Бярки.

Търговецът се изправи в бъчвата, вторачен във Вали. Дори от двайсетина крачки Фейлег виждаше как трепери.

Велес изви глава към тях, но съвсем бавно, като че се боеше да не привлече вниманието на княза. А после отново прояви изумителна пъргавина — скокна от бъчвата, изтича към релинга и се преметна над него в краката на човека вълк и берсерка, долепен до дъските, сякаш над него още свистяха стрели. Бярки изсумтя презрително, но Фейлег се изкуши да хвърли търговеца в морето. На Велес му провървя, че Фейлег си имаше по-неотложни грижи.

— Можем ли да вземем княза? — обърна се той към Бярки.

Огромният мъж режеше въжетата между двата кораба. Завъртя глава, без да спира.

— Още е берсерк. Ще плаваме с течението и ще се опитаме да не го изпускаме от поглед.

— Ами ако го изгубим?

Бярки сви рамене.

— Лесно ще го намерим, ако и ние се оставим на течението. Но ако не разделя двата кораба, моите хора ще се разбунтуват. Той е омагьосан.

Мъглата пак се сгъсти и подигравките на наемниците на Бярки изпратиха датчаните, които се скриха в нея. Вали се виждаше само като сянка сред труповете, макар че едно въже още свързваше двата кораба.

Срязаха и него, корабите вече се раздалечаваха. Фейлег погледна тялото на Браги. Посочи го на Бярки.

— Разказвай за него.

После скочи при своя брат, преди мъглата да ги погълне.