Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Върколаци срещу богове (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wolfsangel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: М. Д. Лаклън

Заглавие: Капан за върколаци

Преводач: Владимир Зарков

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска

Печатница: „Полографюг“ — Хасково

Излязла от печат: 16.01.2012 г.

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-277-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8434

История

  1. — Добавяне

15.
Пленник

Вали наистина си помисли, че сънува. Сепна се с необикновеното усещане, съпровождащо понякога събуждането в непозната обстановка, когато действителността се измества внезапно и човек не знае къде е и как е попаднал на това място.

До ходилата му бе заспал с лице в тревата могъщ мъжага, покрит само с вълча кожа. До него се въргаляше съсипаната и опразнена торба, наблизо беше и мехът за вино, плосък като одеяло. Отначало му се стори, че е притъмняло, но после видя, че е в сянката на конете. Тя бяха застанали колкото се може по-наблизо. Това не го учуди, защото в долината се носеше вълчи вой.

Вали грабна меча си, извади го от ножницата и насочи острието към заспалия непознат. Този сигурно беше човекът вълк. Вали не знаеше какво да стори. Не забравяше, че би направил много по-силно впечатление, ако отведе разбойника жив, пък и така би доказал лесно, че е човек вълк, а не някой предрешен роб. Но мускулите на мъжа изпъкваха страховито, макар че наглед не беше по-възрастен от него. Дори робите, които вършеха цялата тежка работа в стопанствата, не изглеждаха толкова напращели от сила. Можеше да се събуди, докато Вали се опитва да го върже. Князът не вярваше, че би победил в схватката.

Огледа се. В торбата не бе останало нищо. Наоколо бяха разхвърляни разпраните платнени кесийки от билките на Диса. Виждаше и празните гърненца от меда и сънотворната отвара.

Подсмихна се, щом се досети какво е станало. Побутна леко с върха на меча гърба на човека вълк, бликна и капка кръв. Олекна му, че и обикновено оръжие може да навреди на съществото. Човекът вълк дори не шавна.

Вали взе въжето, окачено на седлото. Досега не бе имало нужда да връзва никого и не му беше съвсем ясно какво да прави, затова се престара. Първо върза ръцете на мъжа зад гърба му, после краката, след това отново ръцете и накрая пак краката.

Досега не се смяташе за особено суеверен, но изпита боязън да докосне човека вълк и изобщо не искаше да смъква от него вълчата кожа, наметната и върху главата му. Тя беше магическа, превръщаше човека наполовина в ръмжащ звяр. Дори търговецът Велес Либор не криеше, че се отнася сериозно към подобни истории.

Вали опита да си спомни някакви средства срещу магия, но до този ден нямаше нужда или случай да научи нещо повече за тях. Все пак бе чувал, че магьосниците могат да омайват и с погледа си, затова е добре да им сложиш превръзка на очите. Нямаше ивица плат, затова пък разполагаше с торбата, от която извади въжето. Но когато повдигна човека вълк, за да нахлупи торбата на главата му, Вали се стъписа от изненада.

Този мъж приличаше стряскащо на самия него. Лицето беше доста по-обрулено, а и по-слабо, косата — по-дълга и рошава. Но брадата беше рядка и къса като на Вали, чертите на лицата им трудно се различаваха. Вали потръпна. Този трябваше да е от преобразяващите се.

Сложи торбата на главата му, като внимаваше да не пипа магическата вълча кожа, въздъхна тежко и си наложи да се успокои. Дали умееше наистина да се преобразява? Напомни си, че е възможно мъжът просто да прилича на него. Рядко бе срещал други тъмнокоси мъже. Как да знае дали всички те нямат една и съща външност? Браги твърдеше, че на далечните западни острови живеели само тъмнокоси и било трудно да ги различиш. Добавяше и че смърдят, което несъмнено важеше и за този тук.

Вали продължи да умува. Търговците разнасяха слухове за някакви двойници — зли духове, които си придавали нечий облик. Не помнеше какво точно вършели тези духове, но явно не беше никак приятно. Пак опита да потисне вълнението си. Напомни си, че е уморен. Може да му се привиди какво ли не. Колкото по-бързо се върне в голямата зала на Двубрадия, толкова по-добре. Зае се да оседлае конете.

Не беше уверен как е най-добре да превози човека вълк, затова направи каквото можа да измисли. Изправи пленника и го избута да легне върху седлото на единия кон. Върза китките и ходилата му под корема на животното. Омота въжето и около кръста на човека вълк, после закрепи краищата му около предния и задния лък на седлото. И през цялото време пленникът се люшкаше отпуснато като мъртъв. Накрая Вали го побутна и подръпна, за да се увери, че го е закрепил здраво.

Върза поводите на коня с товара за седлото на своя кон и потегли към дома. Някъде из черното туловище на планината се обаждаха вълци. Той подкара в тръс конете надолу, искаше да се махне час по-скоро от тези места.