Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (52)

9 часът и 32 минути.

От много-много отдавна лейтенант Ектор Роман не бе спал толкова зле. Минаваше четири и половина, когато се прибра вкъщи пребит от умора. Изкъпа се, хапна и си легна. Яденето приготви Лаура, жена му, макар че той й каза да не става: „Почваш работа много рано“. „Така поне ще мога да те видя за малко“, отвърна му тя. Роман се усмихна и я целуна. Разказа случая само с няколко думи, защото беше изтощен и невероятно му се спеше. Въпреки това сънят му беше неспокоен. Събуди се в седем. Както обикновено. „Какво нещо е навикът“ — помисли. Но много добре знаеше, че не бе само по навик.

Влезе в кабинета си в девет и четвърт и намери Сиера, който го чакаше вече двадесетина минути.

Сведението за Санта Фе вече беше готово. Експертите бяха отишли в седем. Открили сравнително пресни следи от кръв на циментовия под, отпечатъци на Милито върху чаша с ракия, отпечатъци на Двайсетачката. И още много други стари, заличени отпечатъци. Нищо друго.

Според Сиера обаче имаше една извънредно важна новина. Рано сутринта Кабада бе заминал за Бехукал, за да се срещне с Карбонел и да провери алибито на Лабрада. Показанията на кадровика се потвърдиха, но Кабада по интуиция попита Карбонел дали Лабрада има оръжие. Оказа се, че има „Мисля, че го държи в бюрото си“ — каза директорът. И наистина в едно от чекмеджетата намериха „Стар“ калибър 32. Кабада бе позвънил на Сиера към девет, за да му съобщи за откритието, след което лично бе отнесъл оръжието на експерта.

Сиера изглеждаше доволен, но Роман го изслуша равнодушно. Изглежда, не бяха много нещата, които можеха да трогнат Роман тази сутрин.

— Защо сте толкова мрачен, лейтенанте? — попита най-сетне Сиера. — Случаят е почти решен.

— Сиера, на тебе май ти е много леко днес — сви устни Роман.

— Не. Просто нещата отиват на местата си — отвърна сержантът. — Съвсем ясно е, че Тео, Двайсетачката и Милито са били свързани. Тоест — потвърди се това, което вие твърдяхте още от самото начало: убийците са били няколко и поне един от тях е от автостопанството.

Сержантът замълча.

— От друга страна, намерихме и предмета, с който е било извършено престъплението…

— А оръжието, с което е бил убит Тео? — прекъсна го Роман.

— Какво ще кажете за пистолета на Лабрада? — попита от своя страна Сиера.

Роман запали цигара, преди да отговори.

— Сиера — рече той съвсем бавно, — трябва да ти призная, че ще бъда безкрайно изненадан, ако ми кажат, че Тео Гомес е бил убит с пистолета на Сиро Лабрада.

Сиера смръщи вежди.

— Ако си спомняте, снощи вие сам…

— Да, снощи аз сам… — отвърна Роман. — И както изглежда, правилно съм постъпил.

Роман стана. Сиера понечи да се обади, но предпочете да замълчи, защото знаеше, че Роман сам ще му каже. Единственото, което го интересуваше в момента, беше мнението на лейтенанта.

— Уликите срещу Лабрада не се потвърждават — категорично заяви Роман. — Ако искаш, ще ги анализираме. Приемаме, че престъплението е било извършено от Тео, Милито и Двайсетачката, нали?

— Това е повече от ясно — отвърна Сиера. — У Двайсетачката беше револверът на Суаснабар, а у Милито — кибритът с буквата „Л“ на онази жена… Как се казваше?

— Лала — каза Роман.

— Именно. Тео е ходил у Милито на сутринта след престъплението. Освен това…

— Да — прекъсна го Роман. — Както и да погледнеш, те са съучастници. Те са извършили убийството. Но защо, каква е причината?

— Ами, бих казал… Като се има предвид миналото на Милито и на Двайсетачката, може да се предположи — с цел грабеж, макар че…

— Целта наистина е била грабеж — каза Роман. — Макар нищо да не е откраднато. Трябва да отхвърлим предположението, че са имали намерение да убият Суаснабар, защото Милито е имал револвер, в стаята му намерихме нож, а пазачът е бил убит с предмет, случайно попаднал подръка, с ключ, който е бил забравен от механика. Тоест към него са прибягнали в критичен момент. Можеш да бъдеш сигурен, че не са имали намерение да убиват пазача.

— Имате право — съгласи се Сиера.

— Обърни внимание и на още нещо — продължи Роман. — Милито и Двайсетачката са били престъпници, но не и убийци. А за Тео това е било първото престъпление. Бил е амбициозен, недоузрял, попаднал под лошо влияние и се поддал.

Замълча, загаси цигарата в пепелника и продължи:

— Не мога да си представя какъв точно е бил планът им, но, изглежда, са се опитали да го заплашат, а той не се е поддал. Да предположим, че им е оказал съпротива и тогава са го убили… Но понеже това не е влизало в първоначалните им планове, понеже никога не са убивали, са се изплашили… Затова и не са откраднали нищо, Сиера. А по всичко личи, че Тео се е превърнал в пречка. Изглежда, е искал да си признае и те са го ликвидирали. Но не го е убил нито Двайсетачката, нито Милито.

Погледът на Роман попадна на листа с четирите кръга, които бе начертал предишната нощ. Седна на стола си и почука с показалец по листа.

— Ето тук е разковничето, Сиера — натърти. — В четвъртия кръг. Това е човекът, който липсва. Убиецът на Тео, най-опасният от всички, човекът с пистолета калибър 32…

— А защо да не е Лабрада? — настоя сержантът.

— Защото не е той — каза Роман. — Да предположим, че Лабрада се е присъединил към тримата, за да се отърве от Суаснабар и да се сдобие с няколко хиляди песос.

— Не е изключено — отвърна Сиера.

— Само че престъпниците не са отишли, за да убият Суаснабар. Това се потвърждава от факта, че е бил убит с предмет, който случайно им е попаднал подръка. Ето единственият мотив, който би могъл да се припише на Лабрада — да се отърве от пазача, за да не го разобличи в машинациите с резервните части.

Замълча.

— Но ако са се канели да извършат убийство и са били готови за най-лошото, какво им е попречило да извършат кражбата? — продължи Роман. — И ако Лабрада не е замесен в убийството на Суаснабар, а аз мисля, че не е, нямаме никакво основание да му приписваме убийството на Тео, защото то е следствие на предишното.

— Значи снощи вие…

Роман се усмихна.

— Попритиснах го малко, за да ми каже всичко, което знае, защото Лабрада е хитра лисица и казва само това, което му изнася. А в този случай има достатъчно основание, за да скрие истината.

— Беше доста нервен — каза Сиера.

— Само заради авточастите. Злоупотреба с общественото имущество. Ще трябва да отговаря за това. Признавам, че изненадата ми беше безкрайна, когато се оказа, че телефонният номер, намерен у Тео, е на Лабрада. Реших, че имат някакви лични отношения, че знае за Тео повече, отколкото казва, и затова се постарах да го накарам да разкаже всичко, което знае. Но телефонът не доказва нищо.

Роман отново се усмихна и погледна съсредоточено Сиера.

— Все пак ще трябва да изчакаме резултата от експертизата, но ако е положителен, ще трябва да си сменя професията. Сиера.

Сержантът се замисли.

— А как според вас са проникнали престъпниците в автостопанството?

Роман повдигна фуражката и приглади косите си.

— Доста мислих върху това и ми хрумна само един вариант — отвърна лейтенантът. — Спомняш ли си историята за Троянския кон?

Сиера смръщи вежди.

— За кое? — попита учудено.

— За войната между гърците и троянците — усмихна се Роман. — Не си ли чел „Илиада“?

Сиера се загледа в някаква неопределена точка, сякаш се мъчеше да си спомни.

— А, да… В института сме я учили… — каза и лицето му изведнъж светна. — Ами, разбира се, камионът на Тео.

— Именно. Тео е карал, а другите двама са се скрили вътре. Или другите трима. Затова Суаснабар е отворил вратата — каза Роман. — Това е бил единственият начин да проникнат вътре. Пазачът е отворил на шофьор от автостопанството. Другите не ги е видял.

— А как са се измъкнали от камиона, без да ги види Суаснабар, без да ги усети кучето? — попита Сиера.

— Ти си напълно прав, Сиера. На хипотезата ми не й достига нещо. Защото, когато гърците излезли от дървения кон, троянците са спели, а Суаснабар е бил буден. — Замълча и малко след това продължи: — Има нещо… Нещо, което, разбира се, аз не знам… Няма откъде да го знам… Някаква клопка, някаква уловка. Нещо, което е било за Суаснабар като съня за троянците.

Намръщи се.

— Знам ли… Може никога да не научим какво е било. Оказахме се в задънена улица. Всички нишки са прекъснати.

В този миг иззвъня телефонът. Обади се Сиера:

— Слушам. Да, да — погледна към Роман. — Да. Ще му предам.

Затвори и се обърна към лейтенанта:

— Засега оставате тук.

— Какво? — не разбра Роман.

— Няма да се наложи да си сменяте професията — усмихна се Сиера. — Куршумът, с който е бил убит Тео Гомес, не е изстрелян от пистолета на Лабрада.