Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (44)

9 часът и 40 минути вечерта.

Милито целуваше топлата шия на жената.

— Чакай да затворя вратата — промълви тя и леко го отблъсна.

Но той я прегърна още по-силно и потърси устните й. Тя отметна глава и се изсмя.

— Остави ме да затворя вратата.

Той я пусна и се стовари на леглото, сякаш изведнъж бе изгубил всякакъв интерес към нея. Тя бързо закопча пеньоара си, отиде до вратата и пусна секрета. Върна се при Милито, който бе втренчил поглед в тавана.

— Събуй си обувките, съкровище, че ще ми изцапаш чаршафа — каза нежно, но в гласа й прозвуча упрек.

Той сякаш не я чу. Продължаваше да лежи с ръце, кръстосани под главата.

— Направи ми кафе — каза сухо, без да я поглежда.

За миг тя стана сериозна, но веднага устните й се разтегнаха в усмивка и откриха два реда едри зъби.

Дозакопча пеньоара си, който той разкопча преди малко, веднага щом тя отвори, и едва влязъл, започна да я целува мълчаливо и да я гали страстно, както в началото, преди десет месеца. Тя не се възпротиви. Милито й харесваше, много й харесваше. Докато той разкопчаваше пеньоара и я целуваше, тя забрави упреците, които се канеше да му отправи. Вече две седмици, откак не бе идвал при нея.

А сега се бе проснал на леглото, сякаш му е омръзнала.

Тя се приближи и започна да събува обувките му.

— Тая къща аз я чистя, драги.

Свали мокасините му и ги остави до леглото. Краката му миришеха на пот, но тя харесваше всяка негова миризма.

Стана, отметна назад къдравата си коса, сложи ръце на кръста, погледна го съсредоточено и каза с предизвикателен и подигравателен глас:

— Що за маниер! Хвърляш ми се като невидял, след което се просваш на леглото, все едно нищо.

Той я погледна и усмивката изчезна от устните й. Отново втренчи поглед в олющения таван. Тя вдигна рамене, отиде в единия край на стаята, където имаше газов котлон, и започна да приготвя кафе.

Беше десет години по-голяма от него, а лицето й не скриваше възрастта. Личеше, че не е била красива, нито пък грозна. Сега вече бръчките подчертаваха още повече грубите й черти. Очите бяха малки, а устата — голяма. Бе изгубила свежестта си. Имаше лице на четиридесет и пет годишна жена, която или много бе работила, или много бе преживяла, или и двете. В замяна на това тялото й беше съвсем запазено. Гърдите бяха твърди, а коремът — гладък. Краката й бяха стройни — нямаше следа от разширени вени.

Сложи кафето на огъня и се върна до леглото. Милито лежеше в същата поза, гледаше в тавана и пушеше.

Тя остана права. Чакаше да я погледне, но внезапно каза:

— Да не би вече да не ти харесвам?

Той не отговори.

Тогава тя разкопча бавно пеньоара си и го остави да падне на пода.

— Емилито — прошепна.

Той я погледна.

Тогава тя погали гърдите си, вдигна очи към него и се усмихна:

— Нима не ти харесвам?

Милито хвърли цигарата, на пода, скочи и я повали на леглото.

Кафето на котлона изкипя.