Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (10)

7 часът и 55 минути вечерта.

Когато Сиера влезе в кабинета, Роман прибираше някакви листа в черната си кожена чанта.

— Тъкмо си тръгвах — каза Роман вместо поздрав, — но се радвам, че се засякохме.

Сержант Мигел Сиера прекара доста напрегнат следобед. Отиде в Бехукал, в дома на Иделфонсо Кастельо, и завари шестдесетгодишния механик по пижама, необръснат и болен. Откакто предния следобед се беше прибрал поради неразположение, Кастельо не бе излизал никъде. И съседите го потвърдиха. Механикът вече знаеше за случилото се със Суаснабар и беше видимо обезпокоен. На Сиера му се стори, че бил привързан към пазача.

Сержантът разказа всичко на Роман и веднага добави:

— Мисля, че трябва да го изключим от списъка на заподозрените.

— Така изглежда — каза Роман замислено.

— После, както се бяхме разбрали, отидох в автостопанството и разпитах за Абреу. Не знаеха със сигурност защо е прибрал толкова късно камиона, но диспечерът ми каза, че когато се връщат от път, шофьорите имат право да прибират камионите по всяко време. В понеделник рано сутринта Абреу е тръгнал за Матансас. Но понеже днес му е почивен ден, взех адреса и отидох у тях — на ъгъла на „Окендо“ и „Салуд“.

— И какво ти каза? — попита Роман и се изправи.

Лейтенантът отиде до вратата на кабинета, която Сиера бе оставил отворена на влизане, и я затвори.

— Беше облечен и се канеше да излиза, отговори съвсем кратко — каза Сиера, — но ясно. Пристигнал от Матансас към единадесет през нощта и се прибрал вкъщи. Не закарал камиона веднага, защото предпочел първо да се изкъпе, да вечеря, и да си почине. Нищо, че щяло да стане късно, нали на другия ден бил свободен.

Направи пауза и поясни:

— Когато шофьорите правят къс курс до Матансас или Пинар, им дават един свободен ден. Ако пък е по-далеко, да речем, до Лас Виляс или Камагуей, почиват два дни.

— Провери ли показанията му?

— Разбира се — отвърна сержантът. — Излязох заедно с Абреу и отидох в КЗР. Там ми казаха, че наистина камионът е бил пред дома му от единадесет докъм два. Даже разговарях с дежурния. Оказа се жена. Видяла го да излиза към дванадесет и го заговорила — познавали се. Казал й, че отива до аптеката на ъгъла на „Санха“. И наистина се върнал след петнадесет-двадесет минути. Жената дори минала покрай аптеката и го видяла да излиза и да звъни по телефона.

— Абреу беше ли ти разказал всичко това? — смръщи вежди Роман.

— Не, не ми го каза, но, така или иначе, мисля, че това не поставя под съмнение алибито му — отвърна Сиера, — защото момичето го е видяло да се прибира. Излязъл отново към два и й казал, че отива в Бехукал да остави камиона.

Роман се замисли. Сиера го погледна неспокойно, сякаш се опитваше да отгатне какво минава в този миг през главата на шефа му.

— Да. Имаш право — каза най-после лейтенантът. — Това не променя кой знае колко алибито му. Няма начин да е бил в Бехукал. Нещо друго?

Сиера се усмихна:

— Това щях и аз да попитам. Честно казано, нямам какво повече да ви кажа.

— Е, добре, има един заподозрян — каза Роман и разтърка чело. — Кабада ще ти разкаже с подробности. Той беше на разпита, а за останалото съм го инструктирал. Аз трябва да тръгвам.

Роман взе чантата, която лежеше на бюрото.

— Сиера, да държат под наблюдение дома на Теодоро Гомес и на приятелката му Виктория Карерас. Адресът й е на бюрото ми. Ти няма да мърдаш оттука, докато не дойда или не се обадя по телефона. Ясно е?

— Да — отвърна Сиера.

Роман излезе и затвори вратата след себе си. След няколко секунди тя отново се отвори и Сиера видя главата на лейтенанта:

— Щях да забравя — каза сериозно Роман. — Кажи на другарите, които ще наблюдават дома на Вики Карерас, ако видят тридесет и пет годишен мъж с бежов фолксваген, да не го задържат. Това ще съм аз. Отивам при нея.

Сиера се засмя.