Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (41)

8 часът и 30 минути вечерта.

Телефонът иззвъня един, два, три пъти. В сумрака на стаята нечия ръка вдигна слушалката.

— Моля.

От другата страна на жицата заговори бързо и припряно нечий глас:

— Ти ли си? Ти ли си? Работата е лоша. Аз ти казах, че така ще стане. Преди малко полицията беше у нас. Струва ми се, че Двайсетачката е ранен или мъртъв. Не успях да го видя добре, но той беше. Спукана ни е работата. Чуваш ли ме? Чуваш ли ме?

— Успокой се — каза гласът, но припреният и изплашен глас продължи:

— Къде да се дяна сега? Какво да правя?

— Успокой се, ти казвам — продължи гласът. — Така нищо няма да се оправи.

И двамата замълчаха.

— Знаеш, че не съм страхлив, дяволите го взели! — побесня другият глас.

— Хубаво слушай — каза първият глас. — Ще отидеш при оная, твойта в „Ла Лиса“ и няма да се показваш навън четири-пет дни. Не ми се обаждай. Аз ще те намеря. Остави ме да помисля. Дай ми пет дни. Но ти не си подавай носа на улицата.

— При нея? Ти си се побъркал. Не помня откога не съм й се вестявал. Сигурно вече си е хванала някой друг.

— Трябва да отидеш там! — каза сухо първият глас.

— Не мога — изскимтя вторият.

— Нямаш друг изход, Милито.

Отново дълго мълчание.

— А ти какво ще направиш за пет дни?

— Остави това на мен. И пак ти напомням: не ме търси повече и не идвай при мен! Чуваш ли?

— Да, чувам те.

— Добре. Пет дни. Аз ще те намеря.

— Знаеш ли адреса? — умолително каза Милито.

— Не — отвърна първият глас, — но ще те намеря.

— Чакай! — извика Милито.

Но от другата страна вече бяха затворили телефона.