Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (50)

2 часът и 35 минути

— Само те мъкнат насам-натам… Не те оставят на мира… В изправителния лагер поне може човек да си поспи — процеди мъжът през зъби и излезе от килията с тромавата си мечешка походка. Спеше дълбоко, когато му казаха, че отново ще го разпитват. Вървеше по коридора като автомат. Не разбра кога седна срещу същия човек, който го бе разпитвал преди няколко часа. Пеперудата го гледаше с обичайното си тъпо изражение, но този път още по-тъпо, защото му се спеше.

— Ще ти се стъжни, Пеперуда — каза Роман без заобикалки. — Ще ти се стъжни.

Пеперудата го изгледа, сякаш не го бе чул. Разтърка очи.

— Откъде идваше, когато се срещна с Ястреба на „Прадо“? — попита Роман.

Гласът на Пеперудата беше по-дрезгав и по-неясен отвсякога.

— Вървях си по улицата, нали ви казах… През нощта избягах от лагера и…

— А сутринта? Къде беше? Искаш ли да ти кажа? — прекъсна го рязко Роман.

Пеперудата го изгледа изумено.

— Бил си у Ястреба… И ти си забъркан в историята с Тео Гомес — каза твърдо Роман. — Ти си съучастник в престъплението.

Очите на Пеперудата се ококориха въпреки лейкопласта на веждата.

— Аз? — извика и веднага се изкашля, за да прочисти, гърлото си, — Никъде не съм бил… Видях Ястреба на „Прадо“… Съвсем случайно…

— Ходил си у тях, Пеперуда — повтори невъзмутимо лейтенантът. — Искаше да ме излъжеш, да повярвам, че не знаеш нищо за него, дори къде живее. Но ти го познаваш от много отдавна.

— Аз не съм убил никого… Нямам нищо общо с тая история. Прибраха ме още преди четири месеца — каза Пеперудата отчаяно и наведе очи. — Проклет да бъде часът, в който ми хрумна да избягам… Такова чудо ми се стовари на главата…

Гласът му прозвуча по детски. Сякаш изобщо не разбираше историята, в която се бе забъркал. Вдигна глава и срещна погледа на Роман.

— Кълна се, че нямам нищо общо с цялата тая история… Ще станат девет месеца, откак не съм ходил в Санта Фе… Осем или девет месеца…

Роман въздъхна.

— Пеперуда — каза меко — сега ще ми кажеш в коя част на Санта Фе живее Ястреба. Аз ще разбера и без да ми кажеш, но ще стане много по-лошо за тебе.

Пеперудата отново наведе очи.

— В Санта Фе.

— Къде точно в Санта Фе? — настоя Роман.

— В една дървена барака на края на селото, към гората… Почти на брега — вдигна глава. — Но аз съм ходил там всичко на всичко два пъти, и то преди сто години… Не мога хубаво да си спомня…