Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (45)

10 часът вечерта.

Мъжът, който влезе, беше бял, чернокос, висок и много слаб. Едва ли прехвърляше тридесетте. Ходеше бавно и тромаво. Прекоси прага на кабинета, без да промълви дума.

— Почакайте малко — каза му Сиера и излезе.

Роман го наблюдаваше иззад бюрото, но високият слаб мъж гледаше в друга посока, кръстосал ръце на гърдите.

В този миг влезе Сиера, последван от Рейна, но мъжът не им обърна внимание. Наложи се Роман да го попита:

— Познаваш ли я?

Мъжът вдигна очи и лицето му се преобрази.

— Хм — усмихна се. — Такава жена не се забравя лесно…

Тя го погледна строго, но той не се смути.

— Няма и два дни… Ами да… Онзи ден вечерта… — каза, като се обръщаше ту към Роман, ту към нея. — Бях на рецепцията и…

Мъжът внезапно се втренчи в Рейна с широко отворени очи. После обърна учуденото си лице към лейтенанта, щракна с прости и каза:

— За бога, лейтенанте! Тя беше с оня мъж… Дето ме извикахте вчера заради него! Ама че съм и аз! Сега съм сигурен. Дойдоха вечерта и си тръгнаха на другата сутрин, малко преди да свърши смяната ми… Сигурен съм.

Замълча и каза сякаш на себе си:

— Ама че съм и аз. Горкият човек…

Роман се облегна на стола и се усмихна:

— Добре. Мисля, че всичко е ясно. Можете да си вървите и двамата.

Сиера затвори вратата, след като излязоха, и се разсмя:

— Това се казва избирателна памет.

— Стига си се смял, Сиера — усмихна се Роман. — Нареди да освободят Фело Карденас. Хубаво да го скастрят и да го пуснат.

— Сигурно Куко Масора е търсел Рейна — каза Сиера, засмя се и вдигна слушалката.

— Няма съмнение — отвърна лейтенантът. — Тръгнал е да търси тайнствената жена и я е намерил.

Вратата изскърца и в стаята влезе Кабада.

Готово — подаде на Роман малък плик.

— Отлично — лейтенантът отвори плика.

Отвътре го гледаше мъжът от фоторобота. Само че лицето на тази снимка — истинската — имаше излъчване, което никой фоторобот не може да предаде. Чертите бяха още по-ъгловати, а очите — още по-мрачни. Виждаше се, че има гъста брада. Беше едно от онези лица, които никога не изглеждат добре обръснати.

— Значи с това приключихме — промърмори Роман и подаде плика на Сиера.

— Кабада, върви да спиш, че утре ще имаме доста работа.

Обърна се към Сиера:

— Намери ми телефона на Лабрада, че е крайно време да ми обясни някои неща.

Кабада беше тръгнал към вратата, но внезапно спря и се обърна:

— Лейтенанте, съвсем бях забравил. При цялата тая лудница ми беше изскочило от главата, но сега ще убия с един куршум два заека.

Бръкна в джоба на ризата си и извади някакво листче. — Ето телефона на Лабрада — каза сержантът и го подаде на Роман.

Лейтенантът го изгледа учудено и протегна ръка. Но преди да погледне листчето, разбра, че номерът на Сиро Лабрада е 30-91-07 — същият от хартийката, намерена в дрехите на Тео Гомес.