Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (26)

6 часът и 17 минути вечерта.

Роман постави диапозитива в апарата и на белия екран се появи контурът на кръгло лице.

Вики погледна Роман и после премести поглед на екрана. Вгледа се мълчаливо.

— Може би малко по-слабо — каза накрая.

Роман не отговори. Бръкна в кутията, извади ново квадратче и го постави в апарата.

— Така как е? — каза, без да поглежда Вики.

Тя не отговори веднага.

— Да… може би — поколеба се. — Мисля, че нищо няма да излезе — продължи отчаяно. — Виждала съм го само два пъти.

Роман се направи, че не я чува, и повтори меко:

— Така как е?

— Горе-долу. Но… може би малко по-тясно долу и по-широко горе. Не толкова издължено и с по-изпъкнали скули.

На екрана се появяваха и изчезваха овалите на различни лица, докато Вики внезапно каза:

— Ето го, лейтенанте! Точно като това!

Наистина, лицето на екрана имаше заострена брадичка и изпъкнали скули.

— Добре — каза Роман. — Сега да видим носа. Можеш ли да си спомниш?

— Мисля, че да — отвърна Вики. — Леко закривен и в същото време сплеснат. Като на боксьор.

Роман постави отново целулоидно квадратче — на лицето се появи дълъг гърбав нос.

— Тоя не става, нали? — каза лейтенантът и го махна, преди Вики да отговори.

Отново бръкна в кутията и избра друго квадратче. Постави го в апарата.

— Може би този?

— Да — Вики се обнадежди. — Носът беше точно такъв.