Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (39)

8 часът и 10 минути вечерта.

Същото лице, което Луис и Вики видяха на екрана, но живо и измокрено от зимния дъждец, погледна към улицата и се намръщи.

Пред входа на къщата се бяха струпали тридесет-четиридесет души. На тротоара бе паркирана линейка и вратите й бяха отворени. По средата на улицата имаше две полицейски коли със запалени сигнални лампи.

Духаше вятър и носеше боклуците по улицата. Човекът стоеше на ъгъла и гледаше, без да разбира какво точно се е случило. Той живееше в тази сграда и по някакъв начин бе свързан с всичко това. Сигурно. Току-що се бе появил и ето че пред вратата се бе събрала тълпа, а на улицата чакаха линейка, патрулни коли.

Покрай него все още притичваха любопитни, които искаха да надникнат над главите на струпалите се пред сградата.

Видя как от другия край на улицата, откъм „Ехидо“, се приближи кремав фолксваген и спря до една от полицейските коли. Вратата се отвори и отвътре излезе офицер с масленозелена куртка, който си проправи път между хората и влезе в сградата. Излезе почти веднага, придружен от някакъв цивилен: висок снажен мулат, който притискаше към челото си окървавена кърпа. Двамата тръгнаха към „Сиенфуегос“ и хлътнаха в някакъв вътрешен двор през два входа от неговия. Зяпачите се спуснаха след тях, но не влязоха.

Минаха почти десет минути. Той знаеше, че е опасно да стои там, но се бе скрил зад масивна колона и освен това усещаше огромно желание да разбере какво става. Бръкна в джоба на ризата, извади пликче с аспирин и лапна два. Започна да ги дъвче.

И тогава видя как тълпата се разтвори, за да даде път на двама мъже в зелени униформи с носилка, на която лежеше покрито с чаршаф тяло.

Пребледня.

Обърна се и забърза по „Сомеруелос“ към „Монте“.

Не знаеше кой е мъжът в носилката. Не знаеше.

Но предполагаше.