Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (35)

7 часът и 25 минути вечерта.

Кабада се скри зад резервоар с вода в мига, в който се чу нов изстрел. Усети как челото му се удари в нещо твърдо и по лицето му потече кръв, но не я изтри. Изправи се и погледна внимателно. На няколко метра от него, също зад резервоар с вода, но по-малък, се беше спотаил Двайсетачката. Кабада разбра, че е в ръцете му, но отново извика:

— Хвърли пистолета и излез оттам!

Отговор не последва.

Кабада бе преброил изстрелите: пет. Ако Двайсетачката е с пистолет, значи му остават още пет куршума, а ако е с револвер — един. Кабада отново подаде глава. Преследваният нямаше къде да бяга. Стоеше на ръба на покрива и трябваше да скочи на съседния. Но този път нямаше да е толкова лесно: съседният покрив беше един-два метра по-високо.

И тогава се чу нов изстрел, който глухо отекна в нощта.

— По дяволите! — процеди Кабада през зъби и изскочи.

Но не се наложи да стреля.

В този миг от тъмното се появи Двайсетачката с вдигнати ръце и започна да отстъпва назад, вместо да тръгне към сержанта.

— Не стреляй, братче, не стреляй!

Кабада искаше да му изкрещи, да внимава, но думите застинаха на устните му.

Видя как Двайсетачката се спъна в малкия бордюр на покрива, изгуби равновесие и полетя надолу с протяжен вик.

Викът секна, когато тялото се разби на земята от петнайсетметровата височина.