Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (24)

5 часът и 50 минути следобед.

Роман и Вики влязоха в малка, правоъгълна, слабо осветена зала. В центъра върху висока маса беше поставен сложен апарат, а отстрани върху ниска широка масичка бяха наредени множество картонени кутии.

В залата имаше три-четири стола. Роман отиде, взе два и ги сложи от двете страни на масите. На една от стените висеше снежнобял екран.

— Това е фоторобот. Представлява начин за идентифициране, с всичките му преимущества и недостатъци, разбира се.

Роман натисна някакво копче от долната страна на апарата — сноп светлина освети екрана.

Той продължи:

— Често ни помага да съставим образа на човек, когото търсим… Дори ни насочва към снимки, които пазим в архива. Няма ли да седнеш?

Роман посочи на Вики един от столовете. Тя седна и се заслуша внимателно.

— Може пък да ни помогне — заключи лейтенантът.

Вики наведе глава. После я вдигна и погледна съсредоточено Роман.

— Толкова ми се иска да ви помогна да намерите този човек… — замълча, без да отделя очи от него. — Но мисля, че няма да мога… Може би ако го видя или пък ако ми покажете негова снимка, веднага ще го позная… Но така… Струва ми се невъзможно.

— Така или иначе, нищо не ни струва да опитаме — каза Роман и отиде да загаси лампата. Слабата светлина изчезна. Белият сноп светлина, който струеше от апарата, ясно се очертаваше в тъмната стая.

Роман мълчаливо седна на другия стол и започна да преглежда кутиите. След известно време взе една, отвори я и извади целулоиден квадрат, на който бе нарисувано нещо, подобно на кръг. Погледна го срещу светлината, изправи се и каза:

— Първо ще видим овала на лицето.