Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (22)

3 часът и 15 минути следобед.

Стиснал здраво волана с поглед, вперен в шосето, което едва се виждаше зад плътната водна завеса, Хуан Себастиан Аройо си тананикаше. Песента свърши и почти веднага се чу гласът на говорителя: „Чухте Силвио Родригес с «Подарявам ти една песен». Радио Хавана, петнадесет часът и шестнадесет минути.“

В този миг опитното ухо на Аройо улови някакъв шум, който идваше от мотора.

Натисна спирачката. Камионът продължи по инерция още няколко метра и спря. Загаси мотора, спря транзистора и остана загледан в мокрото шосе. Сега вече ясно се чуваше плющенето на дъжда.

На Аройо му се прииска да изругае, но се въздържа. Колкото и ругатни да изреве, нямаше да помогнат. Измина едва седмица и ремъкът на вентилатора отново се бе скъсал. Посред шосето, и то в такъв порой.

Настръхна само като си помисли, че трябва да излезе от топлата суха кабина под студения дъжд. Но трябваше да го направи. Не можеше да остави там камиона за дълго, защото или щяха да му ударят някоя глобичка, или някой хубаво щеше да го насмете.

Закопча се догоре, отвори вратата и скочи. Заобиколи тичешком камиона и отиде при сандъка с инструментите. Лицето му вече беше мокро от дъжда. Имаше резервен ремък, но проклетото езиче заяждаше и Аройо бе готов да разбие сандъка. Най-после успя. Вдигна металния капак, извади ремъка и един ключ. После го затвори и понечи да пусне езичето, но се сепна. Отново отвори капака и се вгледа.

Наистина — вместо един гаечен ключ в сандъка лежаха два.