Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (3)

5 часът и 30 минути.

В сумрака на утрото фолксвагенът на лейтенант Ектор Роман влезе в паркинга на автостопанството в Бехукал. Колата спря до една линейка и две полицейски алфаромео, чиито сигнални лампи бяха запалени и хвърляха наоколо синкави отблясъци.

Служители от следствено — техническия отдел се суетяха между будката на пазача и склада, сега вече осветен. Група шофьори, дошли да вземат камионите си, гледаха любопитно от известно разстояние, пушеха и разговаряха тихо.

Лейтенант Роман слезе от фолксвагена и погледна небето. Беше сиво и заплашваше да остане така през целия ден.

Сержант Мигел Сиера се приближи към него.

— Къде е? — попита Роман.

— Ей там — отвърна Сиера и кимна с глава към склада.

Влязоха в помещението. Трима експерти правеха снимки и оглеждаха мястото. Роман и Сиера прескочиха внимателно някакви тенекии и се приближиха към тялото на нощния пазач.

Сержант Сиера се наведе. Роман стоеше прав и гледаше мълчаливо. Пазачът беше широкоплещест як мулат с къс и дебел врат. Гонеше петдесетте, но от пръв поглед се виждаше, че е притежавал ловкостта и силата на по-млад човек. Лежеше по очи, а лицето му беше заровено в купчина кълчища, напоени с гъста и почти черна кръв. Част от черепа на тила му беше хлътнала и зееше дълбока рана със засъхнала по нея кръв.

Сиера покри отново тялото. Изправи се, изтърси ръце и каза:

— Ударили са го един или два пъти с твърд предмет: може би железен прът или тръба. Съдебният лекар каза, че резултатите от аутопсията ще бъдат готови още тази сутрин.

Сиера подуши шумно въздуха и сбърчи нос:

— Не усещате ли миризма, лейтенанте? Отворили са крановете на две цистерни с бензин и една с газ. Освен това са пръснали кълчища из целия склад. Навярно са се канели да го запалят. Може би е саботаж. Освен това са откраднали револвера на пазача. Шофьорите твърдят, че е бил калибър 38. Така или иначе, на Кабада вече му е наредено да изясни какъв вид оръжие е било зачислено на пазача. Името му е Ерасмо Суаснабар.

— Има ли следи от кражба? — попита Роман, загледан в рафтовете на склада.

— Май че няма — отвърна Сиера и почеса главата си под масленозелената фуражка. — Началникът на отдел „Кадри“ хвърли поглед и каза, че нищо съществено не липсва. Така или иначе, ще трябва да изчакаме директора на автостопанството. Отидоха да го извикат.

Направи пауза и продължи:

— Там в будката са кадровикът и шофьорът, който е намерил пазача.

Излязоха от склада и тръгнаха към будката. Пресрещна ги униформен полицай.

— Лейтенанте — обърна се той към Роман, — Шофьорите питат може ли вече да изкарват камионите.

Роман се забави няколко секунди, преди да отговори. Захапа кокалчетата на пръстите си недоволен. Тримата изминаха няколко крачки до вратата.

— Кажи им да почакат — отвърна накрая Роман и влезе заедно със Сиера в будката.

Щом ги видяха, двамата мъже станаха. Сержантът посочи този, който стоеше по-близо, и каза на лейтенанта:

— Това е другарят Лабрада — началник отдел „Кадри“ в автостопанството.

Роман леко се усмихна и подаде ръка на мъжа, който също се усмихна и промълви тихо:

— Много ми е приятно, лейтенанте.

— А това — продължи Сиера — е другарят, който е открил трупа — Елпидио Абреу, шофьор в автостопанството.

Шофьорът с бледо и леко изкривено лице подаде ръка на Роман. Той се обърна към сержанта и му каза:

— Сиера, отиди с другаря кадровик в склада и нека пак да погледне дали не липсва нещо ценно.

— О’кей — промълви Сиера и излезе заедно с Лабрада.

Когато останаха сами, Роман седна до бюрото и посочи на шофьора един стол.

— Седнете, другарю.

Шофьорът седна. Роман извади от джоба си пакет „Популарес“ и му предложи цигара.

— Разкажете ми как стана.

Абреу запали цигарата и започна да говори. Предаде му дума по дума това, което вече бе разказал на сержанта. Роман го изслуша внимателно и го прекъсна само два пъти: първия, за да попита дали е сигурен, че кучето е било живо, когато го е видял, и втория, за да уточни часа, в който е тръгнал да търси помощ.

— В такъв случай ето какво излиза — каза Роман, за да уточни. — Дошли сте около три часа през нощта и сте намерили вратата на паркинга отворена, което ви е учудило, защото е било необичайно. Помислили сте, че може би някой от камионите току-що е излязъл или влязъл и че нощният пазач още не е успял да я затвори. Спрели сте камиона на няколко метра от будката, но там е нямало никой. Излезли сте, извикали сте няколко пъти, свирили сте с клаксона. Така минали десетина минути. Нали? Никой не се обадил и вие сте взели фенера, слезли сте и сте отишли да погледнете между камионите. Направили сте го, защото не сте намерили Суаснабар и защото сте предчувствували, че се е случило нещо. Тогава забелязвате раненото куче. Виждате, че вратата на склада е отворена, влизате и намирате пазача. Това става някъде към три и четвърт, нали? Излизате тичешком и започвате да викате. Тогава идва патрулът от КЗР,^[1] който е бил на пряка — пряка и половина от вратата на паркинга. Двамата другари влизат: първо единият, нали така, който се е обадил в полицията от будката, т.е. оттук, и после другият.

— Да. Така — промълви шофьорът.

Роман погледна часовника си и видя, че вече е почти седем. Изправи се.

— Ако има още нещо, ще ви се обадим — каза на шофьора, който също се бе изправил.

Двамата мъже излязоха от будката. Елпидио Абреу се присъедини към няколко свои колеги, които вървяха към линейката, за да видят как двама санитари качват трупа на Суаснабар. Роман отиде да потърси Сиера и Лабрада.

— Всички ли са тук? — обърна се той към кадровика.

— Липсват петима, лейтенанте — отговори Лабрада.

— Искате ли да говорите с другаря, който е съобщил в полицията? — каза Сиера.

Роман кимна. Сиера се отправи към линейката, каза нещо на един от мъжете, който стояха до колата, и се върна с него.

— Това е другарят.

Роман се ръкува, хвана го за ръката и го отведе настрана, към вратата на паркинга. Хуан Сантана се оказа човек на бързите отговори и много приказлив. Гонеше четиридесетте и беше по-скоро нисичък и слаб. Гледаше Роман съсредоточено изпод дебелите си очила от карей,^[2] докато вървяха бавно към вратата. Намерил шофьора Елпидио Абреу пребледнял и възбуден. Той му съобщил, че нощният пазач на автостопанството е убит. Двамата изтичали до склада и шофьорът му показал трупа. В този момент дошъл и другарят му от дежурната двойка. Попитал шофьора къде има телефон и той му посочил будката. Шофьорът и другият другар останали в склада, а той изтичал, позвънил в централата и оттам го свързали с полицията в Бехукал. Разказал случилото се на дежурния офицер и след около десет минути пристигнала патрулна кола.

Върнаха се при Сиера. Роман помоли Сантана да му остави за всеки случай телефона или адреса си. Записа в някакво тефтерче номера, който му продиктува мъжът, и се обърна към Сиера:

— А кучето къде е?

— Ей там — каза сержантът и тръгна към един от камионите. Спряха пред вратата на склада. До една от гумите на камиона бяха разстлали вестник. Сиера го вдигна и му показа безжизненото тяло на животното. Роман се наведе:

— Ударили са го с нещо тежко. Също като пазача — каза Сиера.

— Негово ли е било? — попита Роман и се изправи.

— Да — отвърна сержантът. — Казват, че винаги идвал да дежури с кучето. Живеел наблизо. Ето адреса.

Сиера също се беше изправил.

— Иди в кварталния комитет и разпитай за него — каза Роман и прокара пръсти по челото си. — Остави трима души да направят щателен оглед на паркинга, да видим дали ще намерят стоманения прът или тръбата, или каквото и да било друго. Поискай кучета и… чакай малко…

Роман затвори очи, изкриви устни и след няколко секунди каза:

— Това не е никакъв саботаж, Сиера. Разбираш ли защо са оставили крановете на бензина и газта?

— Заради кучетата, нали? — отвърна Сиера, сякаш очакваше Роман да каже нещо.

— Осмелявам се да го твърдя, Сиера — отвърна лейтенантът. — И макар да не е най-добрият начин, това е работа на хора врели и кипели.

— Май така излиза — поколеба се Сиера.

— Значи — каза Роман — да направят оглед. Има ли наблизо съседи? Може би някой е чул нещо. Егоскуе да се заеме с това, Сиера. Камионите да не мърдат, докато не свърши огледът, разбира се — и натърти на „разбира се“ усмихнато, сякаш се извинява, че е казал нещо толкова очевидно.

Двамата тръгнаха мълчаливо по мокрия асфалт на паркинга.

— Имаме доста работа — каза накрая Роман и погледна Сиера — Трябва да направим скица на автостопанството. Необходимо ми е да зная разстоянието от едно място до друго, с една дума — да се изясни напълно обстановката. Но трябва да разберем с абсолютна сигурност дали са откраднали нещо, Сиера. Настоявам за това. Какво ти каза Лабрада?

— Огледа още веднъж и каза, че май нищо не липсва. Веднага щом дойде отговорникът на склада, ще бъде направена инвентаризация.

Роман свали фуражката и приглади черните си коси, които вече сребрееха тук-таме:

— Какво каза съдебният лекар? Успя ли да определи часа на смъртта?

— Каза, че смъртта е настъпила между дванадесет и един и половина през нощта — отговори Сиера.

Отидоха до фолксвагена на Роман. Лейтенантът отвори вратата и се отпусна на седалката. Запали мотора, затвори вратата и тръгна съвсем бавно на заден ход.

— Кажи на директора — той подаде глава през прозореца, — че точно в десет ще бъда в кабинета му. А с теб ще се видим в отдела към единадесет и половина — дванадесет.

Сиера отдаде чест, но в същото време това беше приятелски поздрав.