Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (30)

6 часът и 45 минути вечерта.

Егоскуе извади броунинга и стреля във въздуха. Докато тичаше, видя врати, които се затварят, изплашени лица, чу вик на жена. Но човекът с белезите по главата, който тичаше на тридесетина метра пред него с всичката сила на късите си, но безкрайно бързи крака, дори не се обърна.

Егоскуе тичаше с пистолета в ръка. Лицето му бе плувнало в пот. Студеният вечерен вятър брулеше устните и очите му. Усещаше остра болка в стомаха, но тичаше, тичаше, без да спира. Стигнаха ъгъла на „Арсенал“. За миг на Егоскуе му хрумна да стреля отново, но се отказа. Видя как хората по улицата бързо се отдръпват при вида на двамата мъже, които тичаха с всички сили, а единият носеше и пистолет в ръка.

— Стой! — извика Егоскуе.

Но мъжът вече тичаше по „Арсенал“ към жп гарата.

Двама шофьори рязко натиснаха спирачките, когато мъжете изскочиха пред колите им. Един автобус за малко не бутна мъжа с белезите по главата.

Егоскуе не се поколеба — стреля отново.

Изстрелът заглуши за миг виковете и гласовете на хората, които след малко зазвучаха още по-силно. Но мъжът пресече улица „Карденас“, без да спира.

С върховно усилие сержантът затича два пъти по-бързо. Напрегна всичките си мускули и започна да скъсява дистанцията. Болката в стомаха вече беше непоносима — остра болка, която пълзеше от корема към гърдите. Стискаше зъби. Само няколко метра го деляха от мъжа с белезите.

Егоскуе стискаше дръжката на пистолета толкова силно, че го заболя ръката. С отворена уста, изкривил лице в болезнена гримаса, приличаше на восъчна маска. За пръв път човекът се обърна: лицето му беше сгърчено, очите — широко отворени, на устните му имаше пяна. Егоскуе чуваше хрипливото му дишане.

Пресякоха „Економия“, Егоскуе не можеше да извика — от пресъхналото му гърло би излязъл животински рев. Мъжът тичаше на по-малко от пет метра пред него. Ако стреля от толкова близо, може би мъжът ще спре, стреснат от ужасния грохот на пистолета на няколко метра от главата му. Но Егоскуе с върховно усилие протегна мускулестата си ръка и пръстите му се вкопчиха като клещи в ризата на беглеца.

Заби токове в земята и спря. Повлечен внезапно назад, мъжът изрева глухо и също спря. Но в миг отново се впусна напред и ризата са раздра от горе до долу. Егоскуе загуби равновесие, строполи се на тротоара и се изтърколи на мократа настилка с пистолет в едната ръка и парче мокър от пот плат в другата.

Вдигна глава и видя как човекът пресече „Сулуета“ и отново се затича към гарата.